ja_mageia

Били са славни времена…

Да те нарекат „ибрикчия”, си е било чудесен повод за убиване. Днес този епитет се носи с чест или поне с незначително неудобство: „Ибрикчия съм, но ми плащат добре.”.  В Турската империя „ибрикчия” наричали длъжностното лице, което носело ибрика и спомагало за неговото  използване.

Според педията на Вики: ибрикът е вид съд, според мен: съдът е ибрик на общината. 

Разгледайте диспозитива* на това съдебно решение! Вероятно ще откриете, че три от запетаите, призвани да отделят обособените части от другите на изречението, са несправедливо осъдени на липса. За да не допускате подобни грешки и за да не се излагате на предстоящото ви Националното Външно Оценяване (НВО) не е достатъчно само да знаете, че обособените части винаги се отделят със запетая, тире или скоби, но трябва и да знаете какво представляват и да ги разпознавате в изречението. 

Глава първа (със съкращения)

Музовирството е изконна северозападна традиция. Най-общо казано: музовирството е страстта да забъркаш на някой мръсотия и докато той се блъска в стените на своето отчаяние, стене и проклина, ти си стоиш отстрани и се кефиш. Но не просто на някой, за да е истински музовирлъка, този някой е добре да е непознат или поне да не ти е сторил нищо лошо, а най-върховно е изживяването, когато този същия някой ти е направил добро.

Това е същия роман, само промених заглавието му и го събрах целия в един том, под формата на хипервръзки. Картинките към отделните части ще си останат с предишното (работно) заглавие.

1.  2.  3.  4.  5.  6.  7.  8.  9.  10.  11.  12.  13.  14.  15.  16.  17.  18.  19.  20.  21.

22.

Не бяха ги забелязали. Това, което магьосникът не знаеше за дарките бе, че те бяха типични „нощни птици”. Живееха предимно през нощта. Нощем воюваха, празнуваха, ловуваха, работеха…