ja_mageia

Отрицанието е илюзорна конструкция на ума, служеща за обясняване на факта, че нещата не ни се харесват такива, каквито са. Умът много обича да борави с подобни конструкции. Те са негово изобретение и целят да го пресъздадат като вездесъщ и уникален.

Пиянството е придобило огромна важност в развитието на човечеството. Ако проституцията е най-древната професия, пиянството е най-древното хоби на човека. Винаги съм се чудил как преди да бъдат направени жизненоважни открития, човек вече е бил открил магията на алкохолното опиянение.

През вековете пиянството се е превърнало в символ на висшата реалност. Не че ти дава върховната действителност, но поне ти осигурява шанс да отидеш отвъд пределите на ума. Малко прозорче... открехваш го само за момент, не продължава дълго, но все пак е единствената възможност да осъществиш някакъв контакт с безумието. В противен случай оставаш в постоянен плен на мисиите си, а мислите заличават всяка радост.

Добре, Джек, то е ясно, че и аз ще умра (смъртта е най-сигурното нещо в живота), но не ми е ясно, защо ме навиваш бавно и съзидателно да остарявам. Фатално ли ще е, ако пропусна да остарея?

Вината е необходимия материал, от който умът моделира нови прегрешения.
Ако напоследък се усещаш непрекъснато виновен за всичко, подтиснато ти е и даже, не ти се живее, може би е време да разтърсиш рамене и да видиш как ще се почувстваш без този товар на гърба си. Вината е една от най-разрушителните емоции, която с удоволствие мъкнем през целия си жизнен път.

Когато се опитваш да избягаш от някакъв проблем, също бягаш и от разрешаването му. Не желаейки да погледнеш ситуацията в очите, осакатяваш собствения си живот. Постигаш морално оглупяване и тогава те сполетява налудничавата идея, че можеш да контролираш себе си (така както контролираш ритъма на сърцето си, мислите си и процесите в природата).