ja_mageia

В ИМЕТО НА ОБЩИНАТА

Били са славни времена…

Да те нарекат „ибрикчия”, си е било чудесен повод за убиване. Днес този епитет се носи с чест или поне с незначително неудобство: „Ибрикчия съм, но ми плащат добре.”.  В Турската империя „ибрикчия” наричали длъжностното лице, което носело ибрика и спомагало за неговото  използване.

Според педията на Вики: ибрикът е вид съд, според мен: съдът е ибрик на общината. 

 
СКЪПИ СЕДМОКЛАСНИЦИ!

Разгледайте диспозитива* на това съдебно решение! Вероятно ще откриете, че три от запетаите, призвани да отделят обособените части от другите на изречението, са несправедливо осъдени на липса. За да не допускате подобни грешки и за да не се излагате на предстоящото ви Националното Външно Оценяване (НВО) не е достатъчно само да знаете, че обособените части винаги се отделят със запетая, тире или скоби, но трябва и да знаете какво представляват и да ги разпознавате в изречението. 

 
СГОВОР НА МУЗОВИРИ

sgovor_na_muzoviriГлава първа (със съкращения)

Музовирството е изконна северозападна традиция. Най-общо казано: музовирството е страстта да забъркаш на някой мръсотия и докато той се блъска в стените на своето отчаяние, стене и проклина, ти си стоиш отстрани и се кефиш. Но не просто на някой, за да е истински музовирлъка, този някой е добре да е непознат или поне да не ти е сторил нищо лошо, а най-върховно е изживяването, когато този същия някой ти е направил добро.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ

Това е същия роман, само промених заглавието му и го събрах целия в един том, под формата на хипервръзки. Картинките към отделните части ще си останат с предишното (работно) заглавие.

 
ФЕНТРОБО

1.  2.  3.  4.  5.  6.  7.  8.  9.  10.  11.  12.  13.  14.  15.  16.  17.  18.  19.  20.  21.

22.

Не бяха ги забелязали. Това, което магьосникът не знаеше за дарките бе, че те бяха типични „нощни птици”. Живееха предимно през нощта. Нощем воюваха, празнуваха, ловуваха, работеха… 

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 17


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Цирк. Дресьорът извежда на арената огромен крокодил, замахва и го удря с палката по главата. Крокодилът послушно отваря паст, украсена с кошмарни зъби. Без да бърза дресьорът разтваря цепката на панталона си, изважда детероден орган с внушителни размери и го слага в крокодилската паст, при гробовното мълчание на залата. Барабаните бият, удар с палката и крокодилът хлопва челюсти. Залата потресена ахва... Дресьорът отново удря крокодила по главата, вади неповредения орган и гордо го демонстрира на публиката.
Конферансието обявява: „Администрацията на цирка ще изплати $ 1000 на този, който може да повтори този трик! Има ли доброволци в залата?"
На втория ред става блондинка и, силно смутено, казва: „Може ли аз да пробвам? Само че не е нужно да ме биете по главата."