ja_mageia

Това е същия роман, само промених заглавието му и го събрах целия в един том, под формата на хипервръзки. Картинките към отделните части ще си останат с предишното (работно) заглавие.

1.  2.  3.  4.  5.  6.  7.  8.  9.  10.  11.  12.  13.  14.  15.  16.  17.  18.  19.  20.  21.

22.

Не бяха ги забелязали. Това, което магьосникът не знаеше за дарките бе, че те бяха типични „нощни птици”. Живееха предимно през нощта. Нощем воюваха, празнуваха, ловуваха, работеха… 

Седяхме с Мастодонта на една тераса и си пиехме бирата, наслаждавайки се на изгрева, всъщност наслаждавах се на новия си SKYHOOK, обвивайки в облаци слънцето, което не възпрепятства съседката отгоре да изкрещи кратко и ясно: „Пожар!“. Нямаше време да ѝ обяснявам, защото пристигна един очарователно смешен приятел и ме уведоми, че трябва да дам пет пъти кръв в болница, която вечер отваря като дискотека. Тръгнах натам. Приеха ме в огромна зала с много легла, някои от които спални и ме накараха да легна по очи на пода, за да могат по-лесно да източат кръвта ми.

Глупакът не е божие творение, никой бог не би проявил толкова противно и антихуманно чувство за хумор. Твърди се, че глупакът нито го садиш, нито го копаеш – той сам се култивира, но и тази теза не ми допада. Мисля си, че обществото напълно преднамерено си разработва глупаци, тъй-като жизнено се нуждае от тях. 

Тракторът е страхотен. Направо да ти е кеф да го управляваш. „Сам си работи – както казва шефът, – ти само си седиш и наблюдаваш.“ Онзи, на който се учих в техникума си беше дивашка история отвсякъде, от миналия век. Три педала, два лоста и волан, който за да завъртиш са ти необходими здрави гръбни мускули и бисепци. Този се движи с невъзможно леко движение, сякаш управляваш баварец, произведен миналата година.