ja_mageia

15.

Беше вървял повече от три часа без да спира - най-дългия преход през досегашния му живот, и умората все по-решително апелираше тежката си дума. Слънцето вече облизваше най-високия връх на Сребърната планина и скоро щеше да се скрие. Мейон бе забелязал скалите в началото на гората и бързаше да ги стигне, преди настъпването на нощта. Там щеше да си запали огън и да пренощува. 

14.

В голямото преддверие на спалнята си, цар Стримон се бе разположил върху разкошен диван. От двете му страни седяха две толкова красиви жени, че доскоро не можеше да си представи съществуването на подобна прелест. Леко го притесняваше невъзможността да прегърне и двете едновременно, поради обстоятелството, че едната му ръка не бе в състояние да пусне чашата с най-прекрасното вино, което някога бе вкусвал. 

13.

Мейон видя през косите ѝ небето и не успя да повярва на очите си. Пещерата я нямаше и беше облечен. Опипа земята под себе си. Тя се изправи, ослепително усмихната.

– Сега вече няма как да не станеш. Пък, ако искаш…

– Къде сме?

12.

Цял следобед барабите усърдно разграбваха престолния град на Фригия. Привечер към столицата им – Мравун тръгна значителен керван натоварен с ценни предмети и злато. Войниците пируваха и се веселяха по улиците на града. Нямаше палежи, издевателства и насилие, все пак, Фригия доброволно капитулира.

11.

– Хей, сънливецо, ставай!

Мей не можеше да повярва, че след такава нощ, някой ще поиска от него да става. При това, този някой бе най-милото и най-прекрасното създание, което беше срещал.