ja_mageia

СГОВОР НА МУЗОВИРИ

sgovor_na_muzoviriГлава първа (със съкращения)

Музовирството е изконна северозападна традиция. Най-общо казано: музовирството е страстта да забъркаш на някой мръсотия и докато той се блъска в стените на своето отчаяние, стене и проклина, ти си стоиш отстрани и се кефиш. Но не просто на някой, за да е истински музовирлъка, този някой е добре да е непознат или поне да не ти е сторил нищо лошо, а най-върховно е изживяването, когато този същия някой ти е направил добро.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ

Това е същия роман, само промених заглавието му и го събрах целия в един том, под формата на хипервръзки. Картинките към отделните части ще си останат с предишното (работно) заглавие.

 
ФЕНТРОБО

1.  2.  3.  4.  5.  6.  7.  8.  9.  10.  11.  12.  13.  14.  15.  16.  17.  18.  19.  20.  21.

22.

Не бяха ги забелязали. Това, което магьосникът не знаеше за дарките бе, че те бяха типични „нощни птици”. Живееха предимно през нощта. Нощем воюваха, празнуваха, ловуваха, работеха… 

 
РЕЦЕПТА ЗА ГЛУПАК

Глупакът не е божие творение, никой бог не би проявил толкова противно и антихуманно чувство за хумор. Твърди се, че глупакът нито го садиш, нито го копаеш – той сам се култивира, но и тази теза не ми допада. Мисля си, че обществото напълно преднамерено си разработва глупаци, тъй-като жизнено се нуждае от тях. 

 
Неудачникът

neodachnik Тракторът е страхотен. Направо да ти е кеф да го управляваш. „Сам си работи – както казва шефът, – ти само си седиш и наблюдаваш.“ Онзи, на който се учих в техникума си беше дивашка история отвсякъде, от миналия век. Три педала, два лоста и волан, който за да завъртиш са ти необходими здрави гръбни мускули и бисепци. Този се движи с невъзможно леко движение, сякаш управляваш баварец, произведен миналата година.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 17


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един българин-бизнесмен завел жена си в Париж. Разбира се, тя веднага го помъкнала от магазин на магазин. Към обяд на следващия ден, той я помолил да го остави на мира, подкрепил молбата си финансово и жена му се съгласила. Тя отново тръгнала по магазините, а той – право в бара, където се запознал с една много приятна парижанка. Разбрали се прекрасно, докато станало дума за парите. Тя му поискала 300 евро, а нашенецът предлагал тридесет. Не могли да се споразумеят за цената и нещата не потръгнали.
Същата вечер бизнесменът завел жена си в един от най-хубавите ресторанти, където, на една маса до вратата, седяло момичето, което срещнал следобед в бара.
- Виждаш ли, мосю? – казало момичето, докато минавали покрай него. – Виж, какво си хванал за твоите въшливи тридесет евро!