ja_mageia

Глава първа (със съкращения)

Музовирството е изконна северозападна традиция. Най-общо казано: музовирството е страстта да забъркаш на някой мръсотия и докато той се блъска в стените на своето отчаяние, стене и проклина, ти си стоиш отстрани и се кефиш. Но не просто на някой, за да е истински музовирлъка, този някой е добре да е непознат или поне да не ти е сторил нищо лошо, а най-върховно е изживяването, когато този същия някой ти е направил добро.

Това е същия роман, само промених заглавието му и го събрах целия в един том, под формата на хипервръзки. Картинките към отделните части ще си останат с предишното (работно) заглавие.

1.  2.  3.  4.  5.  6.  7.  8.  9.  10.  11.  12.  13.  14.  15.  16.  17.  18.  19.  20.  21.

22.

Не бяха ги забелязали. Това, което магьосникът не знаеше за дарките бе, че те бяха типични „нощни птици”. Живееха предимно през нощта. Нощем воюваха, празнуваха, ловуваха, работеха… 

Глупакът не е божие творение, никой бог не би проявил толкова противно и антихуманно чувство за хумор. Твърди се, че глупакът нито го садиш, нито го копаеш – той сам се култивира, но и тази теза не ми допада. Мисля си, че обществото напълно преднамерено си разработва глупаци, тъй-като жизнено се нуждае от тях. 

Тракторът е страхотен. Направо да ти е кеф да го управляваш. „Сам си работи – както казва шефът, – ти само си седиш и наблюдаваш.“ Онзи, на който се учих в техникума си беше дивашка история отвсякъде, от миналия век. Три педала, два лоста и волан, който за да завъртиш са ти необходими здрави гръбни мускули и бисепци. Този се движи с невъзможно леко движение, сякаш управляваш баварец, произведен миналата година.