ja_mageia

ФЕНТРОБО

21.

Мейон дочу слаб шум и отвори очи. Скалната стена, до която бяха легнали я нямаше. Усети и леко движение под себе си. Пред погледа му дървета сякаш пропадаха, но мъглата не му позволяваше да добие ясна представа. Във всички случаи, се случваше нещо необичайно и по всяка вероятност неприятно. 

 
ФЕНТРОБО

20.

Един слънчев лъч игриво се разходи по лицето на Мейон, а после се отрази за миг в отворените му очи и избяга. Принцът се надигна, но усети тялото си сковано и се отпусна отново. Пое дълбоко от ведрия утринен въздух и се заслуша в тишината. 

 
ФЕНТРОБО

19.

Същата тази книга Мнозук вече държеше в ръцете си.

След усърдно ровене в главата на Стримон, това бе единствената полезна информация, до която се докопа, но той дори не бе очаквал толкова много. Намери и заклинанието, но само като неясно петно и колкото и да се опитваше да го проясни, не успя и думичка да разбере, но за сетен път се възхити на могъществото на създателя му. Не беше и очаквал да го разчете отвън, поне се увери, че изчисленията му са точни и върви по верния път. 

 
ФЕНТРОБО

18.

Със сигурност това бе най-дългия безсънен период от живота му, макар и да нямаше представа преди колко време слугата бе заключил вратата зад него. Предполагаше, че са минали няколко дни, но можеше да е и седмица, дори месец... 

 
ФЕНТРОБО

17.

– Ти би трябвало да си Мей?

Принцът спря, но не бързаше да се обърне. Гласът прозвуча от съвсем близо. Не му се струваше нормално, някой до толкова да го е приближил, без да го усети, но пък не бе сигурен, че е напълно буден. Този отрязък от деня, около зазоряване, винаги му се е струвал изпълнен с чудеса. Не отговори. 

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 20


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един крадец влязъл в една богаташка къща, след като видял с очите си, как стопаните заминават на кръчма. Пристъпвал бавно в непознатата обстановка и изведнъж чул глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Крадецът се стреснал, размахал фенерчето във всички посоки, но не видял нищо. Направил още една крачка и пак чул същия глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда! - Крадецът замръзнал и сигурно му идвало да изпадне в паника. Трескаво раздвижил фенерчето, но пак нищо не открил, а гласът проехтял отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Чак сега крадецът уловил вярната посока и насочил прожектора натам. На метри от него, от тавана висяла клетка и в клетката папагал, който декларирал отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Огромно бреме се смъкнало от плещите на крадеца. Спокойно приближил клетката и някак игриво попитал:
- А ти кой си?
- Аз съм Иван.
- Ха, Иван. Много смешно име за папагал.
- Ми то и Исус е смешно име за питбул, но невярвам да ти е до смях след малко.