ja_mageia

1.  2.  3.  4.  5.  6.  7.  8.  9.  10.  11.  12.  13.  14.  15.  16.  17.  18.  19.  20.  21.

22.

Не бяха ги забелязали. Това, което магьосникът не знаеше за дарките бе, че те бяха типични „нощни птици”. Живееха предимно през нощта. Нощем воюваха, празнуваха, ловуваха, работеха… 

21.

Мейон дочу слаб шум и отвори очи. Скалната стена, до която бяха легнали я нямаше. Усети и леко движение под себе си. Пред погледа му дървета сякаш пропадаха, но мъглата не му позволяваше да добие ясна представа. Във всички случаи, се случваше нещо необичайно и по всяка вероятност – неприятно. 

20.

Един слънчев лъч игриво се разходи по лицето на Мейон, а после се отрази за миг в отворените му очи и избяга. Принцът се надигна, но усети тялото си сковано и се отпусна отново. Пое дълбоко от ведрия утринен въздух и се заслуша в тишината. 

19.

Същата тази книга Мнозук вече държеше в ръцете си.

След усърдно ровене в главата на Стримон, това бе единствената полезна информация, до която се докопа, но той дори не бе очаквал толкова много. Намери и заклинанието, но само като неясно петно и колкото и да се опитваше да го проясни, не успя и думичка да разбере, но за сетен път се възхити на могъществото на създателя му. Не беше и очаквал да го разчете отвън, поне се увери, че изчисленията му са точни и върви по верния път. 

18.

Със сигурност това бе най-дългия безсънен период от живота му, макар и да нямаше представа преди колко време слугата бе заключил вратата зад него. Предполагаше, че са минали няколко дни, но можеше да е и седмица, дори месец... 

17.

– Ти би трябвало да си Мей?

Принцът спря, но не бързаше да се обърне. Гласът прозвуча от съвсем близо. Не му се струваше нормално, някой до толкова да го е приближил, без да го усети, но пък не бе сигурен, че е напълно буден. Този отрязък от деня, около зазоряване, винаги му се е струвал изпълнен с чудеса. Не отговори.