ja_mageia

СГОВОР НА МУЗОВИРИ

sgovor_na_muzoviriГлава първа (със съкращения)

Музовирството е изконна северозападна традиция. Най-общо казано: музовирството е страстта да забъркаш на някой мръсотия и докато той се блъска в стените на своето отчаяние, стене и проклина, ти си стоиш отстрани и се кефиш. Но не просто на някой, за да е истински музовирлъка, този някой е добре да е непознат или поне да не ти е сторил нищо лошо, а най-върховно е изживяването, когато този същия някой ти е направил добро.

 
ФЕНТРОБО

1.  2.  3.  4.  5.  6.  7.  8.  9.  10.  11.  12.  13.  14.  15.  16.  17.  18.  19.  20.  21.

22.

Не бяха ги забелязали. Това, което магьосникът не знаеше за дарките бе, че те бяха типични „нощни птици”. Живееха предимно през нощта. Нощем воюваха, празнуваха, ловуваха, работеха… 

 
ФЕНТРОБО

21.

Мейон дочу слаб шум и отвори очи. Скалната стена, до която бяха легнали я нямаше. Усети и леко движение под себе си. Пред погледа му дървета сякаш пропадаха, но мъглата не му позволяваше да добие ясна представа. Във всички случаи, се случваше нещо необичайно и по всяка вероятност неприятно. 

 
ФЕНТРОБО

20.

Един слънчев лъч игриво се разходи по лицето на Мейон, а после се отрази за миг в отворените му очи и избяга. Принцът се надигна, но усети тялото си сковано и се отпусна отново. Пое дълбоко от ведрия утринен въздух и се заслуша в тишината. 

 
ФЕНТРОБО

19.

Същата тази книга Мнозук вече държеше в ръцете си.

След усърдно ровене в главата на Стримон, това бе единствената полезна информация, до която се докопа, но той дори не бе очаквал толкова много. Намери и заклинанието, но само като неясно петно и колкото и да се опитваше да го проясни, не успя и думичка да разбере, но за сетен път се възхити на могъществото на създателя му. Не беше и очаквал да го разчете отвън, поне се увери, че изчисленията му са точни и върви по верния път. 

 
ФЕНТРОБО

18.

Със сигурност това бе най-дългия безсънен период от живота му, макар и да нямаше представа преди колко време слугата бе заключил вратата зад него. Предполагаше, че са минали няколко дни, но можеше да е и седмица, дори месец... 

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 13


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един крадец влязъл в една богаташка къща, след като видял с очите си, как стопаните заминават на кръчма. Пристъпвал бавно в непознатата обстановка и изведнъж чул глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Крадецът се стреснал, размахал фенерчето във всички посоки, но не видял нищо. Направил още една крачка и пак чул същия глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда! - Крадецът замръзнал и сигурно му идвало да изпадне в паника. Трескаво раздвижил фенерчето, но пак нищо не открил, а гласът проехтял отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Чак сега крадецът уловил вярната посока и насочил прожектора натам. На метри от него, от тавана висяла клетка и в клетката папагал, който декларирал отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Огромно бреме се смъкнало от плещите на крадеца. Спокойно приближил клетката и някак игриво попитал:
- А ти кой си?
- Аз съм Иван.
- Ха, Иван. Много смешно име за папагал.
- Ми то и Исус е смешно име за питбул, но невярвам да ти е до смях след малко.