ja_mageia

Из „ЗАТВОРИ ОЧИЧКИ”

zatvori-ochichki…Най-после бях спокоен. Бира имаше в изобилие. Краси и още трима си тръгнаха. Бързаха към Студентския град, където също имало купон.
Две бири по-късно се позвъни. Отворих входната врата. Беше Маги с една своя колежка. С Краси бяха осъществили класическо разминаване и тъй като до Студентския град вече можеше да се стигне само с такси, отчаяни седнаха при нас.
Някаква умора витаеше във въздуха. Веселбата бе започнала да се скапва.

Експоната се беше налял традиционно сполучливо и седеше в единия ъгъл на моето легло, обяснявайки си нещо, предполагам, че си разказваше вицове, защото от време на време се смееше. Бойчо не бе съвсем свеж. Предполагам, аз също. Две колежки на Бойчо, останали като по чудо сред нас, решиха, че е време да се прибират, други двама тръгнаха да ги изпращат. Купонът рухна окончателно. Свалих Експоната на пода и предложих на Маги и другата дама да се настанят в кухнята. В този момент се появи Дебелия. Изкрещях възторжено, сякаш пред мен стоеше бутилка чудесно питие, но Дебелия каза, че само се отбил по път, иначе бил тръгнал на някаква фиеста в Студентския град.
- И как смяташ да се добереш до там? - попита Маги.
- С кола съм.
“Кола” бе безумно силна дума, тъй като ставаше въпрос за Трабанта, който моя приятел купи преди шест месеца за няколко каси бира и най-после бе успял да му внуши, че трябва да се движи.
- Ние идваме с теб.
- Няма проблеми. Братле, ти?
- Ще дойда – просто нямах друг избор.
- Всъщност, ти пил ли си? – отново се намеси Маги.
- Малко – което не означаваше нищо, пък и въпросът беше риторичен.
Няколко минути по-късно летяхме към града на студентите. Трабантът вървеше много по-добре отколкото очаквах. Дебелия тъкмо ми обясняваше, че да караш кола е почти толкова хубаво, колкото да чукаш и нещо зачука отзад. Той спря, изпсува великолепно и слезе. Направих същото и го последвах с пределно неудоволствие. Секунди по-късно зъзнех целия. Беше се откачило гърнето на автомобила. Свалихме от багажника масления радиатор, който служеше за балансьор и повдигнахме с крик предната част на колата. Дебелия извади две одеяла от багажника и ми подхвърли едното.
- Завий тръбича, че ако изстине, доста трябва да се молим на Господ, докато се навие да слезе и да го запали!
После постла другото одеало отдолу и се мушна под колата. Подхвърленото одеало се оказа твърде голямо и превозното средство сякаш изчезна.
- Ай сиктир, бе, палатка! – чух вляво от себе си. Беше един пиян, който се бе уловил здраво за едно дърво на три четири метра от “палатката”.
- Да, палатка – подкрепих недоумението му.
- Ай сиктир, бе и тук ли живеете?
- Да, тук живеем от скоро. Приятелят ми си легна – посочих краката на Дебелия.
- И-и-и-и не-не-не ви-ви ли е студено?
- Имаме си радиатор – отново посочих.
- Ай сиктир, бе, даже радиатор.
- Да, работи с акумулатора… – щях да кажа: “на колата”, но се опомних на време.
- Тц-тц-тц! Ай сиктир бе, сега ще доведа жена си, защото ще каже, че пак съм се натаралянкал.
Той пусна дървото, направи стойка, напомняща изходно положение при някои скокове във вода и с неравномерно и неправолинейно движение влезе в отсрещния блок.
Дебелия свърши. Прибрахме радиатора и одеялата в багажника и продължихме. Оставихме Маги и нейната приятелка пред техния блок. Нещо ме задърпа да придружа дамите, но го преодолях и останах в несравнимата компания на Дебелия.
Блокът, в който отивахме се оказа заключен. Използвахме панорамния асансьор. Купонът, наистина, бе грандиозен. Не познавах никой от участниците, но по всичко личеше, че са веселяци. С радост установих наличието на няколко бутилки джин и се заех да го употребявам. Един симпатяга свиреше на китара, а повечето от останалите пееха. Предпазливо се включих и аз, защото ми стана много весело. Изведнъж ми се стори, че умея да пея и отпуснах максимално гласа си. Другите замлъкнаха. Приех го като внимание към певческите ми дарования. Малко по-късно, когато се изморих, Дебелия деликатно ме уведоми, че всички присъстващи, освен нас са студенти от Консерваторията. Изсвирих с уста три акорда на Вагнер от изумление, засрамих се и потънах в незапомненото.
Просветна ми в момент, в който танцувах с едно прекрасно момиче, за което съм сигурен, че никога вече няма да танцува с мен. Отново пих… Окончателно се опомних в Трабанта на път към квартирата ми.
Изхвърлих Експоната от моето легло, разменихме няколко реплики с Бойчо, който се беше събудил за малко и заспах.
Събудих се крещящ и мокър. По дяволите! Пак същия кошмар.
Бойчо и Експо бяха изчезнали. Изпитвах ненормален глад и бързо се отправих към “ПАНДЕМОНИУМ”. Когато се върнах бе минало обяд. Взех си душ, полежах още час-два в стремежа си да реанимирам окончателно, което явно бе непостижимо и тръгнах към “Славейков”, където евентуално имах среща с Оля. След последната нощ прекарана заедно я помолих да се да се срещнем, поне още веднъж, преди предстоящата сесия. Отговори ми, че била много заета, защото имала да пише курсова работа за петък, отначало се разбрахме за петък, но после си спомни, че трябва да пътува. Бях настоятелен и Оля обеща, че ще направи всичко възможно да отложи пътуването си, но… В края на краищата решихме да я чакам тази вечер /ако днес, въобще, бе петък/, а ако не дойде, във вторник да се видим със сигурност.
И ето ме в същото кафе, седях, пиех чай и чаках. Появи се Маро, очевидно недоволен от моя пропуск по отношение на работата. Казах му, че съжалявам въпреки, че ми беше все едно. Работодателят ми изпи един грог на моята маса и си тръгна. Можех и аз да ставам – бе повече от ясно, че Оля няма да дойде.
Минавайки през площада срещнах Марио и му помогнах да качим книгите до тавана.
- Твоята хулиганка, пак те търси днес. Оля. Каза, че искала да те види.
- И аз исках да я видя, но май се разминахме.
- Често ви се случва. Ще пием ли по бутилка вино?
Въздъхнах и се съгласих. После се преместихме в кръчмата “ПРИ МЕНДЕЛЕЕВ”. Поръчах си “метил-джин-фосфат”. През последните дни се бях ориентирал към всичко, което приличаше на джина.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Не сипвайте на гроба

                         ми вода
На оня свят не искам

                       да се мия,
ако възкръсна нявга

                      от пръстта,
ще бъде само,

                  за да се напия.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един крадец влязъл в една богаташка къща, след като видял с очите си, как стопаните заминават на кръчма. Пристъпвал бавно в непознатата обстановка и изведнъж чул глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Крадецът се стреснал, размахал фенерчето във всички посоки, но не видял нищо. Направил още една крачка и пак чул същия глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда! - Крадецът замръзнал и сигурно му идвало да изпадне в паника. Трескаво раздвижил фенерчето, но пак нищо не открил, а гласът проехтял отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Чак сега крадецът уловил вярната посока и насочил прожектора натам. На метри от него, от тавана висяла клетка и в клетката папагал, който декларирал отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Огромно бреме се смъкнало от плещите на крадеца. Спокойно приближил клетката и някак игриво попитал:
- А ти кой си?
- Аз съм Иван.
- Ха, Иван. Много смешно име за папагал.
- Ми то и Исус е смешно име за питбул, но невярвам да ти е до смях след малко.