ja_mageia

КОГАТО ИГРАЕМ

kogato-igraem(Един от старите ми разкази, който не ми харесва особено, но е време да си го прибера в сайта, а и нищо ново не ми се пише.)

 

 

    Понякога й се искаше да направи точно това, което Николай желаеше, но болезненото й чувство, че непременно трябва да устоява на собственото си мнение, някак несъзнателно я подтикваха да поеме наопаки. В много случай, дори, нямаше и смътна идея какво да предприеме в дадена ситуация, но само, докато не чуеше мнението на съпруга си и вече знаеше как не трябва да постъпи. Много скоро в главата й назряваше възможно най-противоположният план и със завидно усърдие се заемаше с изпълнението му. Затова често изпадаше в комични ситуации и вършеше глупости, на които можеше да завиди и най-поразеният обитател на реномиран психодиспансер, при все че минаваше за нормална. Тя дори се смяташе за гениална и всяка нейна дивотия мигновено се превръщаше в необикновено творческо решение.
     Усилията, с които Николай приемаше безобразията й, бяха погребани далеч в миналото и сега ги посрещаше с завидно чувство за хумор. Макар че минаваше за топ-смотаняк, отдавна бе разгадал начина на мислене на съпругата си и без излишни нерви я манипулираше, както си иска. Така например, отрано обяви, че финалът на европейското по футбол ще бъде ужасно тъп и предпочита да гледат някой филм, та затова беше принуден да го изгледа целия, макар и правейки се, че чете стар вестник. А понякога просто се развличаше, изучавайки възможностите й. Сигурно има неща, които и най-проклетото малко дете не би направило, колкото и да го навиваш, че не може да ги направи, но такива неща, той не установи да съществуват за жената, с която живееше повече от десет години.
     Това си беше доста време. Много и по-нормални семейства рухваха преди да са изкарали и третина от тази възраст. В цялата кошмарна и абсурдна обстановка, те се справяха добре. Не живееха в разкош, но и не гладуваха. Можеха да си позволят някои дребни глезотии. Николай работеше много – често и по петнадесет часа на ден. Ценеше особено семейството, макар че не го демонстрираше и изпитваше някаква особена, необяснима привързаност към нежната си половинка. На нея й беше някак безразлично, но никога не бе и помисляла за развод. Знаеше, че няма да срещне друг мъж, над когото да установи пълна хегемония. Чувстваше се силна и уверена, а и страхотно се забавляваше, като наблюдаваше как съпругът й върши неща, които изобщо не са му приятни и ги прави само, за да удовлетвори капризите й.
     Колкото и да внимаваше, случваше се, Николай да се обърка в сложната плетеница “вярно – невярно”, а и не винаги прогнозите се сбъдваха. Тя имаше още една дарба, като следствие от първата – когато правеше нещо, намираше винаги най-сбъркания и труден начин. Преди години й бе споменал, че няма смисъл да си търси работа (до този момент тя си търсеше), по-добре би било да си върти домакинството. Още на другия ден започна като шивачка, но се оказа, че наистина е било по-добре да си стои в къщи, защото скромната й заплата не покриваше и половината от ежедневните й разходи. През първите години от брака им, готвеше по-рядко от английската кралица, но когато Николай сподели, ей така, между другото, че от студентските години е привърженик на сандвичите и полуготовата храна, тя се развихри. Беше пропуснал, а и нямаше как да й каже, че предпочита всяка храна силно пресолена, та ястията й загубиха всякакъв смисъл и се оказа истински любител на сандвичите.
     Ако някой умееше да бъде по-добре лъган от Николай, това би трябвало да е самият Бог. Заслугата за това умение бе изцяло нейна. Поне два пъти дневно го провисваше на простора, за сметка на дрехите, които по седмица загниваха в пералната. Лъжеше го без предумисъл, без цел, ей така, заради спорта. А той изобщо не й се връзваше. Притесняваше се единствено от факта, че се беше превърнал в много по-голям лъжец от нея, но се успокояваше лесно, правеше го в името на семейството, на тяхното семейство. Случваше се да му писне от целия този театър, който сам режисираше (или поне си въобразяваше). Искаше му се да промени нещо, но съзнаваше, че отдавна бе изпуснал момента за подобно начинание и се оставяше на течението, наслаждавайки се на дребните радости и вечери като тези, в които тя го очакваше с тийнейджърско дръзновиние:
     – О, скъпи! Прибра се най-после. Направо се изморих да те чакам. – С разпусната коса, в прозрачната розова нощница изглеждаше зашеметяващо...
     Изобщо не си падаше по сладострастната част от битието (иначе щеше да е щур купон), но й се налагаше най-малко два пъти седмично да изнасилва любимия си, защото знаеше, че и той няма подобни влечения. Понякога, дори, изпитваше удоволствие, но повече от това, че той не изпитва, макар че той не винаги успяваше да прикрие какво точно изпитва. Тези вечери се учредяваха като класика в жанра. Няколко часа преди тя се надъхваше сякаш й предстоеше да се самовзриви пред парламента. Любовната игра често завършваше с кратка схватка, а в стремежа си да прикрие тоталната липса на желание се престараваше дотолкова, че поувехналите красавици от порноклиповете изглеждаха като жалки аматьорки. Николай бе сдържан по природа и оказваше съвсем лека съпротива, преди да се остави в ръцете й, а накрая се сгърчваше безмълвен, сякаш току-що беше погълнал нещо много гадно и всеки момент ще го повърне. Тя тържествуваше, възприемайки се като древна диктаторка.
     Дойде й като гръм от ясно небе. Бременност. До този миг смяташе, че това е възможно само при другите жени, но медицинският тест бе категоричен, а и сякаш усещаше нещото в стомаха си. На излизане от поликлиниката си купи пакет цигари и изпуши две една след друга и то с такава скорост, че й се замая главата. Не пушеше от години, тъй-като Николай, не само нямаше нищо против, но и се радваше, че пуши, защото често свършваше цигарите и подпукваше нейните. После направи всичко възможно и той да ги откаже, за да може да ги пропуши отново, но не успя и това беше един от редките й провали.
     И сто възможни изхода да имаше от ситуацията, тя добре знаеше, че ще избере верния. Никога не грешеше. И все пак, потъна в дълбок размисъл. Макар да не го съзнаваше колебанията й идваха от невъзможността да прецени как да постъпи на обратно. Отложи решението във времето и реши само, засега да не споделя с никой, поне през следващата седмица, която мина неусетно.
     Още не знаеше какво да прави с нововъзникналия проблем. Не знаеше и какво мисли Николай по въпроса. Винаги, когато бе подхващала разговор на тази тема, той се измъкваше с шаблоните фрази, утвърждаващи съществуването на Господ. Реши да разбули тайната и да го попита директно, но в последния миг се отказа, само се взря много внимателно в него, опитвайки да проникне в мислите му. Не постигна много, но предположи, че той би желал и би се зарадвал, ако имаха дете. Много вероятно бе да греши. После й се стори, че тя също иска това дете. В съзнанието й се появиха множество радостни картини на едно щастливо семейство. Унесе се и заспа на дивана в хола. Николай знаеше, че е безсмислено да я буди, макар че утре вместо закуска ще му сервира малък скандал и то точно, защото не я е събудил, покри я с едно одеало и се премести в спалнята.
     Телевизорът работеше, когато се върна на сутринта. Зачуди се дали го бе забравил включен, колкото и малко вероятно да беше или тя се бе будила през нощта. Съпругата му още спеше и това го учуди много повече от работещия телевизор. Колкото и рано да ставаше, тя винаги беше, вече будна и в кисело настроение, особено в честите случаи, когато оставаше да спи на дивана. Приседна тихо на фотьойла и я погледа десетина минути, преди да се измъкне тихо и да тръгне към новия си работен ден.
     Когато й позвъня към десет, GSM-ът й бе изключен, което беше повече от нормално. Преди време му бе надула главата, докато успя да задели някой лев и да й купи апарата, нарадва му се за една седмица и престана да го използва, освен, за да се обажда на разни лотарии. Наближаваше края на месеца и работата му беше толкова много, че веднага забрави за нея.
     Абортът се осъществи за шест минути. Лекарят загуби десет пъти повече време, за да разубеждава пациентката си, изтъкна, дори, че е най-вероятно, това да е последната й бременност, но той не предполагаше срещу какво се бе изправил. Отказа да остане няколко часа в болницата, слезе от козата и си тръгна, сякаш бе минала през тоалетната. Денят беше прекрасен, а тя бързаше. Вече гореше от нетърпение да зърне ошмулената мутра на Николай, когато му разкаже за преживяното.

2005 г.
 


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Да искаш да си някой, а все да си оставаш никой в живота на някой не е достатъчно добър повод да бъдеш нещастен, защото да си някой, а да искаш да си никой в живота на някой не е повод да бъдеш щастлив.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един крадец влязъл в една богаташка къща, след като видял с очите си, как стопаните заминават на кръчма. Пристъпвал бавно в непознатата обстановка и изведнъж чул глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Крадецът се стреснал, размахал фенерчето във всички посоки, но не видял нищо. Направил още една крачка и пак чул същия глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда! - Крадецът замръзнал и сигурно му идвало да изпадне в паника. Трескаво раздвижил фенерчето, но пак нищо не открил, а гласът проехтял отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Чак сега крадецът уловил вярната посока и насочил прожектора натам. На метри от него, от тавана висяла клетка и в клетката папагал, който декларирал отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Огромно бреме се смъкнало от плещите на крадеца. Спокойно приближил клетката и някак игриво попитал:
- А ти кой си?
- Аз съм Иван.
- Ха, Иван. Много смешно име за папагал.
- Ми то и Исус е смешно име за питбул, но невярвам да ти е до смях след малко.