ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(2)

 

***

Някъде по това време за Латина приключи работния ден и тръгна към къщи. Даваше дежурство в училище. Цял ден не възникна никаква работа и поскуча неимоверно, но се чувстваше изморена, сякаш е разтоварвала камиони с учебници.

Не предполагаше, че мъжът ѝ е изписан от болницата. Онзи ден бе говорила с лекуващия го лекар и той бе разкрил, че „положението изобщо не е от  най-цветущите”. Лекарите често казват някоя подобно глупост, когато не знаят какво е действителното състояние на пациента, като застраховка или от безсилие да кажат нещо стойностно, и тя заключи, че ще остане доста време в болницата, иначе не прие характеристиката на положението сериозно. Само допреди дни мъжът ѝ изглеждаше в „цветущо“ здраве и въртеше като алтав лопатата. Нямаше как за толкова кратко, така да е влошил състоянието си. Точно той.

А Нико така и не се нави да носи мобилен телефон. Дългогодишните опити на сина и дъщеря му да го оборудват с един от символите на съвременността не дадоха резултат.

На малкото площадче Тина, както от малка я наричаха, спря и се огледа във всички посоки. Мисълта, че ще се прибере и ще остане сама в пустия дом я отблъскваше като насрещен ураганен вятър. Напоследък самотността ѝ идваше в повече. Върна се една пряка назад и много скоро се оказа гостенка на сестра си.

Не че отдавна не се бяха виждали, но двете от малки трудно успяваха да се наприказват и вечерта пристигна неусетно. Тина много се учуди на времето и прецени, че няма да успее да се прибере за сериала, та остана да го гледа у сестра си. После направиха бегъл анализ на героите и събитията и чак тогава се реши да си тръгне.

Нико пиеше много, но нямаше навика да се налива до безсъзнание. Този път явно бе попрекалил и когато Тина пристигна го намери проснат пред входната врата на къщата без каквито и да е признаци на живот. Може би, не само алкохола, но и тайнствената болест беше допринесла за това му състояние.

Жена му с нечовешки усилия го премести на леглото му в кухнята и се обади на д-р Станчев. По някаква случайност, той се оказа на посещение наблизо.

Посещението бе свършило преди повече от час, но ВанкатаКропоткинизвади една лепкава ракия и сега с доктора виртуозно я употребяваха с тънко мезе от домашно пушен, конски бут.

Докторът не можеше да помогне на майка му, Ванката го знаеше, но поне ѝ даде успокоителни, колкото да заспи и да дочака в смирение смъртта. Бяха я изписали поради безнадеждност предишния ден от окръжна болница. Вече пътуваше…

Дочувайки тревожния глас на Тина, д-р Станчев удари на екс чашата си и след няколко минути пристигна у тях. Прегледа епикризата от болницата и тъжно поклати глава. После се опита да открие някаква искрица живот у Никодим, но напълно безрезултатно. Извади от чантата си бланка и написа „Известие за смърт“, преписвайки данните от епикризата. Поинтересува се кога си е пристигнал, как го е намерила...

Отначало Тина отговаряше тихо на въпроситему, но постепенно изпадна в истерична скръб. Ръцете трепереха неудържимо, в едната стискаше GSM и се опитваше с другата да избере на кой да се обади, но изглеждаше невъзможно да го постигне. Издаде пълен с отчаяние звук и се разтрепери цялата. Докторът я взе в обятията си, внимателно измъкна телефона от ръката ѝ и се обади на Валентин. После я насочи да седне на стола встрани, но едва докоснала седалката, отскочи като рикоширала и с две крачки се просна върху мъжа си, виейки като ранена вълчица.

Д-р Станчев стоеше вдървен насред стаята. Нито досегашният опит, нито високоорганизирания интелект, какъвто със сигурност притежаваше, му подсказваха нещо смислено, което би могъл да извърши в настоящия момент. Постоя още няколко минути и безшумно напусна пиршеството на скръбта.

Чак след час Тина се освести. Надигна се плахо и огледа семплата кухня, сякаш я вижда за първи път. Успя да си даде сметка за всичко, което се случва. Преглътна новата вълна напиращи сълзи и се изправи на крака. Мъката си е мъка, но трябваше и да я съчетае с разума и неотложните действия.

Разрови трескаво чекмеджетата на стария бюфет и най-после откри цигара. След няколко опита с кибрита успя и да я запали. Димът я задави, не беше пушила повече от година, но и отнесе част от напрежението, окупирало всяка частица от тялото.

Седна зад масата и през пухкавото облаче наблюдаваше съпруга си. Да... мъката си е мъка, но трябваше и да организира погребението му... „Умрял и бетон не чакат“ – бе чула от самия него, когато изливаха плочата на гаража (тук за малко да избухне отново в плач, но се удържа). При това – бързо. Утре трябваше да го погребат. Времето бе твърде топло и... Тя го усети, че е пил, но не успя да предположи, че така се е спиртосал, че можеше мъртъв да престои повече от седмица без да се вмирише.

Погледът ѝ спря върху GSM-а, подхвърлен в отсрещния край на масата и си спомни, че докторът се беше обадил на Валентин.

Намери номера на дъщеря си, която вече знаеше за случилото се и скоро тръгвала с мъжа си към Идиово. Валко вече пътувал. Звънна и на сестра си. Не след дълго къщата се изпълни с живот и започна трескава подготовка за утрешния траурен ден.

 

***

Рано-рано вестта за смъртта на Никодим обиколи селцето и повечето му съселяни ахнаха от недоумение. Малко бяха онези, които бяха разбрали, че е боледувал, но и те смятаха, че е нещо незначително. Всички го знаеха като много здрав, жизнен и тотален мъжага, точно какъвто бе допреди месец. Някои си спомниха, че предишния ден са го видели в кръчмата, но не приличал на човек, който се кани да заминава завинаги, даже напротив.

Нико беше приятен и отзивчив човек, имаше много приятели, погаждаше се с всички и на погребението му се изтърси цялото село. Макар и за кратко, то бе организирано чудесно, както самият покойник би се изразил: „Да ти е кеф да умреш!”. Е, опечалените нямаше как да спазят всички езически обичай, въплътени в християнските традиции, но всичко си беше както трябва.

продължението предстои…

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Не сипвайте на гроба

                         ми вода
На оня свят не искам

                       да се мия,
ако възкръсна нявга

                      от пръстта,
ще бъде само,

                  за да се напия.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Разговарят двама лекари, обсъждат професионални проблеми:
— Представяш ли си, лекувахме един от една болест, а той умря от съвсем друго.
— Лошо работите! При нас в отделението от каквото ги лекуваме, от това и умират...