ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(2)

 

***

Някъде по това време за Латина приключи работния ден и тръгна към къщи. Даваше дежурство в училище. Цял ден не възникна никаква работа и поскуча неимоверно, но се чувстваше изморена, сякаш е разтоварвала камиони с учебници.

Не предполагаше, че мъжът ѝ е изписан от болницата. Онзи ден бе говорила с лекуващия го лекар и той бе разкрил, че „положението изобщо не е от  най-цветущите”. Лекарите често казват някоя подобно глупост, когато не знаят какво е действителното състояние на пациента, като застраховка или от безсилие да кажат нещо стойностно, и тя заключи, че ще остане доста време в болницата, иначе не прие характеристиката на положението сериозно. Само допреди дни мъжът ѝ изглеждаше в „цветущо“ здраве и въртеше като алтав лопатата. Нямаше как за толкова кратко, така да е влошил състоянието си. Точно той.

А Нико така и не се нави да носи мобилен телефон. Дългогодишните опити на сина и дъщеря му да го оборудват с един от символите на съвременността не дадоха резултат.

На малкото площадче Тина, както от малка я наричаха, спря и се огледа във всички посоки. Мисълта, че ще се прибере и ще остане сама в пустия дом я отблъскваше като насрещен ураганен вятър. Напоследък самотността ѝ идваше в повече. Върна се една пряка назад и много скоро се оказа гостенка на сестра си.

Не че отдавна не се бяха виждали, но двете от малки трудно успяваха да се наприказват и вечерта пристигна неусетно. Тина много се учуди на времето и прецени, че няма да успее да се прибере за сериала, та остана да го гледа у сестра си. После направиха бегъл анализ на героите и събитията и чак тогава се реши да си тръгне.

Нико пиеше много, но нямаше навика да се налива до безсъзнание. Този път явно бе попрекалил и когато Тина пристигна го намери проснат пред входната врата на къщата без каквито и да е признаци на живот. Може би, не само алкохола, но и тайнствената болест беше допринесла за това му състояние.

Жена му с нечовешки усилия го премести на леглото му в кухнята и се обади на д-р Станчев. По някаква случайност, той се оказа на посещение наблизо.

Посещението бе свършило преди повече от час, но ВанкатаКропоткинизвади една лепкава ракия и сега с доктора виртуозно я употребяваха с тънко мезе от домашно пушен, конски бут.

Докторът не можеше да помогне на майка му, Ванката го знаеше, но поне ѝ даде успокоителни, колкото да заспи и да дочака в смирение смъртта. Бяха я изписали поради безнадеждност предишния ден от окръжна болница. Вече пътуваше…

Дочувайки тревожния глас на Тина, д-р Станчев удари на екс чашата си и след няколко минути пристигна у тях. Прегледа епикризата от болницата и тъжно поклати глава. После се опита да открие някаква искрица живот у Никодим, но напълно безрезултатно. Извади от чантата си бланка и написа „Известие за смърт“, преписвайки данните от епикризата. Поинтересува се кога си е пристигнал, как го е намерила...

Отначало Тина отговаряше тихо на въпроситему, но постепенно изпадна в истерична скръб. Ръцете трепереха неудържимо, в едната стискаше GSM и се опитваше с другата да избере на кой да се обади, но изглеждаше невъзможно да го постигне. Издаде пълен с отчаяние звук и се разтрепери цялата. Докторът я взе в обятията си, внимателно измъкна телефона от ръката ѝ и се обади на Валентин. После я насочи да седне на стола встрани, но едва докоснала седалката, отскочи като рикоширала и с две крачки се просна върху мъжа си, виейки като ранена вълчица.

Д-р Станчев стоеше вдървен насред стаята. Нито досегашният опит, нито високоорганизирания интелект, какъвто със сигурност притежаваше, му подсказваха нещо смислено, което би могъл да извърши в настоящия момент. Постоя още няколко минути и безшумно напусна пиршеството на скръбта.

Чак след час Тина се освести. Надигна се плахо и огледа семплата кухня, сякаш я вижда за първи път. Успя да си даде сметка за всичко, което се случва. Преглътна новата вълна напиращи сълзи и се изправи на крака. Мъката си е мъка, но трябваше и да я съчетае с разума и неотложните действия.

Разрови трескаво чекмеджетата на стария бюфет и най-после откри цигара. След няколко опита с кибрита успя и да я запали. Димът я задави, не беше пушила повече от година, но и отнесе част от напрежението, окупирало всяка частица от тялото.

Седна зад масата и през пухкавото облаче наблюдаваше съпруга си. Да... мъката си е мъка, но трябваше и да организира погребението му... „Умрял и бетон не чакат“ – бе чула от самия него, когато изливаха плочата на гаража (тук за малко да избухне отново в плач, но се удържа). При това – бързо. Утре трябваше да го погребат. Времето бе твърде топло и... Тя го усети, че е пил, но не успя да предположи, че така се е спиртосал, че можеше мъртъв да престои повече от седмица без да се вмирише.

Погледът ѝ спря върху GSM-а, подхвърлен в отсрещния край на масата и си спомни, че докторът се беше обадил на Валентин.

Намери номера на дъщеря си, която вече знаеше за случилото се и скоро тръгвала с мъжа си към Идиово. Валко вече пътувал. Звънна и на сестра си. Не след дълго къщата се изпълни с живот и започна трескава подготовка за утрешния траурен ден.

 

***

Рано-рано вестта за смъртта на Никодим обиколи селцето и повечето му съселяни ахнаха от недоумение. Малко бяха онези, които бяха разбрали, че е боледувал, но и те смятаха, че е нещо незначително. Всички го знаеха като много здрав, жизнен и тотален мъжага, точно какъвто бе допреди месец. Някои си спомниха, че предишния ден са го видели в кръчмата, но не приличал на човек, който се кани да заминава завинаги, даже напротив.

Нико беше приятен и отзивчив човек, имаше много приятели, погаждаше се с всички и на погребението му се изтърси цялото село. Макар и за кратко, то бе организирано чудесно, както самият покойник би се изразил: „Да ти е кеф да умреш!”. Е, опечалените нямаше как да спазят всички езически обичай, въплътени в християнските традиции, но всичко си беше както трябва.

продължението предстои…

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Противно на студентската мъдрост, че е най-трудно да се намери четвърти за бридж и втори за секс, ще се окаже, че най-трудно е да намериш себе си.

Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Ранно утро, тя влиза в спалнята, целува го и поставя пред него закуската – кафе, натурален сок и кроасани. Той се протяга и пламтящ от удоволствие започва да се храни. След малко:
- Скъпа, ще ми донесеш ли чаша вода?
- Не.
- А защо? – недоумява той.
-Аз съм само демо версия на любяща съпруга, лицензираната версия можеш да видиш само след регистрирация в гражданското.