ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(3)

romana_edited

***

Бай Спас, главния гробар бе прекарал твърде неразумно вечерта и когато Валентин настойчиво го събуди на зазоряване, едва се вдигна. Нямаше и да го направи, ако съществуваше нищожен шанс, кучето да млъкне, но то продължи повече от четвърт час бясно да лае, сякаш пред портата му са спрели конниците на Апокалипсиса.

Появи се по потник и дребни гащи и почти се затича към пътната порта с намерението да овика натрапника (който и да е), преди да го изгони и да се върне да си доспи, но при тъжната вест, нещо се строши в главата му, изхвърляйки от там всички лоши помисли и се нае не само да изкопае гроба, но и да го направи без заплащане. И нямаше как да постъпи по друг начин, въпреки сприхавите си намерения, с Нико бяха понякога колеги, но най-вече приятели, откакто се завърна в Идиово. Покойният му бе направил доста безвъзмездни услуги, а ако можеше да върнат алкохола, който бяха изпили заедно, щяха да потопят селцето, както бе разположено в котловина.

Върна се, за да се облече. Дръпна значима глътка от „лекарството“, – спиртен извлек от шест гробищни билки и скоро вече крачеше по улицата, дъвчейки комат хляб със сирене. Предстоеше му нелеката задача да събуди и освести първия си помощник – Милчо, който си бе легнал малко преди това.

Валентин ги чакаше на гробищата, за да им покаже мястото, което бе избрал, не че имаше особен избор.

Копането, така и не потръгна, но все пак се справиха и стана чуден гроб. Последните лопати пръст изхвърлиха, когато процесията приближаваше, а гробарите се чувстваха изморени до смърт. Милчо се потопи в наситено оранжевия си цвят и дори дремна, докато опечалените се прощаваха за последно с покойника.

Бай Спас бе удивително спокоен, едър човек. Винаги ходеше чист и спретнат, прилично подстриган и гладко избръснат, което по никакъв начин не кореспондираше с гробарството, с което се занимаваше. Хората често се чудеха на външността му и как намира време да я поддържа, в предвид значимата му алкохолна ангажираност, то бе като да си женен, да имаш любовница и време за онанизъм, но на никой не му хрумваше да го попита, понеже знаеха, че езикът му не съответства изобщо на външността му.

Сега стоеше встрани от гроба, загърбил слънцето, което се сипеше на тънки струи и заплашваше да му пръсне главата. Една комшийка на Никодим го приближи, огледа трапа и подметна:

– Хм! Все по-плитки започнахте да ги копаете тези гробове.

Има хора, които могат да ти развалят настроението, колкото и да е лошо. Спас бавно вдигна глава и любопитно я разгледа.Мътносините му очи излъчваха особена хладнина, която можеше да се усети в далеч по-зверски пек, някои дори смятаха, че с поглед може да изстуди бира.

– Досега нямам рекламация. Никой, който съм заровил не е излязъл. – Гробарят не предполагаше, че дърпа дявола за опашката.

– Бе той няма да излезе, но е добре да се спазват стандартите!

– Всекиму според потребностите. Твоя ще го изкопаем един метър по-дълбок.

– Уууу, Господ да те убие!

– Да ме убие. Аз стоя и чакам, ама все някакви тъпи тетки се натискат и се пререждат. – Лицето му остана сериозно, но очите му(онези мътносините) се смееха истерично-вледеняващо.

Жената закри с ръка устата си и се дръпна трескаво, като внезапно докоснала най-мрачната страна на подсъзнанието си. Застигна я една безрадостна, цветиста псувня, толкова прецизно произнесена, че само тя да я чуе и толкова груба, че я накара почти тичешком да напусне гробището.

Валентин едва успя да отдели майка си от ковчега. Тя сякаш си бе поставила за цел да се побърка от мъка.

Другите преминаха набързо покрай смъртника, подгонени от жегата, която беше точно каквато трябваше да бъде в началото на юли и по това време на деня. Сигурно отиваше към четиридесет градуса на сянка, каквато наблизо нямаше.

Гробарите затвориха капака и прецизно спуснаха ковчега в трапа. Някои минаха и хвърлиха пръстчица, но повечето си бяха тръгнали. Съвсем скоро бай Спас и Милчо останаха сами над гроба и уловиха лопатите, тежащи като ризата на ДТ.

– Не ми се вярва колегата да ни се разсърди – подхвана бай Спас. – Ще го оставим така, а привечер, когато малко позахладнее, ще дойдем да го дозаровим, а партньоре, как би се произнесъл?

– Ми-ми-ми… Боже, как ще се разсърди! Той дори е спрял да мърда.

–Точно така!

Бяха покрили ковчега с двадесет-тридесет сантиметра пръст, „колкото да го не изровят кучетата”, за повече нямаха сили и още докато близките подаваха раздавките под едно дърво в близкия край на гробищата, гробарите се измъкнаха по тайна пътечка през централния вход. Взеха си студена бира от най-близкия магазин и се строполиха на полянката отпред, под сянката на стария орех.

продължението предстои…

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Тъй както циганин си търси работа и все си търси, но и внимава да не си намери, така и той си търсеше жена, с която да са неразделни.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един адвокат се разболял тежко и го приели в болница по спешност. Негов приятел разбрал за случилото се и притеснен решил да го посети. Отишъл приятелят в болницата и като влязъл в стаята на адвоката, вместо да го завари на легло да пъшка, той сварил юриста седнал на ръба на леглото да прелиства трескаво Библията.

- Какво правиш, бе? Ти луд ли си? Защо не лежиш? - попитал посетителят.
Адвокатът без да му обръща внимание:
- Търся вратички. Търся вратички.