ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(5)

Съзря до ковчега подаващ се найлонов чувал. Разрови го и сред непотребните неща откри кутия цигари и кибрит. Някой е предположил от какво ще се нуждае най-много, когато...

Запали цигарка и дотолкова дойде на себе си, че усети жегата. Огледа се и забеляза, че е облечен в сив костюм, синя риза и вратовръзка. Това му се стори по-странно от всичко. Не бе носил костюм поне от 30 години. Най-вероятно този бе на Валко, но как се е побрал в него. Синът му бе значително по-слаб. Свали сакото и го метна върху кръста. Разкопча ризата и отново се огледа. Да... през последната седмица бе дал доста фира.

Почувства още повече жегата, точно такава, каквато бе. Изправи се иразгледа пустото гробище. По-навътре сред гробовете вирееше старо дърво. Заради корените му, около него не можеше да се копае и мястото бе обилно заето от храсти. Там почиваха, когато работеха, а бай Спас го наричаше „офиса“. Отправи се натам.

Запали нова цигара, оказал се в пълна невъзможност да разбере състоянието, в което се намира.

Беше повече от ясно, че днес са го закопали, значи би трябвало да е умрял, а се чувстваше жив, даже повече, отколкото през последните дни, които не биха могли да бъдат последните дни от живота му, защото…, но пък от друга страна – така излизаше.

А ако, наистина бе умрял, което е повече от вероятно, щом е тук, и сегашното му проявление е откъс от паранормалното. Беше попадал на подобни идиотии даже в сериозни вестници. Душата след смъртта напускала тялото и известно време бродела из света на живите и понеже е привикнала с тялото, създава илюзията, че още живее в него. Няма начин! И точно на него да се случи.

Все пак опипа гърдите и краката си, за да се увери в своята материалност. Огледа цигарата между пръстите си и пое ударна доза дим, който изкара бавно през носа. Задави се и обилно се закашля. Очите му се изпълниха със сълзи. Всичко си бе както трябва. Душата без тялото не би могла да имитира това състояние.

За изпита по Исторически материализъм беше учил три години и неусетно се утвърди като привърженик на това недоразумение във философията, а и принципно бе възпитан в рационални научни възгледи. Не вярваше в призраци, възкресение, магии, прераждане…

 

***

Как неочаквано се бе стекъл живота му и как преди време би могъл да предположи, че ще свърши точно тук в едно западащо, забравено от Бога селце. Но и когато стигнеш до тук, няма значение къде точно е. Селските гробища на Идиово не се различаваха особено от централните софийски като крайна дестинация.

Беше роден в другия край на България и завършил руска гимназия с пълен отличен. Пишеше поезия, свиреше на китара и мечтаеше, като всички, за светъл и прекрасен живот. В онези години на дръзновение и див младежки ентусиазъм всичко бе безкраен купон и нещата се развиваха според желанията му, само дето не го приеха в Софийския университет. След казармата кандидатства отново и… отново провал. Когато си на двадесет, провалите не са от толкова голямо значение. Работи една година и постъпи в Стопанската академия. Така и не разбра, как и защо е попаднал там, след като счетоводството му бе противоестествено.

Всъщност знаеше много добре, но предпочиташе да не е наясно. Отиде да учи в Академията заради любовта на живота си. Само че любовта се оказа кратка, а следването продължително.

Не че бе от най-добрите студенти, но и не заслужаваше участта да завърши чак след девет години, просто така се случи.

В края на първи курс, на един купон, изказа мнение, че повечето предмети е напълно ненужно да се изучават в неговото висше учебно заведение и само им пълнят главите с глупости, вместо с важни и съществени неща. Бе го толкова добре формулирал, че стана хит и стигна до преподавателите, които се засегнаха и започнаха проблемите му.

„История на БКП” – слаб 2.

„Политикономия на социализма” – слаб 2.

„История на икономическите учения” – слаб 2.

„Исторически материализъм” – слаб 2.

Така изглеждаха постиженията му през първата сесия от втори курс и прекъсна. После… Беше си цяла епопея. А когато все пак завърши го разпределиха в самия задник на географията.

В Идиово, а и в цялата околия, по онова време изпитваха сериозен недостиг на специалисти с висше образование и му се зарадваха особено. А и Никодим с неговия благ характер, бързо си спечели приятели и уважение. С доброволен труд селяните стегнаха една запустяла къща и му я предоставиха за квартира, разбира се – не плащаше наем. И скоро я превърна в най-върлата ергенска бърлога. Заформи се и невероятна компания  с двама инженери, доктора на селото и учители от гимназията. Вечерите минаваха в бридж, интелектуални разговори и пиянство.

В завода нещата също вървяха чудесно и след шест месеца Никодим стана главен счетоводител, а малко по-късно – икономически директор. Това не го зарадва особено, все още мечтаеше за един съвсем различен свят. Чакаше само да му изтече срока на разпределението и щеше да драсне към София. Предпочиташе да работи като строител в столицата, отколкото като директор в някакво тъпо село. А този момент бавно и неудържимо наближаваше.

И тогова срещна Латина и не просто я срещна, но и успя да я забремени още при второто ѝ пребиваване в скромната му ергенска обител. В последствие събитията се развиха мълниеносно. Договорът му с завода изтече, но вече не му се тръгваше от Идиово и подписа нов – безсрочен.

Отначало живееха в квартирата му, но и до днес му е странно как се нави да се превърне в заврян зет.

Към втората година бе сигурен, че ще убие тъщата си и ще влезе в затвора, но тя се оттегли доброволно, а за него съдбата бе подготвила други изненади.

По природа добряк и доверчив, подписваше със замах документи, често без да обръща особено внимание. Това не беше никак подходящо за длъжността, която заемаше.

Една ревизия разкри документни измами в особено големи размери, а подписите под документите бяха неговите.

Почти месец прекара в окръжната следствена служба. Разпити, експертизи, вещи лица, свидетели… Дори следователите разбраха, че Никодим не е взел и лев от неправомерно откраднатите средства, но някой трябваше да опере пешкира и той бе подходящия субект. Да, вече му стана ясно, че пътува към пандиза и няма измъкване. Психически се настройваше на вълна „затворничество“, а това не бе лесно за човек като него.Никодим бе тотален фен на свободата.

Една сутрин беше сътворено социалистическо чудо. Прекратиха следствието и го освободиха, без да му дадат обяснения. Главният следовател му се видя панически гневен. Опита се да си счупи ръката, поставяйки печат на заповедта и едва се удържаше да не избухне.

Чак след време разбра, че чудото се дължало на агресивното ходатайство на бившия кмет и партиен секретар на завода – другаря Милчев. Стори му се твърде странно, той дори не бе говорил с този човек и беше чувал, че е жестоко скаран с филантропията. По-късно разбра и мотива.
 

продължението предстои…


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един крадец влязъл в една богаташка къща, след като видял с очите си, как стопаните заминават на кръчма. Пристъпвал бавно в непознатата обстановка и изведнъж чул глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Крадецът се стреснал, размахал фенерчето във всички посоки, но не видял нищо. Направил още една крачка и пак чул същия глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда! - Крадецът замръзнал и сигурно му идвало да изпадне в паника. Трескаво раздвижил фенерчето, но пак нищо не открил, а гласът проехтял отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Чак сега крадецът уловил вярната посока и насочил прожектора натам. На метри от него, от тавана висяла клетка и в клетката папагал, който декларирал отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Огромно бреме се смъкнало от плещите на крадеца. Спокойно приближил клетката и някак игриво попитал:
- А ти кой си?
- Аз съм Иван.
- Ха, Иван. Много смешно име за папагал.
- Ми то и Исус е смешно име за питбул, но невярвам да ти е до смях след малко.