ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(13)

***

По-нататъшното развитие на гробарите мина обичайно и без каквито и да е изненади. След като изпиха по няколко бири под сянката на стария орех, на полянката пред магазина се отправиха към гробището, но за по пряко минаха през гаражчето на Карминка и не защото толкова им се пиеше, а изпитваха остър недостиг на енергия, каквато можеха да получат от непосредствен контакт с прекрасната собственичка.

Заведението току-що беше отворило, понеже си бе нелегално отвсякъде, работеше само вечер, по-точно през нощта, иначе имаше климатик и всички екстри, предразполагащи към особено добро пиянство.

Преди около година се бяха изтърсили данъчни на проверка, разбира се „по сигнал“. Както разправяха, Кармина намалила музиката и непринудено спокойно подчертала неслизащата от лицето си усмивка. Обяснението ѝ се състояло от едно малко сложничко изречение: „Я съм си у дома и съм си поканила ебачите на разпивка, а вие не знам какъв го дирите тука!“. Никой от присъстващите не можел да се вмести в гореспоменатото определение, но изглеждали опасно и когато се понадигнали, служителите на НАП неусетно се озовали в колата, запалили и отпрашили. На другия ден дошли с полиция от града и намерили Карминка на двора да копае пипера. „Е па, добре сте дошли, ама я немам толкова мотики!“. Едно от кучетата ѝ скъсало, а после скъсало и гащите на старшия данъчен инспектор. Другите кучета (почти чисти немски овчарки) го последвали и наобиколили натрапниците. Полицаите извадили пистолетите си и за малко не се разиграл кървав екшън, но се разминало без изстрели. По същото време малка канара, долетяла сякаш от Космоса разбила задното стъкло на служебния автомобил. Данъчните се изнесли мълниеносно и оттогава не се вяснали в Идиово.

Щастлива и ухилена сякаш участва в най-интересната сцена от живота си, зад бара, Кармина миеше чашите от снощи. Небрежно вдигна поглед и по своя очарователно мълчалив начин приветства пристигналите. За другите посетители гробарите останаха напълно незабележими, тъй като вниманието на всички бе напълно ангажирано от случващото се на „първа маса“, където една знаменита четворка размазваше плафон.

Бай Спас не бе особено наясно с тази разновидност на бриджа, но обичаше да гледа, а сега дойде точно на време, за да види едно невероятно разиграване. Не толкова разиграване, колкото аномалия – статистически погледнато, картите се разпределяха по толкова сбъркан начин, веднъж на 100 000 раздавания.

Неговият приятел майстор Тодор разцъкваше 3 пики с контра, в зона. Обяви ги на инат, след като опонентите отидоха на 3 купи, и с ясното съзнание, че „няма изкарване“, но... нямаше и как да сбърка. Имаше общо скромните 13 точки (отдолу и отгоре), държеше – шесторни Ас и Дама пика и четвърти Дама и Вале трефи, три мижави кари и шикан купи, а морът му свали само трети Ас с десетка в трефи, пет пики, четири купи и сек каро. Атаката се състоя в утвърдения цвят – купи (до обява на кари не се бе стигнало). Защитниците на този откачен договор се оказаха и двамата сек в козовете – Рига у единия, Вале у другия. Рига трефа, малко безразсъдно покри Дамата и бе заловена от Асото, което позволи изметрянето на сека каро отдолу и... четири добри – като запис 2 тона. Разбира се, един такъв запис по никакъв начин не може да допринесе за спокойното продължаване на играта. Защитниците изпаднаха в остра полемика и само ранната алкохолна фаза, в която се намираха, предотврати преминаването ѝ в кървав сблъсък. През това време майсторът раздаде картите отново и стигна до договор 5 кари.

– Контра!

– Ре-контра! – Тодор се отпусна назад ехидно усмихнат. – Милчо, ела разиграй тази игра, да пийнем с бай Спас на спокойствие!

О, това бе много повече от гавра. Милчо беше известен като типичен олигофрен с осезаеми проблеми при образуване на причинно-следствени връзки. С този анонс майстор Тодор нехайно умножи съперниците си по нула.

В настъпилата тишина се чуваше съвсем ясно, как бай Спас дърпа от цигарата си.

Съперникът седящ отдясно (в позицията на Запад) замахна „циганската“ и майсторът улови юмрука, миг преди да навести долната му челюст. Мощната десница, прехвърлила десетки тонове хоросан, бетон и всякакви строителни блювочи от по-ново поколение, така изви уловената ръка на нападателя, че не му остави друга възможност, освен да се свлече, стенейки, заедно със стола на пода. Сега вече нямаше как да продължат.

Падналият си тръгна геройски обиден. Майстор Тодор се оттегли с бай Спас и Милчо на „трета маса“, оставяйки другите двама да обсъждат баламските грешки на отишлия си. Заръча три водки с червена лимонада.

– Ама каква стана тя с нашия приятел Никотина!?

– Страшна работа – бай Спас чукна дъното на чашата у масата и отпи скромна глътка. – Лека му пръст! Още не мога да повярвам. А като ме събуди сина му тази сутрин, да ходя гроб да му копая, направо щях да се побъркам. Копая, мисля, мисля и все не съм сигурен, че точно него ще сложим в трапа…

– То и на мен, някак си още не ми се вярва, макар че го видях с очите си, едно ми е очакващо, сякаш всеки момент ще се появи на вратата. Да не говорим за сутринта. Излизам  и всички за това говорят. Викам: да не сте се побъркали, бе хора? „Не сме – отговарят. – Истина е.“ Чудо. Какво нещо е живота! Гледаш го, до вчера – здрав, прав, корав, а днес – гушнал босилека.

– Така е… Бая хорица си заминаха, без изобщо да се канят, но такъв е животът. Днеска си хапваш лакомо, утре си лакомство за червеите.

– Друго ми е на мисъл. Напълно непонятно ми е как смъртта винаги успява да изненада и учуди хората. Нали все пак е най-сигурното нещо в живота. За един човек не е ясно как ще преживее дните си, дали ще стане богаташ или клошар, дали ще завърши някакво образование, дали ще се ожени…, ясно е и то със сигурност, че ще умре. И когато това се случи, всички: „А!?!“. Какво толкова извънредно е станало? Не е като да разбереш, че някой шушумиго, дето редовно си го блъскал в главата през ученическите години, е станал велик бизнесмен и си играе с парите. Тогава е нормално да се учудиш, това не само не е било сигурно, но и не си предполагал, че подобна божествена неадекватност е възможна. Новината за смъртта е нещо съвсем различно, научаваш, че се е случило нещо напълно сигурно и се дивиш, като да изкопаеш гроба и след погребението, когато ти плащат, да се чудиш защо ти дават пари. То и аз съм така, въпреки, че ясно го осъзнавам, пак търпя удивление. Отивам предишната седмица в „Горката круша“ да търся Тесира, той нали все там висеше. Гледам аверите му всичките на лице, него го няма. Питам. „О-о, Тесира си замина!“ – отговаря ми един от компанията. „Е-е, – ядосвам се – сега ще трябва да размахвам крачоли до другия край на селото.“ „И пак няма да го намериш – обажда се друг. – Тесира умря.“ Шок, братче! Не мога да повярвам, като днеска с Никотина. „Е как така, бе? Оня ден говорихме…“ „И ние оня ден пихме, ама на… вече си пие пиенето със свети Петър.“

– И аз както съм я подкарал, не се знае кога ще сколасам и ще има да се чудят хората: „Кой, бе? Бай Спас! Ами сега, кой ще ни копае?!“.

– То и при мен – същата работа и тази сутрин като чух за кончината на Никотина, бая се поразмислих. Миналата събота и неделя – едни тежки събитийни празници, едва оцелях. И се заричам: от понеделник – никаква пукница! Ама то като му тръгне на човек и си му върви… върви, като на товарен влак и няма измъкване от коловоза. Е го на, вчера пак съм решил да не пия. Мислех и да не излизам, но с този сакътлък, нищо не мога да свърша у нас, та викам ще мина да хвърля едни карти и не идвам тук, щото знам, че трудно ще се справя с въздържанието, ми – на центъра, в кафето на Елфа. То ясно, че в такива моменти, всички кипят от желание да те почерпят, ама и аз твърд като опълченец – отказвам. Едно, две, три кафета и сокчета. Таман вече да свършваме с картите и да се прибирам, и се явява бачи Лукан Лонгуня. Не бях го виждал повече от година, нали бачка някъде по София. Отказах и на него – веднъж, два пъти, ама и той твърд. Накрая тръгна с мен и все пак ме нави копелето, да минем през Карминка за по една бира. И си знаех, че няма да е по една, ама какво да направя – едно време той ме е учил да забърквам вар. Та до четири…

– Бири?

– Ами, до четири сутринта. Бира изобщо не пихме.

 

продължението предстои…

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един адвокат се разболял тежко и го приели в болница по спешност. Негов приятел разбрал за случилото се и притеснен решил да го посети. Отишъл приятелят в болницата и като влязъл в стаята на адвоката, вместо да го завари на легло да пъшка, той сварил юриста седнал на ръба на леглото да прелиства трескаво Библията.

- Какво правиш, бе? Ти луд ли си? Защо не лежиш? - попитал посетителят.
Адвокатът без да му обръща внимание:
- Търся вратички. Търся вратички.