ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(15)

***

Течността в чашите свърши очаквано бързо. Бай Спас възлагаше прекомерни надежди на майстора, но се оказа, че последният не бе работил цяла седмица, заради дребна злополука, а това означаваше, че има добро оправдание за постигнатия финансов колапс. Да, още вчера и днес взел от комшията 10 лева назаем... Излязъл да си купи цигари и да „хвърли едни карти“. Далеч по-искрено, бай Спас също трудно удържаше пари у себе си. Днес пред магазина бе изпразнил напълно джобовете си.

– Е, тъкмо ще отидем да си довършим работата.

– Че тя да не е заек, да побегне.

– Не е, но няма друга перспектива – тъжно отговори гробарят.

За Милчо не си и помисли, дори, не беше сигурен, че различава банкнотите. И точно оттам пристигна изненадата. Помощник-гробарят измъкна една трогателно смачкана петолевка и с крилатата фраза „Да пием още по едно!“ се отправи към бара.

– Докъде стигнахме, Спасе! Общакът да черпи майсторите.

– Той е свястно момче.

– Несъмнено, но го хапе яко щръка, ама яко. Някой път ще ти разправям, какви ги надроби, когато строихме на Петьо Нереза кочинката… Умрях от срам, братче. Голяма излагация.

Майстор Тодор често вземаше Милчо за общ работник, когато беше свободен. Въпреки огромното си нежелание, Милчо все не намираше начин да му откаже. Макар и глуповат, се усещаше, че не само работи ангария, но и трябва да търпи постоянните шеги и подигравки на майстора. Тези дни му бяха пълен кошмар и се молеше всеки ден да е ангажиран с копането на гробове. С бай Спас се чувстваше съвсем различно.

 

***

Отначало Милчо се развиваше като напълно нормално дете, само дето непрекъснато ревеше, до пресипване. Майка му се бе видяла в чудо, а баща му гледаше да стои надалеч от него. Но и двамата смятаха, че такива са всички бебета. По-късно млъкна, дотолкова, че бе събитие да чуеш гласа му. Имаше известни проблеми с общуването и заекваше, но и това не бе толкова необикновено, като се има в предвид, че живееше в пълна изолация и единствения човек, който разговаряше с него бе дядо му и то обикновено крещейки му. Необичайни донякъде бяха страховете му. Често Миляка, прибирайки се отнякъде, го намираше свит под леглото, подмокрен и треперещ. Това за него означаваше, че внукът му е „лайно” и нямаше нищо по-естествено, както нямаше и основание да смята, че Иван го е направил в трезво състояние.

Проблемите започнаха, когато Милчо тръгна на училище. Оказа се, че е напълно неспособен да се научи, да чете и пише. Много бързо го класифицираха като побъркан (всъщност бе объркано дете). Две години повтаря първи клас, преди да го изпратят в училище за бавни, намиращо се в малко градче на двадесетина километра от Идиово.

„Забавно училище”, както го наричаха, беше наследство от социализма. По-късно го закриха и отвориха като частно училище, пак за забавни ученици. Милчо хвана малко и от платения период и живя в него на пълен пансион от септември до юни, следващите 11 години, докато както казваха в селото му: „изкласи”. Ваканциите прекарваше в родното си село като роб на дядо си. За разлика от предците си бе работяга от малък и работеше с удоволствие. Всякаква физическа работа, която трябваше да се свърши в къщата и градината си бе негово задължение и ако по това време учеше, търпеливо го чакаше.

 

***

Помощник-гробарят се върна с нови три водки, които попиха като в пясъците на Сахара и още повече разпалиха жаждата. Сега вече и майсторът и бай Спас мислеха единствено как да попият още и дотолкова се напрегнаха, че за малко не взривиха главите си.

Да се изкопчи от Кармина бе мисия невъзможна. Тя вярваше, че самият Господ Бог забранява пиенето на вересия. Важеше и за редовните клиенти (то всички бяха редовни, ако можеше да се използва подобен епитет). Би върнала и собствения си баща от оня свят. Нещо повече – първо се заплащаше поръчката, а после се изпълняваше – правило.

– Ще трябва да отидем до Тишо, той няма как да ме върне! – измъдри най-после бай Спас. – Бая услуги съм му направил, а и няма основание да омаловажава моята почтеност.

Тишо бе собственик на магазина, пред който бяха пропили следобеда. Точно беше пристигнал да прибере заявките и оборота. Не им се зарадва особено, но не остана глух към молбите им и отпусна две бутилки от най-евтината ракия.

Като отплата, забърсаха Петното, който бе заседнал на масата отвън на бутилка от същата ракия, без каквато и да е идея да си ходи.

продължението предстои…

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- А, сега – обръща се учителката към учениците. – Решете следната задача: Всеки ден идвам на работа с автобус. Той е един път и половина по-възрастен от мен. Движи се със средна скорост 42 км/ч и изминава разстоянието за 42 минути. По маршрута има 4 спирки и на всяка спирка, престоят е средно 2 минути. На колко години съм аз?
- На 28 – отговаря Иванчо, след кратък размисъл.
- Браво Иванчо. Това е точния отговор, а сега обясни на съучениците си, как стигна до него!
- Ами, госпожо… понеже, аз съм на 14 и тате твърди, че съм полуидиот.