ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(20)

***

Сега Петното разказваше за времето, когато се подвизаваше като учител. От негова гледна точка „тъпото селско училище”, постъпило твърде несправедливо с него, а би трябвало да му е задължено завинаги, тъй като той, едва ли не, го е създал. Майстор Тодор се смееше на глупостите му и го апострофираше с леко перверзно чувство за хумор. Чувстваше се засегнат – въпросната директорка дълги години му бе спътница в живота, а точно тя в края на краищата бе смачкала педагогическите амбиции на пропадналия художник.

Никодим слушаше внимателно, местейки поглед от единия към другия и внезапно установи, че се усмихва. Мислите му акостираха назад във времето.

Тодор беше първият, с когото се сдружи, попадайки в Идиово. Още след първия работен ден се отбиха в „Хоремаг”-а и отпразнуваха запознанството си. Бяха на една възраст и на приблизително еднакво интелектуално развитие, та имаше какво да си кажат и разкажат, дори се оказа в повече и нощта не им стигна. В последствие станаха чудесни приятели, бридж-партньори и двигател на мощната ергенска компания, върлувала в селото през онези години. Малко по-късно от тази компания останаха само те.

Докторът още като студент се бе сдобил навика да порка медицински спирт и вършеше чудо след чудо. Дори очакваха да възкреси някой мъртвец, но той изненада всички и „скоропостижно“, както обичаше да се изразява, стана мъртвец

Другият инженер замина за Русе и забрави за съществуването на Идиово. Математикът полудя и го преназначиха в лудницата, май преди години се чу, че и той си заминал.

Приятелката на тогавашния инженер завърши университета и започна работа в гимназията. Тя запозна Никодим с Тина и се заформи нова компания, която просъществува до преди две години, когато съпругата на Тодор леко се отегчи от всичко и от всички, напусна работа и замина на някъде. Но това се случи четвърт век по-късно. Дотогава живееха като едно голямо сплотено семейство.

Така се случи, че Нико и Тина се ожениха първи, но само след месец и инженер Тодоров взе съдбовното решение. Някои мислеха, че след сватбите ще поемат по други пътища, както често се случва в живота, но дружбата им изобщо не пострада. Продължиха си постарому. Ходеха заедно на почивка, посрещаха рождени дни, празници и си измисляха такива, когато календара ги ощетяваше. Често пътуваха с очукания „Вартбург“ на майстора до града на пазар или на кръчма, или на пикник сред природата.

По някое време даже се сватосваха. Синът на Нико имаше някакво отношение към щерката на Тодор (в действителност много по-сериозно, отколкото изглеждаше), но щеше да е прекалено чудесно да се осъществи такава връзка.

продължението предстои…

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един българин-бизнесмен завел жена си в Париж. Разбира се, тя веднага го помъкнала от магазин на магазин. Към обяд на следващия ден, той я помолил да го остави на мира, подкрепил молбата си финансово и жена му се съгласила. Тя отново тръгнала по магазините, а той – право в бара, където се запознал с една много приятна парижанка. Разбрали се прекрасно, докато станало дума за парите. Тя му поискала 300 евро, а нашенецът предлагал тридесет. Не могли да се споразумеят за цената и нещата не потръгнали.
Същата вечер бизнесменът завел жена си в един от най-хубавите ресторанти, където, на една маса до вратата, седяло момичето, което срещнал следобед в бара.
- Виждаш ли, мосю? – казало момичето, докато минавали покрай него. – Виж, какво си хванал за твоите въшливи тридесет евро!