ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(20)

***

Сега Петното разказваше за времето, когато се подвизаваше като учител. От негова гледна точка „тъпото селско училище”, постъпило твърде несправедливо с него, а би трябвало да му е задължено завинаги, тъй като той, едва ли не, го е създал. Майстор Тодор се смееше на глупостите му и го апострофираше с леко перверзно чувство за хумор. Чувстваше се засегнат – въпросната директорка дълги години му бе спътница в живота, а точно тя в края на краищата бе смачкала педагогическите амбиции на пропадналия художник.

Никодим слушаше внимателно, местейки поглед от единия към другия и внезапно установи, че се усмихва. Мислите му акостираха назад във времето.

Тодор беше първият, с когото се сдружи, попадайки в Идиово. Още след първия работен ден се отбиха в „Хоремаг”-а и отпразнуваха запознанството си. Бяха на една възраст и на приблизително еднакво интелектуално развитие, та имаше какво да си кажат и разкажат, дори се оказа в повече и нощта не им стигна. В последствие станаха чудесни приятели, бридж-партньори и двигател на мощната ергенска компания, върлувала в селото през онези години. Малко по-късно от тази компания останаха само те.

Докторът още като студент се бе сдобил навика да порка медицински спирт и вършеше чудо след чудо. Дори очакваха да възкреси някой мъртвец, но той изненада всички и „скоропостижно“, както обичаше да се изразява, стана мъртвец

Другият инженер замина за Русе и забрави за съществуването на Идиово. Математикът полудя и го преназначиха в лудницата, май преди години се чу, че и той си заминал.

Приятелката на тогавашния инженер завърши университета и започна работа в гимназията. Тя запозна Никодим с Тина и се заформи нова компания, която просъществува до преди две години, когато съпругата на Тодор леко се отегчи от всичко и от всички, напусна работа и замина на някъде. Но това се случи четвърт век по-късно. Дотогава живееха като едно голямо сплотено семейство.

Така се случи, че Нико и Тина се ожениха първи, но само след месец и инженер Тодоров взе съдбовното решение. Някои мислеха, че след сватбите ще поемат по други пътища, както често се случва в живота, но дружбата им изобщо не пострада. Продължиха си постарому. Ходеха заедно на почивка, посрещаха рождени дни, празници и си измисляха такива, когато календара ги ощетяваше. Често пътуваха с очукания „Вартбург“ на майстора до града на пазар или на кръчма, или на пикник сред природата.

По някое време даже се сватосваха. Синът на Нико имаше някакво отношение към щерката на Тодор (в действителност много по-сериозно, отколкото изглеждаше), но щеше да е прекалено чудесно да се осъществи такава връзка.

продължението предстои…

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Противно на студентската мъдрост, че е най-трудно да се намери четвърти за бридж и втори за секс, ще се окаже, че най-трудно е да намериш себе си.

Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Разговарят двама лекари, обсъждат професионални проблеми:
— Представяш ли си, лекувахме един от една болест, а той умря от съвсем друго.
— Лошо работите! При нас в отделението от каквото ги лекуваме, от това и умират...