ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(31)

***

В съседното село Дивлено живееше една звезда – Малинка. Останала сираче от дете беше израсла по сиропиталища и домове, а по-късно преживяла и в София известно време чрез просия, дебчийство и секс. Незнайно от какви подбуди и как, преди няколко години се завърна в родното си село и заживя при неин роднина – пенсиониран полковник от полицията. И това бе най-приятната и най-спокойната част от досегашния ѝ живот, но полковникът почина, наследниците му я изхвърлиха и продадоха набързо къщата.

Малинка се засели в един запустял имот и изпадна в пълна мизерия. През зимата едва не умря. В началото на януари я намериха премръзнала на площада сред селото. Една женица я съжали и я прибра да битува при нея, с което предизвика гнева на сина са, който живееше в Пловдив и се вясваше веднъж месечно. Последния път, когато си дойде, постави ултиматум на майка си и Малинка трябваше да си тръгне.

Седмица-две по-късно, същата жена, поувлечена от теорията за сродните души, заведе Малинка в Идиово и я запозна с Милчо. Падаше му се някаква далечна роднина.

Малинка бе три-четири години по-голяма, но умствено бяха на една възраст (забелязваше се от далеч) и си допаднаха невероятно.

Заживяха заедно. Беше началото на март и в гробищата имаше много работа, което означаваше и парички. Малинка се преобрази и сякаш разцъфна, разкривайки една загадъчна очарователност, която едва ли някой, някога е забелязвал. Но това не бе нищо в сравнение с преобразяването на Милчо. Ръстът му внезапно се удължи и се оказа, че е малко над средния. Вече по никакъв начин не приличаше на онова сгушено, окаяно създание, което си бе страшно да срещнеш на гробищата.

Още когато го докара за последно от Забавното училище, Тодор му подхвърли два чувала с дрешки на сина си и дойде време чувалите да се отворят. Оказа се, че съдържат доста красиви дрехи и повечето от си бяха почти необличани и напълно запазени. Чист, спретнат, подстриган и винаги гладко избръснат, изтупан в тях, Милчо заприлича на връщаш се от дискотека лумпен. Внезапно се сдоби с необичайно самочувствие, започна да говори в присъствието на непознати (то освен Тодор и Спас, според неговите виждания, всички бяха такива), изразяваше се по-свободно и дори го забелязаха да се усмихва.

Живееше като в някаква измислица. Вълшебна приказка, която нямаше как да продължи дълго.

Всъщност Малинка само в началото почувства някакъв прилив на удовлетворение, дължащ се навярно на сполучливия съюз против мизерията. Любовта на Милчо не успя да докосне сърцето ѝ, здраво бронирано от преживяното преди. Болката, унижението, обидите, насилието я бяха превърнали от отявлена мазохистка и съвсем скоро вниманието и нежността, с която Милчо я обсипваше, започнаха да ѝ доскучават и дори да я дразнят.

След приблизително месец съвместен живот, една вечер се скараха твърде изразително (макар че и двамата трудно се изразяваха). Малинка си тръгна и по неведомите пътища пристигна у бай Спас. Излъга го, че Милчо я е изгонил и… Гробарят я прие неохотно. Не обичаше да споделя личното си пространство, но не можеше да я остави на улицата. Предположи, че конфликтът е временно явление и още утре влюбените ще се съберат отново, но „момата“ залепна като некролог за скромната му обител, сигурно защото намери точното отношение. Още същата вечер бе назначена за робиня и изнасилена на пода, където си легна, а на другия ден прие и длъжността „боксова круша”. Това състояние, известно отдавна като „бой, ебан и сръбска музика”, продължи чак до началото на юни, когато Малинка отново пое по неведомите пътища и изчезна.

 

***

На другия ден, след като Малинка го напусна, Милчо осъмна на гробищата в очакване да започнат. Не го свърташе на едно място и се разхождаше между гробовете, сричайки имената по паметниците и мислено си ги отмяташе като вече запомнени.

Срещайки еднаква фамилия се връщаше назад, за да намери другия гроб, после си спомняше, възоснова на предишни бродения, че някъде в другия край е срещал същото име и тръгваше натам, за да го издири. Намирането му доставяше удоволствие, а самата игра разсейваше опитите му да мисли. Нямаше как, главата му бе пълна с имена на покойници и можеше без затруднения да каже къде, кой е закопан, макар и никога да не е го познавал.

Знаеше и къде е гробът на дядо му, но подсъзнателно заобикаляше мястото. Колкото повече го доближаваше, толкова по-странно се чувстваше. С всяка следваща крачка странността преминаваше в необикновен страх и ужас. Краката му се разтреперваха и сами сменяха посоката.

Веднъж се насили да продължи, на метри от гроба, сърцето му заподскача като изтървано в гърдите му. Всичко около него се превърна в огромно тъмночервено петно. Най-горната част от тялото му се изпълни с кръв, която намери изход през носа. За малко не падна, опитвайки се да се обърне и побягна панически.

Особено нехарактерно, бай Спас закъсня почти половин час, което нямаше как да впечатли Милчо. Забелязал го отдалече, заходи от средата на гробищата и го посрещна на мястото.

Започнаха мълчаливо и трескаво да копаят. Нямаха много време.

Милчо се потопи изцяло в работата, забравяйки всичко. Той така си и работеше. Докато почиваха, бай Спас се опита да го подкачи за Малинка, но се сблъска с тоталния отказ на помощника си да говори и смени темата. Дори успя да го засмее.

След погребението главният гробар предложи да пийнат по бира-две, но Милчо за първи път отказа подобно предложение. Дори не си представи, как благотворната течност изискано ще разкваси пресъхналото му гърло, преди да напои всяка част от тялото му с вълшебство. Прибра се в къщи и се чувстваше толкова изморен, че очакваше да заспи веднага, но не се получи.

Сега вече мислеше само за Малинка и не проумяваше какво се обърка. Онзи ден се гушкаха в това същото легло. Тя му шепнеше нежно и бе цялата синя. Вчера изглеждаше съвсем различна. Той мразеше такава смесица от цветове и не разбираше как хората могат толкова бързо да се променят. Защо изобщо изглеждаше синя? Как го замая? Мислите му все повече се сплъстяваха и оплитаха като дълго немита коса. Мразеше я.

Повъртя се в леглото, докато му писна окончателно, стана, похапна и направи цяла безсмислена обиколка на селото.

Спря на полянката пред гаражчето на Карминка, точно спазвайки отдавна установения график. Минута по-късно, веселата собственичка излезе да премете площадката отпред. Милчо се прикри в храстите. Да я наблюдава в тези мигове беше сред най-любимите му занимания. Винаги, когато бе свободен по това време на денонощието идваше тук (понякога направо от работа), освен през последния месец. Сега преживяването му се струваше някак напълно ново и по-истинско.

Кармина остави метлата, забърса набързо праха по входната врата и се прибра. Цялата ѝ поява се стори на Милчо по-кратка от миг. Изпил на екс чашата на разочарованието се строполи по гръб в тревата и остана неподвижен известно време.

Краткостта е основна характеристика на истинското удоволствие и съществена предпоставка за пристрастяване, а истински удоволствия са само тези към които се пристрастяваме.

Чак след час, когато започна да се свечерява Милчо се раздвижи, както си лежеше извади цигара и я запали. Полежа, докато я издърпа страстно и се изправи, отправяйки жаден поглед към гаражчето. В този момент двама влязоха в него и светът около Милчо се сгъсти до наситеночервена каша от ревност, гняв, съжаление…

Излезе от прикритието си и се повлече с мудни стъпки. Стигна почти до входа и спря, колкото и да му се искаше да влезе, не посмя. Обичаше да посещава заведението, но само с бай Спас. Когато идваше с него, никой не смееше да му се подиграва, освен майстора, но той го правеше интересно и не го дразнеше особено. Дразнеше се от тъпата язвителност и присмех на другите, които винаги го сполетяваха, когато го засичаха сам. Хората рядко пропускат да демонстрират величие, срещайки някой идиот.

Милчо не бе толкова голям, за да не осъзнава, че е такъв, но мразеше да понася нечие вдигане на самочувствието за негова сметка, особено в гаражчето, пред неговата тайна любима. Точно така, Мамбата беше лудо, тъпо и безнадеждно влюбен в Кармина от мига, в който я видя. Любовта към алкохола му предоставяше повод да съзерцава красивата си изгора. Разбира се, бай Спас нямаше как да не забележи заплесията на помощника си и всякак си я стимулираше. Водеше го често в заведението и с усмивка наблюдаваше, как той изключва напълно, изцяло потопен в чара на барманката. Понякога съвсем леко го бъзваше и откровено се наслаждаваше на несполучливите му опитите да се направи на света вода ненапита. Милчо не бе от хората, които ще се влюбят и няма да им личи. И Кармина предполагаше любовта му, и внимателно го насърчаваше, но не предполагаше до каква степен е лапнал хлапакът. Всеки небрежен, мил жест от нейна страна подлуждаше сърцето му и създаваше пълен хаос в главата му.

Вратата на гаражчето се отвори и го извади от унеса. Милчо вдигна глава и се вкочаняса. Красавицата така се усмихна насреща му, че краката му се разтрепераха. Прииска му се да избяга, направи крачка встрани и за малко не падна.

– Е, какво? Реши ли се най-после? Заповядай!

– Ми-ми-ми…

– Знам, че си Милчо. Влизай!

– Ми-ми-ми… Аз, онова… Боже! Търся бай Спас.

– А-а. Не е идвал.

– Ми-ми-ми… Ще го издиря някъде и ще дойдем.

– Чудесно! Ще ви чакам!

Милчо се обърна и тръгна в здрачевината на падащата вечер. Чак след двеста-триста метра си даде сметка, че върви в грешната посока, а още не знаеше коя е вярната. Като далечен спомен му се мярна мощната фигура на бай Спас. Май щеше да ходи, да го търси „някъде“. Не на там. Тръгна наобратно.

Входната врата се отвори с традиционното си скърцане. Кучето го посрещна с радостно ръмжане и Милчо съжали, че не му взе нещо за ядене. Напоследък го хранеше по-често от стопанина му.

Продължи към светлеещия прозорец и тъкмо щеше да почука, когато ги видя, покрай злеспуснатото перде. Отдръпна се назад, постоя минута-две, после приближи и погледна отново. Жената, която безмилостно се чекнеше върху бай Спас и неистово ахкаше, несъмнено бе оная…

Милчо се обърна и тръгна към улицата.

Оная, която… не означаваше нищо за него, само дето бе ангажирала приятеля му и нямаше кой да го заведе при истинската. А дали някога е означавала. Спомни си я от снощи и леко потръпна. Леко размазан образът й го ужаси. Но тя беше там в неговата къща, какво правеше там?

Махна с ръка и се завлече още по-тъжен към къщи, но краката му самоинициативно смениха посоката и го поведоха другаде. Този път, поразен от неосъзната смелост, стигна чак до вратата на гаража и дори пипна дръжката на бравата. Надникна, синьото около бара го привличаше неудържимо и си представи как приближава и го докосва. Нежни вълнички минаха през тялото му, ръката му подаде и натисна дръжката… В този миг забеляза майстора на втора маса и се дръпна, като че ли по вратата течеше електричество.

Стори му се, че върши нещо ужасно нередно. Неистов страх, че ще бъде разкрит го разтърси и вцепени, а някой смеейки се зловещо взриви червена граната в главата му. Искаше му се да се махне, но не усещаше краката си, а и те не го усещаха и стояха като заковани, в невъзможност да се подчинят на желанието му.

Остана така няколко минути, сторили му се по-дълги от нощта и тръгна, когато спря да се напъва да го направи.

Незнаеше накъде отива. Просто вървеше, постепенно увеличавайки скоростта. Чак след час се прибра вкъщи – изморен до полуда. Падна в леглото, както си бе с дрехите и веднага заспа.

продължението предстои…

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Противно на студентската мъдрост, че е най-трудно да се намери четвърти за бридж и втори за секс, ще се окаже, че най-трудно е да намериш себе си.

Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Срещат се две планети. Едната зелена, цветуща, а другата - сива, сдухана..
- Абе какво става с теб? Защо си такава унила?!
- Ох, остави се.. хванах хора!
- Спокойно, те минават от само себе си!