ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(32)

***

Дори на слабата светлина се долавяше свирепия поглед на гробаря. Тодор осъзна, че пак попрекали и започна да замазва.

– Не бе, човек, просто ме е грижа за теб, колко по-интересно ще ти бъде…

– Какво толкова те е грижа и какво толкова интересно?

– Да кажем, по-интересен ще ти стане живота.

– То животът е ясен – докато се усмихнеш и си се озъбил.

– Точно заради подобни схващания хората казват, че гробар може да пропадне по-бързо, отколкото майстор от изгнил покрив на къща.

– Ти мен не ме мисли, моята е ясна. Ще падна там на точното място, както си копая. Все ще се намерят двама приятели, да ми изровят един трап и после – направо да ме обърнат в него. Тихо, без шумотевици и церемонии, без свещи и фалшиво опечалени…

– Нямай грижи, шефе и сам ще се справя! – обади се Милчо отдолу и се надигна. – Само да умреш – другото е моя работа.

– Гледай го, кучето! – Майстор Тодор изрита Милчо уж на шега, но не бе преценил разстоянието и ритникът му го повали отново на земята. – Само чака шефът му да умре и да го закопае.

– Престани, Тодоре! Знаеш, че го казва от добри подбуди.

– Е, да. Той си те тачи теб. Мамба! – пак го ритна, но този път внимателно. – Хайде вдигай се, че проспа младините си!

Милчо се изправи бавно, оглеждайки тъпо обстановката.

– Ми-ми-ми… ше си ода. Боже!

– Къде ше одиш, бря? – почти изкрещя майсторът. – Сядай!

Стреснат и объркан, Мамбата някак неестествено се свлече на предишното си място. Майсторът напълни чашата му и я прибута към него.

– Кажи сега онова стихотворение, дето измисли, когато правехме на Гнилия чешмата!

Милчо сякаш вдиша настъпилата тишина, отпи от чашата си и съсредоточи поглед в бай Спас.

– Ми-ми-ми…

– Не започваше така. Съсредоточи се!

– Ми…, може ли една цигара!

Гробарят бутна кутията си и с поглед го подкани да си вземе, но преди да посегне, майсторът я върна обратно.

– Ще ти дам, след като чуя стихотворението. Хайде! Как беше? „Ода за бай Спас“

Заглавието освести Петното и магично ангажира вниманието на всички, дори на гробаря, който се готвеше да отправи нова доза критика към Тодор, но се въздържа и съсредоточи погледа си в помощника си.

– Ми-ми-ми... – Милчо  отпи отново. Изправи се мудно, протегна дясната си ръка напред, с дланта нагоре, сякаш държи череп на датски крал и започна с чувствен, прегракнал глас:

 

Някои смятат ме за луд,

според други: съм окаян шут.

Днес ще ви разкажа аз

за явлението "бай Спас".

 

Той е вече на шейсе –

пие, пуши и ебе,

И нехае. Боже, как нехае!

Свежи гробове копае.

 

– Ее-ей! Браво! Много яко! – изръкопляска Петното. – Ти си бил гений, бе!

– Ти чакай да чуеш по натам! Давай, Мамба!

Леко смутен от предизвикания ефект, Милчо вля още две глътки кураж и продължи още по-артистично:

 

Всичко му е все едно,

в свят приличащ на лайно.

И се шляе… Боже, как се шляе!

Гробове когато не копае.

 

Животът слабо го вълнува.

(Само колкото да псува.)

И мечтае… Боже, как мечтае!

Политик да закопае.

 

– Ей, серсем! – сопна се гробарят. – Какви ги плещиш? Ако бай ти Спас мечтае, то е: не един, а много политици да закопае. Нещо като масов гроб – на промоция. Плащат ми за 100, заравям 240.

– Чашкаджия, гробар, мечтател! – възкликна Петното.

– Ми-ми-ми…

– Само напразно ще си похабиш енергията – установи Никодим. – Други ще дойдат. Тази пасмина се множи като хлебарките…

– Абе, аз да си ги копна, пък нищо, че ще дойдат други.

– Е, що бе, Спасе? – упрекна го Тодор. – Ти не си такъв човек!

Разговорът постепенно се залута из политическия хаос.

Милчо остана да стърчи като среден пръст, поразен от отнетата му възможност да продължи.

продължението предстои…

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- А, сега – обръща се учителката към учениците. – Решете следната задача: Всеки ден идвам на работа с автобус. Той е един път и половина по-възрастен от мен. Движи се със средна скорост 42 км/ч и изминава разстоянието за 42 минути. По маршрута има 4 спирки и на всяка спирка, престоят е средно 2 минути. На колко години съм аз?
- На 28 – отговаря Иванчо, след кратък размисъл.
- Браво Иванчо. Това е точния отговор, а сега обясни на съучениците си, как стигна до него!
- Ами, госпожо… понеже, аз съм на 14 и тате твърди, че съм полуидиот.