ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(33) |
– Ама това били моите съученици – Милко и Мирко! – установи учудено Валентин, след обстоен оглед на пиянките от първа маса. – Леле, колко са се променили! – Сигурно те отегчих с приказките си и си намери повод да ме зарежеш. Сега ще хукнеш да се видиш със съучениците си. – В никакъв случай. Приятно ми е в твоята компанията. Само ще те помоля, да им занесеш по едно питие от мен! – Хъм! Ти не си ли чувал, че пиян се не черпи. От една страна е като да сипваш вода на кокошките, когато вали дъжд, а от друга е като да палиш лампа на кьорав. – Мъдро! И няма ли да ми позволиш все пак да ги почерпя? – Не! Както вече казах заради теб мога да стоя до обяд, но пак заради теб мога и да затворя веднага. Валентин вложи учуденост в погледа си, иначе не бе спрял да я гледа откакто дойде, а Кармина не бе спряла да говори и всяко нейно, следващо изречение добавяше допълнителна влюбеност в очите му, която тя нямаше как да не забележи. Валентин все още формулираше въпроса си, когато тя се завъртя елегантно, намали музиката и се провикна към разпознатите съученици: – Момчета! Време е да тръгвате. Утре ще отворя отново. Клиентите от първа маса неуверено се размърдаха, някак си подчертавайки, че тръгването ще е мъчително продължителен процес. Кармина извади два мощни катализатора и ги остави на бара. – Имате и бонус, по една бира за из път, утре ще ми донесете бутилките. Само побързайте! Окъснелите нощни посетители скокнаха като ужилени. Всичко се разви светкавично. Валентин успя да види за по-малко от миг, как две ръце отмъкват бирите от бара, после чу прегракнал глас, изморен смях и затварянето на входната врата. Кармина се върна със събраната посуда от първа маса. – Ще тръгвам и аз! – Валентин вдигна чашата си с идеята да я допие, но съдържанието ѝ се оказа непосилно вповече. – За къде се разбърза? За нас вечерта едва сега започва. – Тя си наля петдесетина грама мастика и допълни чашата с мента. – Отдавна се каня да опитам това питие. Казват, било чудесия. Наздраве! – Наздраве! – Валентин се съсредоточи в очите ѝ, сигурен че никога не е виждал нещо по-дивно. – О, наистина! Прекрасно е. – Мина от другата страна и седна на високия стол до него. – Така ще ни е по-удобно. Кармина продължи нескончаемите си разкази. Валентин слушаше разсеяно, на моменти се усмихваше или добавяше нещо, вдигаше чашата си и внимателно лизваше от съдържанието ѝ. Виждаше се, че не му е неприятно. Подобно на баща си беше неоценим слушател, а тя умееше да разказва, по всички правила – умерена доза художествена измислица, чувство за хумор, изящно построени изречения, пищен език, приятен глас… и не че го правеше често. С клиентите си общуваше с лаф-два, жестове, усмивки. Рядко ѝ се случваше с някой да се заговори по-дълго, сигурно затова сега не успяваше да спре и… – Има един бай Спас, незнам дали го знаеш. Той си пада малко приятел на баща ти, о… светла му памет! – Зная го. – Та идва една вечер с една мацка, приблизително на нашата възраст. Сядат тук, на нашите места и той казва: „Девойко, ще ми наливаш, докато тази мома започне да ми харесва, ама колкото тебе!“. „Е то, аз да не държа „Винпром“ – отговарям. – Няма да имам толкова пиене. Да взема да се обадя на Тишо, да дойде с буса, за да ме зареди?“ Аз все си ги плеща някакви такива. – Страхотна си! – Валентин се разсмя, без да предполага, че това е възможно да се случи. Почувства неудобство и доближи чашата към устните си. В този миг Кармина забеляза, че чашата му е съвършено празна, но той продължава да я вдига и да вкусва аромата ѝ. – О, най-после се справи с твоето питие, очаквах, че ще го пиеш поне още два дни. Аз пък, малко съм се надценила. Ще ми помогнеш ли? Нали за това са мъжете – да помагат, когато жените не преценяват добре възможностите си. Недочакала отговор, Кармина изсипа половината от съдържанието на чашата си в неговата. – Какво правиш? Искаш да ме напиеш ли? – Да, и да те прелъстя! – Сериозно ли? – Да, и на мен ми се случва да съм сериозна. Идвай! Тя улови ръката му и го отлепи от стола. Усети лека съпротива. – Ама как… – Така. Чакам те от двадесет години. Идвай! – Няма ли поне да заключиш? – Вече го направих. Идвай! Той се свлече от стола и тя го поведе през склада зад бара, през задната врата към къщата. Спалнята ѝ ухаеше на прелестна жена. Кармина също. Взе я в обятията си. Устните им се сляха в целувка очаквана цяла вечност. Ръцете му обходиха тялото ѝ и спряха върху твърдите ѝ гърди. Тя се тресеше. Паднаха в леглото. – Чакай, дали е нормално точно тази нощ да го направим? Все пак, вчера погребах родител. – Не знам. – И аз… – Какво би казал баща ти, ако сега ни гледа отнякъде? – О, дори би се зарадвал, че го правим. – Тогава? – Да! – Да… продължението предстои…
|
Глас народен на народ от глупостта поробен… |
Каква е разликата между гърка и евреина? |