ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(36)

***

         Никодим спря само за миг, колкото да насочи бутилката към звездите и да отпие сякаш от най-истинската изворна вода. Неволно регистрира полярната звезда и дори му се стори, че тя му се усмихва, а когато погледна отново към улицата и тръгна, установи, че гробарите са се отдалечили невъзможно далече. Дори не бе сигурен, че силуетите в далечината са техните, преди напълно да изчезнат.

 

 

          Спря и се огледа. Отново се запита: възможно ли е всичко това, което му се случва да е действителност, и ако бе… Къде се намира? Какво правеше тук? Накъде е тръгнал? Все въпроси… Вдигна бутилката, докато я намести във фона на почти пълната луна. Сякаш ръката, която я държеше не беше неговата. Сякаш се гледаше отстрани и не беше той, а и фона ставаше все по-нереален.

          Някакъв окаян бездомник, унило осакатил живота си стоеше насред улицата с бутилка в ръка.

          Пространството отново се заклати и Нико залитна като пиян. Стъпи накриво, но се удържа да не падне. За малко не се блъсна в момчето, крачещо до него, но то отстъпи чевръсто, а Нико го разгледа, сякаш го вижда за първи път. На упоритата лунна светлина ризката му изглеждаше сребърна, а смешната му коса – златна, но иначе не създаваше съмнение, че е онова, същото.

         – Животът е кошмарно несправедлив – неочаквано за себе си произнесе Никодим.

         „Крайно време бе да го разбереш. А какво точно те доведе до това откритие?“

         – Не може просто така да убият и заровят човек, все пак, какъвто и да е бил, не е някакво животно. – В съзнанието му се появи теглената от Милчо количка с увития в найлон, влачещ се по земята труп. Скърцането ѝ заглушаваше думите му. – Никой не заслужава да си тръгне така от живота.

         „Би могъл да поправиш тази несправедливост, ако е толкова важно за теб.“

         – Как?

         „Като разкажеш на местния полицай случилото се и му съобщиш какво се готвят да направят гробарите.“

         – Но аз съм… мъртъв.

         „Само официално. А ето ти и добър повод да се появиш с гръм и трясък в обществото, както те съветваше майсторът.“

         – Не бих могъл да го направя…

„Защо?! Толкова шум ще вдигнеш. Представи си само заглавията във вестниците: „Възкръснал мъртвец разкрива престъпление.“ Напълно героично, а?“ – момчето се изпъна и сякаш се издължи с глава и половина.

         – Я престани с глупостите! Както казах: Не мога да го направя.

         „Тогава не ти остава нищо друго, освен да приемеш, че светът е такъв какъвто е.“

         – Винаги съм го приемал…

         „Глаголите приемам и примирявам се не са синоними, смешно е да употребяваш единия вместо другия. Ти не приемаш случилото се и въпреки това се примиряваш с него. „Не мога да го направя.“ – означава точно примирение, а примирението е брадвата, с която безмилостно отсичаш всичко, което ти пречи да скапеш живота си .“

         – Че той живота си е скапан.

         „Твоят живот. Ти сам го превърна в такъв.“

         – Май всички по някакъв начин го постигат.

         „Ама е съвсем лесно да кажеш: „Щом при всички е така, напълно нормално е и ние да сме пропаднали“, но след като твърдиш, че животът не е състезание, защо се сравняваш с другите?“

         – Не се сравнявам, само забелязвам, че има нещо сбъркано в самия живот, след като всички съумяват да го опропастят.

         „Всички? Да не би тази представа да се гради на изборът ти на подходящи приятели?“

         – Не, но е в обсега на вероятното на земята да живеят хора, напълно удовлетворени от живота си. Има и други, които затънали в разкош или някоя друга наркомания, смътно осъзнават несъстоятелността на живота си и непрекъснато се опитват да се убедят, че са постигнали много и живеят чудесно. За разлика от другите, те много често се самоубиват наведнъж.

         „То е ясно, че все ще успееш да извъртиш нещата. Дали разбрах правилно? Значи тези които са постигнали всичко и другите, които нищо не са постигнали, все са си скапали живота?“

         – Така е, само начинът е различен. Разбира се, значително по-вълнуващо е да скапеш живота си, трошейки откраднати пари в луксозни кръчми и казина, наливайки се с префинен, марков алкохол, наобиколен от ибрикчии и красиви жени, но в края на краищата резултатът е същия, както при всички останали.

         Момчето замълча, сложи ръце на кръста си и бавни крачки тръгна напред. Никодим го последва, но скоро спря да го вижда. Постепенно оранжевото петно се разсея пред погледа му и му стори се, че някъде в края на улицата мярна някакви движещи се сенки. Количката, злобно скрибуцайки с бясна скорост се натресе в главата му, а трупът се влачеше и оставаше диря в мозъка му.

продължението предстои…

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Тъй както циганин си търси работа и все си търси, но и внимава да не си намери, така и той си търсеше жена, с която да са неразделни.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели