ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(38)

***

Слънцето мудно се закатери по Венериния хълм на Девичина могила. Никодим седна на купчината пръст до гроба си. Запали цигара и отпи от бутилката, загледан в очертаното от ковчега пространство. Едно слънчево зайче игриво се претърколи, точно там, където всичко свършва. С мъка отдели поглед от слънчевото петно и се взря пред себе си. Целият свят бе потопен в наситена оранжева светлина. Изглеждаше прекрасен…

На двадесет-тридесет метра по-натам, гробарите с налудничава припряност копаеха новия гроб. Бай Спас изчака помощника му да изхвърли пръстта и скочи в очерталия се трап.

– Милчо, тичай до баба си Райна и напълни тубите с вода, че трябва и пожар да гасим!

Явно не схванал метафората, помощникът се затича, сякаш да гаси истински пожар. Макар и свикнал на изпълненията му, бай Спас се учуди на скоростта, с която се върна.

Милчо остави тубите и плахо приближи до Никодим, който лежеше по гръб върху пръстта с разперени ръце, в едната стискащ бутилката. Коленичи, до него, но не посмя да го докосне.

– Шефе, ми-ми-ми… ми той май пак е умрял! – провикна се Милчо. – Боже, как е умрял!

– Че то си е напълно човешко да се умира. В това отношение, хората са толкова непостоянни, особено пък този специалист. – Бай Спас пристигна светкавично и се надвеси над покойника, загледан в изцъклените му очи, отразяващи изгрева. – Мъртъв е, този път окончателно.

– Ми-ми… то що му трябваше да се съживява?

– Както се казва: така му било писано. А на нас ни е писано бързо да го върнем на мястото му, докато не се е появил някой!

– Ми-ми-ми не може ли да ги закопаем двамата, вместо… – В главата му сивото и кафявото се смесиха в отвратителна комбинация и едва се удържа да не повърне.

– Не. Може някой да видял Никотина тази вечер и да решат да проверят дали е в гроба си.

– Като чичо Петно?

– Чичо ти Петно е достатъчно неблагонадежден, за да му повярват, но може и друг да го е срещнал. Затова… Аз ще се заема с другия гроб, а ти с този. Ще изхвърлиш пръстта, ще положиш мъртвеца, после капака и зариваш. Изрядно! Всичко трябва да е, сякаш нищо не е било!

 

***

Валентин и Латина, увиснала на ръката му вървяха напред, а зад тях сестра му с поднос в ръце, леля му и две комшийки пристъпваха тежко в знойния юлски ден.

Подминаха последните къщи на селото и стъпвайки на поляната пред гробището Валентин спря, тъй като му омръзна усещането, че краката му лепнат по тревата. Свали си едната джапанка и я разгледа отдолу. В действителност усещаше нещо друго – смътно и неопределено. Сцени от изминалата нощ акробатично се премятаха в главата му, която, като връх на всичко, заплашваше да се пръсне. Не смееше да погледне напред, но в съзнанието си виждаше гробището, както го видя снощи.

– Какво става? – запита зад него сестра му.

Петте жени се скупчиха около него.

– Май стъпих на нещо остро. – Валентин вдигна крак и опипа ходилото си. В това състояние му се прииска да падне, но се удържа. – Нищо особено. – Престраши се и погледна пред себе си.

Маранята леко изкривяваше пейзажа, но всичко си бе нормално. Някъде около гроба, към който отиваха, забеляза оранжево петно, което постепенно се отдалечаваше, докато се разтопи в жълтосивия фон.

Особена замаяност, навярно дължаща се на множеството емоции, превзе главата му, а може би бе следствие на безсънието, нали почти не беше спал през чудната нощ. Най-много да е дремнал половин-един час в обятията на най-прекрасната…

Разтърси глава и продължиха. Майка му се отпусна и колкото повече приближаваха, толкова повече усещаше тежестта ѝ върху ръката си. Измъкна се внимателно и я прегърна през кръста.

– Снощи сънувах баща ти… Идваше си отнякъде. Беше със същия костюм, с който го изпратихме. Припаднах от щастие… Той ме взе на ръце и ме отнесе в леглото… Не си спомням откога не съм спала толкова сладко… – Тина избухна в плач.

– И аз имах странни видения и като цяло – интересна нощ.

Толкова много неща искаше да ѝ каже и не знаеше как, а и тук едва ли бе най-подходящото място. Дали щеше да се зарадва на решението му да се върне и да заживее в Идиово. Несъмнено щеше да последват въпроси, чиито отговори все още не бе си изяснил, като например: с какво щеше да се занимава. Да големия град предоставя големи възможности, на село трябва сам да си ги създадеш, както каза снощи Кармина. Той имаше ума и волята да го направи, достатъчно бе, че вече имаше защо и заради кого. А и нямаше да започне от нищото. Никодим му бе завещал достатъчно. Преди години беше купил на безценица съседния на тях двор и посадил 30 орехови дървета. Тази сутрин Валентин отиде и ги огледа. Предстоеше им първата сериозна реколта, а на него сериозна работа – да окоси тревата, да полее дърветата, да изчисти джунглата в другата част на двора и на есен да засади още фиданки. Можеше да се окаже сполучливо начинание.

А сестра му, как би приела внезапното му решение? Дали да ѝ представи новата си любима. Все щеше да се случи. Не бе възможно да не оцени избора му. Той се обърна я погледна. Като деца бяха неразделни, тичаха, лудуваха, имаха си тайни, вършеха бели и се прикриваха, той я защитаваше, тя се грижеше за него и се обичаха, после почти се намразиха, несъмнено с любезното съдействие на Мимка. Май бе дошло време да рестартират отношенията си.

Съвсем ясно си представи как са насядали сред двора – майка му, сестра му, зет му, Кармина.Той маха пържолите от барбекюто, а някакви хлапета вършат бели около езерото и всички са заразени от веселия смях на Кармина, която отново разказва нещо... Жалко само, че баща му няма да присъства.

Картината в главата му внезапно се промени, не съществено – същата маса, насред цветната градинка, само че на челото ѝ седи баща му, усмихнат и някак огромен, величествен. Малко тромаво протяга ръка, в мощната му длан е скрита чаша. Кармина му налива. Той ѝ казва нещо шеговито и тя се превива от смях, разливайки част от питието, което ѝ се струва още по-смешно… Баща му го повиква с жест и той приближава… Няма как, дори да го няма, пак ще присъства. Винаги.

Стигнаха до гроба и спряха. Сестра му се разрева с глас и разтрепери, и докато Валентин се чудеше как да я успокои, майка му се изплъзна от прегръдката му и се хвърли върху пръстта, ридаейки. Той я изправи и я притисна силно в обятията си, докато утихна. После запали свещите и оправи венеца, малко небрежно сложен от гробарите, които спяха като мъртви в „офиса“.

край

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- Пишете! Черепна травма на главата…
- Може да е черепно-мозъчна – плахо вметнал практикуващият студент.
- Не ми се вярва да има мозък, иначе би ли завел любовницата си на рожден ден на жена си.