ja_mageia

БОЛКАТА

Краката ѝ бяха пленително дълги и дори леко прегънати в колената, не образуваха заповядания прав ъгъл, но тя нямаше как да знае това, а на него не му пукаше, обичаше да я гледа в тази поза. Понякога я оставяше да тръпне в очакване повече от десет минути. Седеше отстрани, пушеше и я гледаше. После ставаше малко тромаво и виждаше вълната, минаваща през цялото ѝ тяло. Бавно вдигаше каиша като в някаква детска игра и го стоварваше с все сила върху голата и тръпнеща плът. Тя изпищяваше, политаше и се строполяваше по очи.

Болката, то не беше просто болка, сякаш в този момент изтръгваха душата ѝ…

Това се случваше почти всяка вечер. И винаги само един удар, много силен, нечовешки жесток. Отдавна бе спряла да му дава поводи за наказание, но той и не търсеше – не му трябваха. Само веднъж се опита да му се възпротиви. Тогава я върза през облегалката на един стол в същата поза и я остави така почти 24 часа. Мъките, които преживя бяха неописуеми. Накрая почти не усети удара, защото ѝ се струваше, че е умряла. А той бе съвършено точен човек, като шаблонен швейцарски часовник. Тя знаеше всяка секунда от разписанието му. Вдигна празните чаши от масата и не дочака командата, а сама свали роклята си и се наведе, докосвайки пръстите на краката си, малко встрани от него.

- А кой ти каза да го правиш? Изправи се! Това някакъв бунт ли е?

- Не. Разбира се, че не.

Приближи го и улови главата му.

- Толкова те обичам! Искам да направя всичко, за да си щастлив. Всичко…

Свлече се в скута му и впи устни в неговите. Той я отблъсна необичайно внимателно.

- Не скъпа! Нека болката бъде само физическа. Деветдесет градуса!

Този път ударът сякаш бе по-силен от всякога. Тя полежа няколко минути върху хладния теракот, тихо ридаейки. Изправи се, сякаш повдигна нещо много тежко и тръгна към банята. Тази нощ я люби много страстно, като че ли никога не беше го правил така. После се отпусна и почти веднага заспа, както се случваше винаги. Имаше здрав сън. При нея не бе така, често не успяваше да мигне до сутринта.

Стана и отиде в кухнята. Измъкна една цигара от неговите и я запали, макар че ѝ беше абсолютно забранено. Напоследък си го позволяваше, без да се замисля за последствията. Коленичи на кухненския диван, бе отвикнала да сяда и се замисли за болката. Какво всъщност беше тя – някакво неопределено състояние на душата. Нещо което си причиняваме сами или което ни причиняват другите. По-скоро си причиняваме сами. Никой не може да ни я причини. Тя се ражда в нашето съзнание. Ако осъзнаем, че това, което се стремим да направим е непостижимо по независещи от нас причини, ако успеем да се принизим, без притеснения, до победения човек, ако изхвърлим от главата си илюзиите и на тяхно място пуснем светли и приятни помисли, болка няма. Въпросът е дали можем да го направим. А другата болка? С нея се свиква. Или… Объркваше се. Винаги се объркваше, когато тези мисли нахлуваха в главата ѝ. Върна се в спалнята и внимателно отметна завивката. Така отпуснал се по гръб на слабата светлина на нощната лампа изглеждаше божествен.

Приседна в ъгъла на голямото легло, за да го погледа. Ръката ѝ леко се плъзна по бедрото му. Той потръпна, но не се събуди. В другата ѝ ръка проблесна ножа за обезкостяване. Всичко стана за секунди. Той изрева и се сгърчи. Търкулна се и падна от леглото, стискайки с две ръце мястото, където допреди по-малко от минута се намираше цялата му мъжественост. Кръвта извираше между пръстите му и мятайки се, сякаш държеше повреден пистолет за поливане. Кръвта бе повече отколкото в кошмарен американски екшън. Тя никога не беше виждала толкова кръв. Стоеше тихо вцепенена, на метър от него, нехайно загледана в това, което беше отрязала. После му го подхвърли напълно небрежно.

- И нека болката бъде само физическа…  – обърна се и тръгна.
2006 г.
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Тъй както циганин си търси работа и все си търси, но и внимава да не си намери, така и той си търсеше жена, с която да са неразделни.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един крадец влязъл в една богаташка къща, след като видял с очите си, как стопаните заминават на кръчма. Пристъпвал бавно в непознатата обстановка и изведнъж чул глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Крадецът се стреснал, размахал фенерчето във всички посоки, но не видял нищо. Направил още една крачка и пак чул същия глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда! - Крадецът замръзнал и сигурно му идвало да изпадне в паника. Трескаво раздвижил фенерчето, но пак нищо не открил, а гласът проехтял отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Чак сега крадецът уловил вярната посока и насочил прожектора натам. На метри от него, от тавана висяла клетка и в клетката папагал, който декларирал отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Огромно бреме се смъкнало от плещите на крадеца. Спокойно приближил клетката и някак игриво попитал:
- А ти кой си?
- Аз съм Иван.
- Ха, Иван. Много смешно име за папагал.
- Ми то и Исус е смешно име за питбул, но невярвам да ти е до смях след малко.