ja_mageia

ФЕНТРОБО

4.

Тежката завеса, прегърнала малкия прозорец не оставаше и най-нищожен шанс на прекрасния летен ден и той гореше от яд навън. В стаята прохладната тъмнина се забавляваше с безгрижното похъркване на принца, докато припрян тропот не я извади от равновесие.

– Младежо, ставай!

Мейон се размърда и с мъка отвори очи. Зад открехнатата врата със свещ в ръка стоеше Астеропей.  

– А?

Кръчмарят най-после се реши и влезе.

– Трябваше да те събудя още вчера, но сърце не ми позволи, знаейки какво те очаква.

– И какво толкова необикновено се е случило?

– Баща ти е изчезнал безследно…

– Царят?!

– Да.

– Значи ти си знаел?

– От самото начало. Някога бях виночерпец на баща ти, случи се един скандал и той ме изгони от двореца, но това е дълга история. Разпознах те още, когато дойде за първи път. Не се безпокой, запазих тайната ти!

– Та казваш: баща ми е изчезнал.

– Това е едната от лошите новини.

– О-о! Има ли друго? – Мейон се изправи и седна на леглото.

– Братята ти смятат, че е отвлечен и ти си помогнал на похитителите. Издирват те и са обявили награда за главата ти, но тя е по-малка от сумата, която си ми донесъл към този момент, та реших да се придържам към лоялността.

– Благодаря! А какво да правя сега?

– Не знам, но ще е хубаво да се скриеш на по-сигурно място. Може би е по-добре да напуснеш града.

– Само че аз никога не съм напускал града. Трудно ми е да си представя какви ще ги върша отвън.

– Аз, дори, не си представям, как ще се окажеш отвън. Контролът и на трите порти е извънреден. Все пак трябва да предприемеш нещо. Днес за малко, войниците не се качиха да те търсят. Добре, че виното им хареса.

– О, не! – простена Мей.

Една окаяна пауза пристъпи гордо и се здрависа с вече неубедителната тъмнината.

– Да ти се намира нещо за пушене?

Познавайки перфектно клиента си, Астеропей извади от джоба си приготвената сламка и му я подаде. Мейон я пое с леко потрепващи ръце, захапа я и се надвеси над поднесената му свещ. Издърпа много дим и леко се закашля, изкарвайки го, но веднага усети действието на отровата.

Преди няколко десетилетия, селянин от околностите на Тантел, случайно открил магията на пушенето. Той запалил от единия край сухо стебло на една диворастяща билка, несправедливо наричана: „пълен спок“ и издърпал дима от другата, при което се сдобил със странни усещания. Откритието му бързо се популяризирало. Станало твърде модерно, предимно мъжете, да се движат, работят, общуват… с пушеща сламка (наричана още Пи-Си) в устата си. Експериментатори от всички възрасти опитвали с други растения. Много от тези опити завършили трагично, но някои пък, били колосални открития в областта на пушенето. Така се появили 50-60 вида Пи-Си, които причинявали различни видове психични разстройства. Свестен тип на име Борис направил подробен класификатор на пушещите сламки и го нарекъл „Пи-Си Мания“ и ако до този момент пушенето се проявявало като келеметорска модна тенденция, от появата на класификатора натам, пушенето се превърнало наистина в мания.

Обезпокоен от масовото видиотяване на поданиците си, преди осем години  цар Стримон забранил със закон употребата на пушещи сламки. Плантациите с „пълен спок“ и други треви били опожарени. Същата била и съдбата на всички налични броеве на „Пи-Си Мания“. Авторът им Борис бил назначен за царски съветник по спазване на закона, а самият закон предвиждал зловещи наказания за пушачите, производителите и разпространителите на Пи-Си и вместо да утвърди манията, както обикновено правят законите, я унищожил почти напълно.

Разбира се, за кръчмар като Астеропей, никога не бе съществувало нещо, което да му попречи да удовлетвори всички капризи на клиентите си, затова толкова много хора основателно считаха „Ранобудния бухал“ за свой втори дом.

– Е?

Принцът разтърси глава, за да напусне унеса и се протегна. Очите му отразиха пламъка на свещта и подчертаха обзелата го решителност, такава решителност, че тъмнината виновно окупира ъгълчетата на тавана.

– Тръгвам.

Сламката си я биваше.

 

 

(продължението предстои)

 

 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Да искаш да си някой, а все да си оставаш никой в живота на някой не е достатъчно добър повод да бъдеш нещастен, защото да си някой, а да искаш да си никой в живота на някой не е повод да бъдеш щастлив.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- А, сега – обръща се учителката към учениците. – Решете следната задача: Всеки ден идвам на работа с автобус. Той е един път и половина по-възрастен от мен. Движи се със средна скорост 42 км/ч и изминава разстоянието за 42 минути. По маршрута има 4 спирки и на всяка спирка, престоят е средно 2 минути. На колко години съм аз?
- На 28 – отговаря Иванчо, след кратък размисъл.
- Браво Иванчо. Това е точния отговор, а сега обясни на съучениците си, как стигна до него!
- Ами, госпожо… понеже, аз съм на 14 и тате твърди, че съм полуидиот.