ja_mageia

ФЕНТРОБО

7.

Тантел беше сред най-величествените градове в света. Не случайно присъстваше в бъдещите планове на Господарят на реда, макар че последното му посещение наложи известно преосмисляне и препозициониране на това присъствие. 

            Разположена във високата част на обширна ранина и опасана с висока гранитна стена, осеяна с бойни кули, столицата на кратите изглеждаше като непревземаема, огромна крепост и не само изглеждаше, при все, че нямаше данни някога да е нападана или обсаждана. Величествени бяха и трите порти на града, изключително здрави и оборудвани със сложни механизми за отваряне и затваряне. Южната се смяташе за централна, но само защото бе по средата, иначе по нищо не се различаваше от другите две. Потокът на излизащите и влизащите в града бе малко по-голям през източната, тъй-като от нея започваше пътя към другите царства. Югоизточните територии на Кратия бяха най-гъсто заселени. В тази част се намираха пет от общо седемте по-големи града и множество селца и паланки.

На север Тантел опираше във възвишения, които хората без да си дават сметка за понятията, наричаха „планина“. От възвишенията извираше река, която прекосяваше града и го напускаше близо до южната порта, отнасяйки по-голямата част от мръсотията му. Преди това, обаче реката захранваше грандиозното водохранилище, намиращо се зад крепостната стена на двореца, който заедно с градините и разните помощни постройки си бе град в града, ограден със своя защитна стена. Навярно в далечното минало там е бил Тантел и по-късно се е разраствал навън, достигайки необходимостта от втора крепостна стена.

(Шеговито се подхвърляше, че стената около двореца е построена, за да брани владетеля от народната любов, сигурно шегата е възникнала при някой от предшествениците на Стримон. Сегашния цар нямаше никакви притеснения, относно любовта на народа си.)

От север градът бе естествено защитен, хълмовете бяха толкова стръмни отвън, че обезсмисляха необходимостта от крепостна стена, а и вероятността Тантел да бъде нападнат оттам беше повече от нищожна. Земите на север от столицата принадлежаха на кратите от незапомнени времена, но едва ли някой можеше да каже къде свършват и с кого граничат. Бяха предимно обрасли с гъсти, неопроходими гори (част от тях бе и Тантелската гора, в която изчезна царя, но за нея може да се каже, че в известна степен бе култивирана, а дърводобивът я беше отцепил от другите масиви). Нямаше села, нямаше пътища, никой не живееше в тази необятна територия. Разказваха се приказки и легенди за необикновени горски обитатели, вещици, феи, великани, джуджета...

 

Водата изникваше от скалите по твърде необичаен начин. Имаше стотици мокри петна, от които се стичаха тънки струйки и се събираха в каменно корито, а оттам се спускаха надолу като поточе, игриво скачащо по скалите.

Това беше първото, което удиви Мейон, когато вдиша свежия въздух на зараждащото се утро. Както почти бе успял да предположи, кошмарното му провиране през тайния тунел завърши в една дупка, в скалите зад Тантел. Намираше се на същото ниво и на няколко метра от коритото, от което започваше поточето. Полежа известно време и дори дремна, преди да се изправи и да погледне надолу – видя му се особено стръмно, но не и невъзможно за слизане. Бавно, стъпка по стъпка, държейки се за храстите и изпъкналите камъни се спусна към подножието на скалите. Не му беше лесно да се движи внимателно – чудното езеро, което забеляза сред дърветата, го привличаше неудържимо.

 

(продължението предстои)

 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели