ja_mageia

ФЕНТРОБО

8.

Светът е пълен със заклинания, които хората съзнателно или не, използват всекидневно, най-вече, за да пакостят на себе си. В светът на магията заклинанията са хиляди пъти повече и Мнозук бе изучил още в ранна младежка възраст всички, които смяташе, че могат да му бъдат полезни, дори и повече.

Изглеждаше невероятно, смъртен човек да побере в главата си толкова информация. И най-великите магове не помнеха повече от няколко и когато трябваше да извършат по-специален ритуал, отваряха магьосническите книги. Но той бе Господарят на реда, не просто велик маг. Всъщност, както самият той смяташе, в това няма нищо трудно. Във всички заклинания се използваха едни и същи пет-шестстотин думи, повечето напълно лишени от смисъл, комбинирани по различен начин и Мнозук още в първите си магьоснически начинания откри нещо като алгоритъм за различните комбинации. Трябваше и голяма доза самоувереност, за да е сигурен човек, че казва точното заклинание (една сбъркана думичка, можеше не просто да обърка тотално всичко, но и да погуби заклинателя), самоувереност от която Господарят имаше в излишък. Имаше и амбиции, които банално можеха да бъдат определени като болни. Знаеше перфектно древните езици, четеше много и непрекъснато се самоусъвършенстваше.

Така живееше в царския двор, без нито миг отпускане, но санът му на придворен магьосник не го задоволяваше, въпреки че в един момент бе повече от очевидно, че той е действителния управник.

Напусна своя цар и тръгна по познатия свят да търси своите истини. Някъде в книгите, които четеше се споменаваше за три висши заклинания, които не се научават (затова ги нямаше описани), за да стигне до тях магът трябва сам да ги открие. Но първо трябваше да открие как. Замина далеч на изток, живя три години сред монаси, пазители на древни знания, прочете още десетки книги и се завърна с отговори на повечето въпроси.

Отново стана магьосник при царя на барабите, тази длъжност му даваше достатъчно свобода, но в действителност всеотдайно работеше върху трите заклинания. Тази всеотдайност и упоритост дадоха резултат и много скоро постигна първите две. Третото го затрудни извънредно, погуби четири години в несполучливи експерименти. Чувстваше се като абониран за неуспеха. На моменти се отчайваше и изпадаше в интересни състояния, но бързо се съвземаше и пипнешком нахлуваше отново в неизвестното. Затова пък, когато го откри се оказа на непостижимия връх на щастието.

Точно третото заклинание му позволи да създаде Фентробо и да се почувства като истински бог.

Вероятно никой, никога не бе постигал толкова в областта на магията, колкото постигна Мнозук. Той изкачи най-високия връх и дълго живя на него. Слуховете, че върховете не са подходящо място за живеене се оказаха действителни, но магьосникът и без друго щеше да слезе, защото разбра за съществуването на четвърто заклинание, което съвпадна с възпламеняването на новите му амбиции. Светът, който си бе построил, беше изящен, прекрасен и не дотам съвършен, а той някак постепенно загуби желание да го усъвършенства. Той властваше в него, но над какво точно властваше. С изключение на малката чаровница Бендита и отскоро – цар Стримон, всички, които живееха в приказния му дворец бяха неточно реални човешки същества. Напоследък се чувстваше много по-добре в имението си в Барабия, където командваше и нагрубяваше истински хора. Властта му в Фентробо бе измислена и напълно непълноценна – цар без поданици, пълководец без армия. Мнозук вече искаше да властва над другия, истинския свят и да го направи такъв, какъвто му харесва. Това не можеше да се случи само като щракне с пръсти, както се случваха нещата в неговия свят, но навярно беше осъществимо чрез въпросното четвъртото заклинание. Влуден от тази идея, започна трескава изследователска дейност. С разочарование откри, че до заклинанието не може да стигне сам. В древността го е знаел само един маг и го е приложил веднъж, после го предал на първородния си син. Магът се наричал Отрехмон, а заклинанието било за призоваване на конниците на Апокалипсиса – най-кошмарното, не случайно обречено на забвение.

 

(продължението предстои)

 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Да искаш да си някой, а все да си оставаш никой в живота на някой не е достатъчно добър повод да бъдеш нещастен, защото да си някой, а да искаш да си никой в живота на някой не е повод да бъдеш щастлив.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- Пишете! Черепна травма на главата…
- Може да е черепно-мозъчна – плахо вметнал практикуващият студент.
- Не ми се вярва да има мозък, иначе би ли завел любовницата си на рожден ден на жена си.