ja_mageia

ФЕНТРОБО

13.

Мейон видя през косите ѝ небето и не успя да повярва на очите си. Пещерата я нямаше и беше облечен. Опипа земята под себе си. Тя се изправи, ослепително усмихната.

– Сега вече няма как да не станеш. Пък, ако искаш…

– Къде сме?

– Онова там долу е Голямата падина, така я наричат, но не вярвам да си чувал за нея.

– И как така?

– Нямам представа, защо я наричат така. Сигурно, защото е падина и е голяма…

– Имах в предвид: как така се озовахме тук.

           – Пренесох те. 

– Удивително сполучлив начин да ме измъкнеш от леглото.

– Да и тук се разделяме. А там е Сребърната планина – посочи богинята.

– Далечко ми се вижда.

– Не толкова, два-три дни път, ако вървиш направо.

– Можеше и да ми спестиш това време, нали трябваше да бързам.

– Не мога да се появявам в територията на враждебни богове. Не се наемам да ти го обясня, а и ще отнеме време, което става все по-ценно.  А на теб ти е писано сам да извървиш пътя си, но можеш да спестиш от времето си, ако все пак се размърдаш.

Купала го прегърна и целуна, преди да изчезне. Мейон опипа въздуха пред себе си и се запита дали току-що не се е събудил от най-хубавия сън, сънуван някога.

Полежа още малко преди да се изправи. Беше със същите дрехи, с които избяга от Тантел, но сега бяха чисти и ухаеха приятно.

Огледа се във всички посоки и бавно се спусна надолу. Имаше нещо като пътечка, съвпадаща с оказания му път, която на места изчезваше, обрасла с трева, но след това изникваше отново и принцът я последва.

Нямаше спомен през досегашния си живот да е напускал Тантел и заниманието да броди сам из тази необятна пустош го изпълваше с непонятни усещания. Непонятно бе и всичко, което му се случи през последните дни, но и твърде приятно на моменти. Поне му се откриваше възможност да го обмисли на спокойствие. Но вместо да потъне в тегавия мрак на екзистенциалните въпроси, принцът се почувства излъчващ светлина. Стана му толкова леко, че както си вървеше, неусетно започна да танцува… и да се смее. Боже, как се смееше само!

А това сякаш не бе на добре…

 

(продължението предстои)

 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Не сипвайте на гроба

                         ми вода
На оня свят не искам

                       да се мия,
ако възкръсна нявга

                      от пръстта,
ще бъде само,

                  за да се напия.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Господин адвокат, нали ми обещахте, че ще оправдаят жена ми, а ето че са я осъдили?
- Щях да я оправдая, господине, но по време на процеса не можах да се вредя от нея и да кажа и думичка!