ja_mageia

ФЕНТРОБО

16.

Ейоней не беше спирал да говори през целия път, разказваше приключенията си от различни места на Земята. Принцът набързо осъзна, че е попаднал на кратка географска енциклопедия на познатия свят. От време на време спираше и го разглеждаше внимателно, опитвайки се да отгатне народността му. 

           – И аз съм крат. Роден съм в Тантел. Родителите ми починаха, когато бях десетгодишен и тръгнах по света да търся щастието си. Къде ли не съм бил...

Мейон не успя да разбере как се е озовал пред къщата. По-точно не осъзнаваше къде е била къщата, когато той вече е бил тук. Само за миг се бе обърнал назад, а в следващия – вече стоеше пред отворената входна врата. Отстъпи метър-два назад и я огледа. Внушителна постройка, насред полето. Би трябвало да я е забелязал доста отдавна. Магът го подкани с приветлива усмивка да влезе.

– Моeто местоживеене. Заповядайте!

– Кои да заповядаме? Сам съм.

– Аз така… от учтивост.

– Зарежи! Бих искал да ми говориш така, както говориш на приятелите си.

– Бива. И аз така бих искал.

– И откъде се появи тази къща?

– Тук си беше, но е направена така, че да не се вижда. Разбираш…

– Почти.

Къщата се състоеше от едно огромно помещение, в средата на което имаше огнище. Встрани от него куп възглавници и парцали, наподобяващи завивки обозначаваха мястото, което служеше за легло. Списъкът на мебелите се изчерпваше с ниска маса, затрупана с посуда и грубоскована пейка. Това, което веднага впечатли Мей, бяха картините. Те висяха на всички стени, а стотина бяха струпани на пода, за да подсилят впечатлението за пълен безпорядък.

Ейоней запали подготвените съчки в огнището и добави няколко цепеници, които лумнаха лудо, а когато се превърнаха в жарава, хвърли отгоре им два огромни къса месо.

Принцът се зачуди на запаления огън, тъй като жегата отвън отдавна му бе придошла, но продължи да разглежда картините и сякаш напълно потопен в тях чак след време успя да отрони:

– Прекрасни са!

– Щастлив съм, че ти харесват.

– Ти ли си ги рисувал?

– Да. Някога бях придворен художник на един цар… В най-чудесния период от живота ми. Имах луксозна къща близо до двореца и всичко, което пожелаех. Единственото, което трябваше да правя бе това, което обичах най-много – да рисувам. Станах любимец на царя и го придружавах по време на лов, бях и сред постоянно присъстващите на всички празненства в двореца. Животът ми бе безкраен празник. Всички ме уважаваха и всички мои желания се изпълняваха…

Докато разказваше Ейоней разчисти масата и я придърпа близо до огнището. Отвори някакъв шкаф, скрит зад натрупаните картини, извади красива амфора и разля от съдържанието ѝ в две чаши.

Мей не дочака покана, бързо се придвижи до масата и яростно изпразни своята. Учудването му дойде в повече и се задави. – Какво е това?

– Сребряните го наричат „сервека”, за мен е просто пиво.

– Не съм опитвал преди.

– Не е стигнало още до Тантел – Ейоней напълни отново чашите. – Един северен народ го произвежда. Таните правят някакво жалко подобие, но е по-добре да не го пробваш.

– Това е добро – принцът изпразни отново чашата си и си даде сметка, че днес за втори път му харесва нещо горчиво. Седна на пейката и си отряза от огромната пържола, която магът сложи пред него. Задъвка с удоволствие. Не можеше да познае какво е месото, но веднага установи, че само снощи бе опитал подобна вкусотия. А няколкото глътки пиво трансформираха усещанията му във вълшебно преживяване.

Ейоней седна на пода срещу него. Тъмнината постепенно изпълни стаята. Светеше им само слабия огън в огнището.

– И какво стана с твоя безкраен празник?

– Свърши внезапно… Царят имаше магьосник – млад, амбициозен и зъл. Завидя ми и ме намрази. Започна да ми прави всевъзможни гнусни номера, докато един ден царят ме изгони. Обладан от жажда за отмъщение, започнах да уча тайнството на магията. Попаднах на прекрасни учители в магьосническата школа в Чом, но много скоро осъзнах, че отмъщението е спряло да ме вълнува, може би се уверих, че не бих могъл да стана толкова добър, за да го осъществя. Знам ли? Мнозук ставаше все по-могъщ. Той…

– Мнозук ли!? Това не е ли Господаря на реда?

– Така го нарекоха по-късно.

– Точно него съм тръгнал да търся.

– Ха! И по какъв повод издирваш тази харизматична личност?

– Малко е поотвлякъл баща ми и в Тантел е модерно да се мисли, че аз съм му съдействал. Всъщност, никой в Тантел не знае, че баща ми е похитен от Господарят на реда, само моето участие е безспорно.

– Нещо се обърках, но ме заинтригува. Ще ми кажеш ли повече?

– Разбира се.

Принцът пресуши чашата си и разказа подробно всичко, което знаеше по случая. Само за срещата с богинята спести, защото не бе съвсем наясно, дали не е било сън, а не искаше да се сдобие с присмеха на новия си приятел.

– Значи, тръгнал си просто ей така да намериш и да влезеш в света на Мнозук, да се изправиш срещу него и да го победиш… Прощавай, но не ми звучи никак сериозно.

– Така е, но няма какво друго да направя.

Ейоней напълни чашите отново.

– Да пием и да лягаме. Поне да си починеш добре, преди шантавото приключение, което ти предстои. Съжалявам, че не мога да ти предложа нещо като легло!

– Нищо, толкова съм изморен и леко замаян от пивото, че мога да заспя прав.

Принцът погълна съдържанието на чашата си, свлече се от пейката и почти веднага заспа. Още дълго след това, Ейоней продължи да пие бавно, попаднал в ненадеен, безкомпромисен плен на мислите си.

 

(продължението предстои)

 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- Пишете! Черепна травма на главата…
- Може да е черепно-мозъчна – плахо вметнал практикуващият студент.
- Не ми се вярва да има мозък, иначе би ли завел любовницата си на рожден ден на жена си.