ja_mageia

ФЕНТРОБО

20.

Един слънчев лъч игриво се разходи по лицето на Мейон, а после се отрази за миг в отворените му очи и избяга. Принцът се надигна, но усети тялото си сковано и се отпусна отново. Пое дълбоко от ведрия утринен въздух и се заслуша в тишината. 

          – Време е да тръгваме, Мей! – Ейоней се изправи над главата му. – Чака ни още много път. 

Амик беше станал и правеше някакви смешни движения на ръба на скалата.

Планината не се виждаше. Пред нея се издигаше внушителен хълм, обрасъл с дървета. Магът приклекна зад стрелката, която бе начертал снощи. Прецени, че ще е по-добре да заобиколят хълма. Взе неголям камък, повъртя го в ръцете си, мърморейки нещо и го хвърли в посоката, която беше избрал.

Слязоха от скалите и поеха през краткия отрязък висока трева. На Мейон му се струваше, че се връщат там, откъдето вчера бяха дошли, но подтисна съмненията си. Всичко бе дотолкова объркано, че предпочиташе да не го мисли. Реши просто да върви, което не беше никак лесно, макар и гората в тази част да бе нормално проходима, умората от вчерашния, а и от предишния ден непрекъснато се обаждаше.

Само в началото Ейоней проправяше път с меча си сред буйната растителност, постепенно храстите изчезнаха и дърветата оредяха. Камъкът, който магът хвърли от скалата, оставаше винаги на два-три метра вляво от тях и проблясваше на оскъдните слънчеви лъчи. Мей и Амик едва ли го бяха забелязали, но водачът им не го изпускаше от очи.

– Та казваш, боговете създали тази гора? – подхвана Мей.

– Има и друга, по-реалистична версия – отговори Ейоней.

– Реалистична?! Не мога да си представя реалистично обяснение.

– Е, как иначе да го нарека? Всъщност съществуват много легенди за Пияната гора, но тази е любимата ми… Някога по тези земи живеел велик маг, който владеел целия познат свят. В тази гора скрил огромни съкровища и знания, и я омагьосал така, за да не може никой, никога да не ги открие.

– Започвам да подозирам, защо си се заселил толкова близо до тази безрадостна територия.

– Далеч по-близо до истината си, отколкото до Сребърната планина.

След около два часа спряха да отдъхнат, по-точно, окапаха като презрели плодове от дърветата и за известно време изглеждаха като умрели.

– Приятно е да вървиш сред тази гора сутрин – Ейоней тежко се изправи. – Подозирам, че още не се е събудила след буйната нощ. Да не се отпускаме! Да се възползваме!

Амик промърмори нещо, в което вещо и тренирано ухо би доловило безрадостна и твърде цветиста псувня към всички магьосници и богове. Тръгнаха отново и точно в този миг гората се разтрепери.

– Е, събудихме се, значи! – Мей залитна и прегърна едно дърво.

Внезапно захладня и сякаш облак се строполи върху тях. Мъглата бе толкова гъста, че почти не се виждаха.

– Не може да бъде! – констатира Амик.

– Трябва да продължим! – магът направи две-три крачки вляво и потърси камъка. Не го откри, но тръгна напред. – Бързо!

Другите го последваха. Отначало се изкачваха и наклонът беше незначителен, после стана доста стръмно, докато се изправиха пред отвесна скала. Амик и Мей веднага се възползваха от недоразумението и се проснаха на земята. Ейоней тръгна покрай скалата да търси път. Омагьосаният камък бе изчезнал. Оказа се по-лесно, отколкото беше предполагал. След петдесетина крачки скалата свърши, мъглата се разсея и той видя в далечината, над короните на дърветата, върховете на Сребърната планина. Едва не изкрещя от радост. Обърна се и извика имената на спътниците си, но долови само ехото на собствения си глас. Извика повторно и се върна в мъглата. Много бързо стигна мястото, където се разделиха, но не ги откри. Дори не беше сигурен, че са били тук. Не виждаше много в мъглата, но му се струваше различно. Тръгна в другата посока и скоро откри голяма дупка в скалата. Приличаше на пещера, но можеше и да е проход. Изключваше всяка вероятност, другарите му да са тръгнали сами. Изкрещя пак имената им. Този път не му отговори дори ехото. Мъглата сякаш се опитваше да го смачка. Реши да се върне на онова място, от където бе зърнал планината. Вървя дълго и сякаш трамбоваше на едно място, докато си даде сметка, че е попаднал в поредната небивалост на Пияната гора.

 

(продължението предстои)

 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Ранно утро, тя влиза в спалнята, целува го и поставя пред него закуската – кафе, натурален сок и кроасани. Той се протяга и пламтящ от удоволствие започва да се храни. След малко:
- Скъпа, ще ми донесеш ли чаша вода?
- Не.
- А защо? – недоумява той.
-Аз съм само демо версия на любяща съпруга, лицензираната версия можеш да видиш само след регистрирация в гражданското.