ja_mageia

1989 (І част)

(Тази пиеса е писана през март 1990 година. Звучи доста наивно, но за мен има сантиментална стойност като единственото оцеляло произведение от ранния ми период – преди Роб на Свободата.)

 

(драматичен абсурд в две части)

 

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

 

САШО САШЕВ – 28 годишен

МАРИЯ – 32 годишна

БАЙ МИЧО – 55 годишен

АНДРЕЙ – 35 годишен

ВАЛЯ – 22 годишна

ЖОРО – 25 годишен

ИЛИЯ – 40 годишен

ГОШО – 40 годишен

СИЛВИЯ – 25 годишна

ЖУРНАЛИСТКАТА – 30 г.

 

Годините на действуващите лица са ориентировъчни. Имената им също. По-нормално би било да бъдат обозначени с І пътник, ІІ пътник и т. н., но това би създало известни затруднения. Сред тези герои няма да откриете Хамлет, нито Дон Кихот, нито Жана Д`Арк, това са съвсем обикновени пътници. Трудно би било и героите да се разделят на главни и второстепенни, положителни и отрицателни, както н обикновения живот е трудно да се обявят тези за главни, онези за второстепенни, тези за положителни, онези за отрицателни, защото всеки човек е същевременно положителен, отрицателен, главен и второстепен (с малки изключения, които доказват тезата). Пътниците в един влак (обикновен, разбира се) могат да се разделят на контактни, средноконтактни и неконтактни (става въпрос за онези мълчаливци, които не можеш да заговориш, дори, ако им предложиш пари на заем). Съвсем сигурно е, че в моя влак пътуват и от трите вида пътници, но се надявам, че третата и отчасти втората група са някъде из другите вагони. А и ситуацията, в която съм ги поставил е такава, че с човешката общителност стават чудеса. Напълно възможно е дествуващите лица да не са си проговорили, и без това никой с никой не се познава. Самият влак, който е не само „реквизит от оная страшна, зловеща куклена пиеса…”, но и метафора на нашия живот в епохата на развитото социалистическо общество, се явява като главен герой.

И така моля всички пътници снабдени с билети за представлението, да заемат местата си.

Не пушете! Затегнете коланите!

Зелен семафор.

Влакът-шега потегля (към светлото бъдеще, вероятно)…

 

ПЪРВА ЧАСТ

 

Вагон-бюфета. Вдясно е самия бюфет. Пред него с бира в ръка се е настанил Илия, до него на преден план са се наредили бай Мичо, Сашо, Андрей, Валя, Мария, и Гошо. На входа на вагона е застанал младеж с бира в ръка, чиято външност ни принуждава да то наречем хулиган, но аз смятам, че е по-добре да го наречем Жоро (въпреки че в диалозите никъде няма да му се спомене името му), тъй като външността и държанието никога не са абсолютно доказателство за същността на един човек. Някъде отзад, където има или би трябвало да има други пътници е Силвия. Сред пътниците и зад тях е техния багаж: сакове, куфари, пакети. За да не бъде толкова реалистично, колкото всъщност и не е, сред багажа е добре да има и необичайни предмети: велосипед, стълба, стол, маса…

Вагонът, както и целия влак е добре натъпкан. Всичко това ще се види, когато някой „пусне осветлението”, засега е тъмно или почти тъмно от идващата светлина от другия вагон. Чуват се гласове и шум, но нищо определено не се разбира. Тези гласове по-натам ще бъдат като звуков фон на диалозите. Този звуков фон е достатъчно тих и само спомага за създаване на атмосфера близка до действителността. В момента влакът е спрял, не може да се определи точно къде, защото навън вилнее снежна буря. В тъмното (или полутъмното) прозвучават гласовете на героите:

 

СИЛВИЯ

У-у, то не бе влак, не беше чудо. Четири часа как тръгнахме от София.

 

БАЙ МИЧО

Къде се намираме?

 

АНДРЕЙ

Под крушата.

 

ВАЛЯ

Каква круша?

 

АНДРЕЙ

Правата круша. От четиридесет и кусур години я изправяме.

 

БАЙ МИЧО

Абе, май, наближаваме Ихтиман.

 

САШО

Какъв Ихтиман?

 

СИЛВИЯ

То катафалка да беше, да ни закарала.

 

ГОШО

Да ни е закарала, ама катафалката не кара на добро място.

 

МАРИЯ

Че това да не би да е добро?!

 

ЖОРО

Катасвалката е жена, която можеш да свалиш, когато си поискаш.

 

АНДРЕЙ

А катафалката е кола, с която тръгваш без да искаш.

 

ИЛИЯ

И с катафалка далеч не стигаш, важното е да не бързаш.

 

АНДРЕЙ

„Бързай бавно” – казал го е Октавиан Август.

 

БАЙ МИЧО

Ако Октавиан ни види как сме се разбързали, ще се провикне от оня свят: „Бързай по-бързо!”

 

ВАЛЯ

То бавно, бавно, но пък чак толкова.

 

АНДРЕЙ

По-добре бавно и сигурно, отколкото бързо и буф…

 

ВАЛЯ

Какво буф?

 

МАРИЯ

Моля ви другарю, махнете си ръцете от гърдите ми!

 

ГОШО

Аз такова… без да искам.

 

ВАЛЯ

Ох, поне осветлението да беше пуснал някой!

 

(Да не изнасилвам повече любопитството на зрителя – Светлина. Всички разтриват очи и се оглеждат.)

 

БАЙ МИЧО

Е, разгеле! Остава и да потеглим.

 

(Влакът потегля.)

 

МАРИЯ

Понякога стават чудеса.

 

ГОШО

Понякога не стават.

 

Валя

Не мога да повярвам! Ние се движим, летим…

 

(Влакът спира рязко, вследствие на което всички се скупчват около бюфета. Миг суматоха, после всички се установяват по местата си.)

 

ГЛАСЪТ ОТ РАДИОРЕДБАТА

Драги пътници влакът, спря не по разписание.

 

АНДРЕЙ

Аз пък си помислих, че е спрял по разписание.

 

ИЛИЯ

Ей, мама му стара! Разсипах си бирата. Тоя спира, като че ли кара картофи.

 

ГОШО

Не ми се вярва да кара картофи.

 

БАЙ МИЧО

Картофите къде, къде по-внимателно ги карат.

 

МАРИЯ

Карат ги защото са дефицит, а нас кой ни търси.

 

АНДРЕЙ

Сега е много модерно да си дефицит.

 

САШО (към БАЙ МИЧО)

Извинявайте, Ихтиман ли казахте преди малко?

 

БАЙ МИЧО

Да, но ако се движим с такава скорост…

 

АНДРЕЙ

Ако не се движим с такава скорост.

 

БАЙ МИЧО

…ще пристигнем в Ихтиман следващата петилетка.

 

САШО

А иначе влакът за къде е?

 

АНДРЕЙ

За първа атомна.

 

БАЙ МИЧО

Остави го! Влакът е за Пловдив.

 

САШО

Как така за Пловдив, аз пътувам за Мездра.

 

АНДРЕЙ

До къде стигна техниката, пътуваме в различни посоки, а сме в един и същи влак.

 

БАЙ МИЧО

Е, пообъркал си малко влаковете.

 

АНДРЕЙ

Съвсем малко. Едва забележимо.

 

САШО

Ами, какво да правя сега?

 

АНДРЕЙ

Телепортирай се! Ето така. (Хваща се за ушите и се завърта няколко пъти.) Или се обади на Джена.

 

САШО

Аз винаги обърквам влаковете, трамваите и всичко. Винаги. Какво ли ще каже милата ми майчица. Ще каже: „Сине, пак си объркал влака. Нали съм ти казвала да питаш.” Е ми на – питах и един железничар ми каза: „Това е влакът за Мездра.” Пък той не бил. Какво съм виновен аз?

 

БАЙ МИЧО

Нищо не си виновен.

 

АНДРЕЙ

Онзи като те видял и е решил да се пошегува.

 

МАРИЯ

Хубава шега. Големи шегаджии станахме.

 

ИЛИЯ

Мале пък вихрушка, както го е зафукала, яко ще го натрупа.

 

(Чува се виелицата отвън.)

 

ГОШО

Ако не тръгнем, до час и нас ще затрупа.

 

БАЙ МИЧО

Такава зима отдавна не е имало.

 

МАРИЯ

Природата се отмъщава.

 

АНДРЕЙ

Честита пролет!

 

ГОШО (към МАРИЯ)

На вас не ви ли е студено с тази тантелена рокличка?

 

МАРИЯ

Не, топло ми е в тази тантелена рокличка.

 

ГОШО

За къде пътувате?

 

МАРИЯ

Извинете, за Пловдив, моля!

 

ГОШО

И аз съм за Пловдив. Вие от Пловдив ли сте?

 

МАРИЯ

Да.

 

ГОШО

И аз съм от Пловдив. Гошо се казвам.

 

МАРИЯ

Добре.

 

ГОШО

Гошо се казвам, а вие?

 

МАРИЯ

Мария. Е и какво като се казвате Гошо.

 

ГОШО

Приятно ми е.

 

МАРИЯ

Добре.

 

ГОШО

Вие по каква работа в София?

 

АНДРЕЙ

По семейни причини.

 

МАРИЯ

Там работя.

 

ГОШО

И аз.

 

АНДРЕЙ

И аз.

 

ИЛИЯ

И аз.

 

СИЛВИЯ

И аз.

 

ГОШО

Къде работите?

 

МАРИЯ

В един музей.

 

АНДРЕЙ

На революционното движение.

 

ГОШО

Аз просто така… да минава времето.

 

АНДРЕЙ

Времето не минава.

 

МАРИЯ

И да минава – каква полза?

 

ГОШО

Като разговаря човек, така де… нали разбирате?

 

МАРИЯ

Не разбирам.

 

ГОШО

Досаждам ли ви?

 

МАРИЯ

Разбира се!

 

ИЛИЯ

Те така всички се дърпат, а после сами лягат.

 

МАРИЯ

Вие, пък, какво обичате!?

 

ИЛИЯ (чистосърдечно)

Бира.

 

МАРИЯ

Освен бира?

 

ИЛИЯ (замисля се, или поне симулира)

Театър.

 

МАРИЯ

Пийте си бирата тогава.

 

ИЛИЯ

А вие си гледайте театъра.

 

ВАЛЯ

Какъв театър?

 

АНДРЕЙ

То сега на работата – театър й викат.

 

ГОШО (към МАРИЯ)

Аз съм ватман.

 

МАРИЯ

Добре.

 

ГОШО

Жена ми иска софийско жителство.

 

МАРИЯ

Ами дайте й!

 

БАЙ МИЧО

Че Пловдив е по-хубав триста пъти.

 

ГОШО

По-хубав, ама иди го кажи на моята пепелянка.

 

АНДРЕЙ

Хубаво име има жена ти. На моята й казват Уси, от Усойница.

 

БАЙ МИЧО

Тя твоята не вижда ли, че Пловдив е по-хубав от София.

 

ГОШО

Вижда! Как да види, като е израсла из Странджанските чукари. Иска в София да живее. София, та София. Душата ми извади.

 

ИЛИЯ

София е, братче, център на планетата.

 

БАЙ МИЧО

Добре, че в България няма смог.

 

МАРИЯ

Че откъде да има, само в капиталистическите градове има такива глупости.

 

АНДРЕЙ

И децата знаят, че смогът е остатъчен продукт от разширеното капиталистическо възпроизводство.

 

(През вагона минава журналистката.)

 

ЖУРНАЛИСТКАТА

Повече билети? (Спира пред ГОШО.) Извинявайте, повече билетчета да имате?

 

(ГОШО я гледа учудено. Тя отминава.)

 

ИЛИЯ

Бре, бай Мичо, на мен както ми е замаяно, да не съм се хакнал в някой трамвай.

 

БАЙ МИЧО

Не бе, Илия. Във влака сме. Пловдивският. Ей го на!

 

ИЛИЯ

Ами тая каква беше?

 

АНДРЕЙ

Тая е преуморена от пътуването. (Прави жест, сякаш се опитва да завие електрическа крушка.)

 

МАРИЯ

Всички сме уморени.

 

ЖОРО

„Родихме се уморени…”

 

САШО

Ох, като се прибера на село, никъде няма повече да пътувам. Кога ли ще се прибера?

 

ИЛИЯ

Понякога.

 

БАЙ МИЧО

Ще се прибереш, не се ядосвай! Ще слезеш в Ихтиман, дано стигнем до един часа и ще хванеш Бургаския на обратно в един и десет. После от София до Мездра – влакове колкото щеш. Най-късно утре сутринта ще си в Мездра.

 

АНДРЕЙ

Както е тръгнало, може и преди нас да пристигнеш.

 

БАЙ МИЧО

То ние я пристигнем до десети ноември, я не пристигнем.

 

ЖОРО

Ще пристигнем, ако ни застигне някъде фортуна.

 

АНДРЕЙ

И фортуната.

 

БАЙ МИЧО

Че нали ни е застигнала, каква по-голяма фъртуна искаш от тази? (Отвън се чува виелицата, за да покаже, че за нея става дума.)

 

ГОШО

Не можеш и навън да погледнеш.

 

МАРИЯ

То няма и какво да гледаш – сняг, пустош и тъмно.

 

ВАЛЯ

Какво ли чакаме тук?

 

ЖОРО

Да изгрее слънцето.

 

ГОШО

Не думай!

 

ЖОРО

Може научно-техническия прогрес да е достигнал до нас и да продължим да пътуваме на слънчева енергия.

 

МАРИЯ

Да не пътуваме.

 

АНДРЕЙ

Ами, машинистите не са си довършили сантасето, като го довършат – потегляме. Пък като им се доиграе отново – пак ще спрем.

 

БАЙ МИЧО

Какво са ти виновни машинистите?

 

АНДРЕЙ

Нищо.

 

БАЙ МИЧО

Нищо, разбира се. Други са виновни, но и те не толкова, защото са просто некадърни, а и тези които са ги назначили са толкова кадърни, та и те не са виновни.

 

ЖОРО

Много философско стана. Значи за това, че пътуваме пет-шет часа едно разстояние, което би трябвало да изминаваме за два, виновни няма?

 

ГОШО

Е, па нема.

 

СИЛВИЯ

Май няма.

 

МАРИЯ

Браво!

 

АНДРЕЙ

Море то има, не може да няма.

 

ГОШО

Има, няма – все си няма. Голямо нямане настана.

 

МАРИЯ

Защо некадърните да не са виновни?

 

БАЙ МИЧО

Какво са виновни – изкарват си хляба.

 

МАРИЯ

Като са некадърни, да го изкарват на друго място.

 

ЖОРО

Да го изкарват, но днес модата е такава – всеки да работи това, от което най-малко разбира.

 

ГОШО

Колкото и кадърни да са с тази допотопна техника нищо не могат да направят.

 

СИЛВИЯ

Да купят нова. Пари ли нямат.

 

БАЙ МИЧО

Абе то пари има, но за премии и банкети, за нова техника все не стигат.

 

АНДРЕЙ

Изхайлазиха се хората – само премии и банкети им дай.

 

ГОШО

И звания, ордени, медали.

 

АНДРЕЙ

Аз предлагам, ако пристигнем да утре сутринта в Пловдив, да предложим в Министерски съвет, да бъдат удостоени със званието „Герой на социалистическия труд” отговорните другари от БДЖ.

 

ИЛИЯ

Приема се.

 

МАРИЯ

И да пристигнем и да не пристигнем, и да предлагаме и да не предлагаме, когато отговорните другари навършат кръгла годишнина – ще ги удостоят.

 

БАЙ МИЧО

То вече да навършиш 60 години е героизъм.

 

АНДРЕЙ

Отговорна дружина планина повдига.

 

(През тълпата отново си пробива път журналистката.)

 

ИЛИЯ (към бюфета)

Момче, я дай още една бира!

 

БАЙ МИЧО

Голяма тъпканица.

 

ИЛИЯ

Маани! Все е било, било, ама такова чудо… Добре мислех да хвана пътническия на шест и десет, той сигурно вече ни е задминал. „Пътника” си е чиста работа. Вземаш си десетина бирички и докато се усетиш, си пристигнал. А този тъп влак на нищо не прилича. Остави, ами и до тоалетната не може да отидеш.

 

БАЙ МИЧО

Че защо да не можеш? Като ти се ходи отивай! Ще ги разбуташ малко – голяма работа.

 

ИЛИЯ

Нали ходих. Едва се добрах и какво – на тоалетната чиния заспал един чешит и още трима около него. Не могат да излязат, щото няма накъде, отвън – хора, багаж – ужас. До другия вагон не може да се мине.

 

АНДРЕЙ

Ще свикнем.

 

ГОШО

Пробвай от другата страна.

 

ИЛИЯ

Какво да пробвам! И там ще е същия хал, ами поне да не се блъскам. Ще търпя, пък на Ихтиман слизам и чакам някой по-нормален влак. То не стига, че моята всяка вечер ми вдига скандали заради биричката, ами остава и напикан да се прибера.

 

ГОШО

Прав си братче! Нали все бързаме, иначе и на мен ми се иска да сляза и да изчакам някой по-хуманен влак. Гледай каква лудница е, като че ли в локомотива раздават кашкавал.

 

АНДРЕЙ

Какво е това кашкавал?

 

МАРИЯ

Кашкавалът е древен хранителен продукт, отдавна изчезнал от магазините.

 

ГОШО

Най-новата теория е, че кашкавалът е просташка храна като качамака и просеника, недостойна за стомасите на хората, живеещи в развитото социалистическо общество.

 

БАЙ МИЧО

Някой пък казват, че бил вреден и затова е ограничено производството му.

 

МАРИЯ

Мижи да те лажем. Ще видите след някой месец като го обявят за луксозна стока.

 

АНДРЕЙ

Всичко тече – всичко поскъпва.

 

(Към бюфета се промъква ЖОРО.)

 

МАРИЯ

Е-е, стига с това минаване, де! Не виждате ли каква тъпканица е, ами непрекъснато – насам-натам.

 

ЖОРО

Спокойно. И аз съм си купил билет за тази тъпканица и ще се тъпкам колкото си искам. (Взема си бира от бюфета и се връща.)

 

МАРИЯ

Сега пък – на обратно!

 

ЖОРО

Ми много ясно.

 

МАРИЯ

Никакво минаване повече.

 

ЖОРО

Напротив, ще минавам колкото си искам.

 

МАРИЯ

Ще минавате, ако ви пусна.

 

ЖОРО

Влакът е за всички, които пътуват с него, а за вас е добре да си пестите нервите… А това какво е!? (Оглежда ВАЛЯ. Опитва се да надникне и види лицето й.) Не мога да повярвам, сред нервните и изтерзани пътници имало и нещо толкова прекрасно. (Оставя си бирата на масата зад него и пали цигара.) Ще ме удостоите ли с един поглед? Моля ви! Обърнете ми малко внимание!

 

ВАЛЯ (без да се обръща)

Барикадирай се някъде, защото е обявена война на грозотата.

 

ЖОРО

Сериозно?

 

ВАЛЯ

По-сериозно няма как да е.

 

ЖОРО

Не се прилепяй толкова до прозореца – ще настинеш.

 

ВАЛЯ

Това си е моя работа. Може, пък да искам, да настина. Хайде, чупка!

 

ЖОРО

Еле как се надува, като че ли е правена в завод за автомобилни гуми.

 

ВАЛЯ (обръща се)

Слушай, остави ме на мира! В много кофти настроение съм.

 

ЖОРО

Не съм се излъгал – прекрасна си, но не предполагах, че те познавам.

 

ВАЛЯ

Много ти е остаряла тактиката за… запознанства.

 

ЖОРО

Защо не за сваляне?

 

ВАЛЯ

Защо не ме свалиш някой друг ден, например в шестък?

 

ЖОРО

Значи не днес, а…

 

ВАЛЯ

…никога!

 

ЖОРО

Съвършено права си, но само защото вече съм го правил.

 

ВАЛЯ

Сънувал си.

 

ЖОРО

Възможно е. Беше наистина чудесна вечер. Преди две години, на студентския празник в Пампорово, хотел „Снежанка”, стая 221. (Тръгва си.)

 

ВАЛЯ (обръща се)

Почакай! Това ти ли си?

 

ЖОРО (смее се)

Не ме ли позна?

 

ВАЛЯ

Как да те позная с тази брада, а и коса. Дегизирал си се сякаш ще излизаш на сцена.

 

ЖОРО (застава между нея и БАЙ МИЧО)

А аз те познах.

 

ВАЛЯ

Аз съм си все същата. Защо не ми се обади след празника? Нали обеща.

 

ЖОРО

Така се стекоха обстоятелствата.

 

ВАЛЯ

Разбирам.

 

ЖОРО

Нищо не разбираш.

 

(Започват да си говорят тихо. По същия начин си говорят МАРИЯ и СИЛВИЯ, ИЛИЯ и ГОШО.)

 

САШО (към БАЙ МИЧО)

Ти какво работиш?

 

БАЙ МИЧО

Учител по литература съм, но ще ставам строител.

 

АНДРЕЙ

Значи си от гладуващото съсловие.

 

БАЙ МИЧО

То повечето са от това съсловие. И вашите заплати не са високи.

 

АНДРЕЙ

Не са, вярно е, ама все докачаме по нещо оттук-оттам, скалъпваме я, а вие си оставате по неволя честни.

 

САШО

Значи учител по литература. И аз исках да стана, но мама не ме пусна да кандидатствам. Вика ми: „Ти едва избута единадесети клас, какво ще кандидатстваш!”

 

АНДРЕЙ

И от много учене файда няма. Вярно, после ще отидеш някъде, ще хванеш писалката и няма да знаеш защо ти плащат, ама пък и толкова ще ти плащат. Да си станал даскал – сега щеше да се чудиш как да свържеш двата края.

 

БАЙ МИЧО

Бе то само два края да бяха, да ги свържеш. (Към Сашо.) Какво работиш сега?

 

САШО

Нищо. Всъщност пиша… пиша стихове. От пет години ги пращам по пощата, все не ги публикуват. Братчедът вика: „Иди си ги занеси, то по пощите може да се губят.” И тръгнах. Мама не искаше да ме пусне. Оная година, като ходих до Плевен да видя братчеда, той беше войник там – три пъти не мога да оцеля пустия му Плевен. Първият път – докато разбера, че съм пристигнал и хоп – Горна Оряховица. Обикалям гарата, чакам влак за обратно. Качвам се, но съм задрямал и хоп в Мездра. После пак до Горна Оряховица и най-сетне пристигнах, то пък свиждането свършило. Не можах да го видя. На връщане ходих пак до Горна Оряховица, после до Русе и на четвъртия ден се прибрах в Мездра.

 

АНДРЕЙ

Сигурно през Пловдив.

 

САШО

А-а, до Пловдив не стигах. Никога не съм ходил в Пловдив, разправят, че бил красив град.

 

БАЙ МИЧО

Хубав е.

 

АНДРЕЙ

Е, сега е момента да го видиш.

 

САШО

Ох, то добре да го видя, но какво ще каже милата ми майчица. Предния път вика: „Сине, акъла ми изкара. Четири дена не съм мигвала.

 

АНДРЕЙ

Ама ти май, не си особено добре. Не чувстваш ли от време на време болки в главата?

 

САШО

Никога не ме боли глава.

 

АНДРЕЙ

Че ти ще влезеш в някой учебник, бе. Хем откачен, хем не го боли глава.

 

САШО

Мисли си каквото си искаш. Те и моите съселяни ме смятат за откачен…

 

ГОШО

Никой не е пророк сред своите съселяни.

 

САШО

…но някой ден като им покажа някой вестник и отгоре пише: „Стихове от Сашо Сашев”, ще видят те кой е Сашко.

 

МАРИЯ

Някой ден.

 

БАЙ МИЧО

Чакай! Сашо Сашев ли каза? Че аз съм го срещал някъде това име… Ами да. Един момент… (рови в сака до него) Е-е, забравил съм вестниците. Но съм сигурен. В един от днешните вестници имаше стихове от Сашо Сашев…

 

САШО

Ай, де, бе! Сигурен ли си?

 

БАЙ МИЧО

Съвсем сигурен съм, аз се интересувам от съвременна българска поезия. Сериозно ти говоря – Сашо Сашев…

 

АНДРЕЙ

По-скоро Шашев.

 

САШО

Не съм Шашев, да ти покажа паспорта.

 

БАЙ МИЧО

Остави го, той просто се заяжда!

 

САШО

И какво са ми отпечатали?

 

БАЙ МИЧО

Не мога да кажа със сигурност, само прегледах вестниците и ги оставих да ги чета във влака…

 

ИЛИЯ

То тук е само вестници да четеш.

 

БАЙ МИЧО

…но в бързината съм ги забравил.

 

САШО

Да не би да е нещо за слънцето и революцията?

 

ГОШО

Каква революция?

 

МАРИЯ

Културната.

 

АНДРЕЙ

Сексуалната.

 

ИЛИЯ

Гражданската.

 

САШО

И-и, това е невероятно. Та значи, викаш в днешния брой… О, колко ще се зарадва милата ми майчица. Тя може би го чете в момента и плаче от радост… Колко съм щастлив!

 

ЖОРО

Валя, в този влак пътува един щастлив човек. Искаш ли да се докоснем до него?

 

ВАЛЯ

Дали ще станем по-щастливи?

 

ЖОРО

Навярно, така твърдят старите хора.

 

ВАЛЯ

А те щастливи ли са?

 

ЖОРО

Всички хора са щастливи, но не всички го забелязват.

 

МАРИЯ

Глупости!

 

ВАЛЯ

Това не е вярно. Аз не бях щастлива. Две години те чаках и те търсих. Мислих за теб, мечтаех и не бях щастлива.

 

ЖОРО

А сега?

 

ВАЛЯ

Сега съм щастлива и се страхувам… Страхувам се, че заедно с това неприятно пътуване ще свърши и този приятен сън.

 

ЖОРО

Кой сън?

 

ВАЛЯ

Ти.

 

ЖОРО

Ти си чудесна. Никога вече няма да бягам от теб.

 

САШО

О, колко съм щастлив!

 

МАРИЯ

Глупости!

 

АНДРЕЙ

Колко много щастливци пътуват в нашия нещастен влак.

 

МАРИЯ

Самозаблуждават се. Никой не знае какво е щастие, така че няма как някой да е щастлив.

 

ВАЛЯ

Къде е всъщност щастието? Не се ли крие в онова, което се случва всеки ден, в тъпотата и сивотата, в посредствеността и отчаянието на нашия делничен, обикновен живот, или щастието се намира само в представите ни, в сънищата и в илюзиите, за които мечтаем, за да избягаме от тъпотата, от сивотата, от посредствеността и отчаянието, в които сме затънали. Дали щастието се спотайва в мрачните ъгли на едностайните ни панелки, които сме получили с много тичане, рушвети и комбинации и изплащаме до края на живота си, или е разпиляно някъде из просторните мраморни дворци. Дали щастието е в дребните монети, събрани из обърнатите джобове и стигащи за топъл сандвич или е в купчините банкноти, разпиляни небрежно за час в луксозно заведение.

 

САШО

Измръзнал и самотен

презрял разкоша и ония,

стоя в преддверието на живота

и се наливам с ракия.

 

ИЛИЯ

Това за ракията много хубаво си го казал.

 

АНДРЕЙ

Много поети и много щастливци в този влак станаха.

 

ВАЛЯ

Всеки човек носи поезията в себе си.

 

ЖОРО

И понякога тя възсяда емоциите му. При други никога не с случва, в техните разранени души поезията е окована с тежките окови на алчността, егоизма, завистта.

 

ВАЛЯ

А дали и щастието е оковано?

 

МАРИЯ

Наслушах се на глупости.

 

ГОШО

Стига глупости!

 

МАРИЯ

Душите ни са оковани.

 

САШО

О, колко съм щастлив!

 

ЖОРО

Щастието е в умението да живееш.

 

САШО

О, колко съм щастлив… Само веднъж да се прибера на село, ще взима вестника и ще го покажа на всички.

 

АНДРЕЙ

Ти докато се прибереш и селото вече ще е гръмнало.

 

САШО

Как така гръмнало?

 

БАЙ МИЧО

Иска да каже, че вече всички ще знаят.

 

САШО

Ами да. Мама няма да издържи и ще сподели с леля Моца, а леля Моца ще сподели с цялото село.

 

БАЙ МИЧО

Е тъкмо докато се прибереш, хората ще се подготвят и ще ти устроят посрещане.

 

АНДРЕЙ

С цветя и духова музика.

 

САШО

И-и, сигурен ли си?

 

АНДРЕЙ

Разбира се, всяко село поет не ражда.

 

ГОШО

С цветята ще е малко трудно.

 

САШО

Няма значение. Значи посрещане, а? И музика…

 

АНДРЕЙ

 

И музика, и лозунги: „Добре дошъл, поете!”, „Да живее САШО ШАШЕВ!”

 

САШО

Не съм Шашев! Да ти покажа паспорта!?

 

БАЙ МИЧО (към АНДРЕЙ)

Престани да се заяждаш!

 

СИЛВИЯ (пробива си път)

Другарю Сашев! О, другарю Сашев! Колко се радвам да се запозная с вас! Чела съм всичките ви стихове. Вие сте най-добрия ни съвременен поет. Обожавам вашата поезия. От нея искри красота и романтика. Тя е поезия на живота. О, колко се радвам! Аз се казвам Силвия. Много ми е приятно да се запозная с вас. (Улавя ръката му. САШО е като изпаднал в тежък нокдаун.) Вижте как ми се разтуптя сърцето! В този живот, човек рядко преживява такива страхотни моменти…

 

МАРИЯ

Е-е, няма ли да тръгнем най-после?!

 

ГОШО

Защо да не тръгнем?

 

(Влакът потегля. Миг тишина. Радостни възгласи. Изгасва осветлението. Суматоха.)

 

СИЛВИЯ

Това на нищо не прилича.

 

ГОШО

Вие на какво искате да прилича?

 

БАЙ МИЧО

Добре, че все пак тръгнахме.

 

САШО

О, колко съм щастлив!

 

МАРИЯ

Тоя пък…

 

АНДРЕЙ

Щастлив бил, не знае в кой влак пътува, но е щастлив, това е очарователното в кухите хора.

 

САШО

Нищо, че не пътувам към дома. Щастлив съм, все някога ще стигна.

 

ИЛИЯ

Всички ще стигнем все някога.

 

МАРИЯ

Моля ви, другарю, махнете си ръцете от гърдите ми!

 

ГОШО

Аз, такова… без да искам.

 

СИЛВИЯ

Ох, да бяха пуснали осветлението.

 

БАЙ МИЧО

То не може хем да се движим, хем да е светло.

 

(Светлина. ВАЛЯ и ЖОРО се целуват.)

 

ВАЛЯ

Когато сме заедно, всичко е прекрасно. Колко ми е хубаво. Имам чувството, че се издигаме над облаците… Летим…

 

(Влакът спира рязко. Всички политат настрани.)

 

ГЛАСЪТ ОТ РАДИОРЕДБАТА

Драги пътници, влакът спря не по разписание.

 

АНДРЕЙ

Аз пък си помислих, че е спрял по разписание.

 

ИЛИЯ (който вече пристъпва от крак на крак)

Мама му стара, разсипах си бирата… А пък така ми се пикае… Няма ли да стигнем най-после?

 

БАЙ МИЧО

Ами стига с тази бира, от пет часа се наливаш, пък искаш да не ти се пикае.

 

(ВАЛЯ и ЖОРО продължават да се целуват.)

 

АНДРЕЙ

Тия, пък, не се засрамиха!

 

МАРИЯ

Навярно много се обичат.

 

АНДРЕЙ

Обичат се?! Това си е безобразие.

 

БАЙ МИЧО

Едно време не смееха да се погледнат преди сватбата, сега ще се изядат.

 

ГОШО

Едно време си е било друго и сега е друго.

 

БАЙ МИЧО

Едно време се бе по-добре.

 

АНДРЕЙ

Едно време моралът беше по-висок.

 

ЖОРО

Добре дошли от едно време!

 

МАРИЯ

С този висок морал стигнахме до тук. И с морал и без морал вършим едно и също, но се крием. Всичко да се потулва, всичко да се прикрива. Любовта е забранена, неудобна тема, за която не трябва да се говори. Децата ни се учат на любов по улиците. Първите им секс-възпитатели са извратени типове, пияници и хулигани. И постигнахме висшия морал – деца на 13-14 години практикуват най-древната професия. Не сте ли ги виждали по улиците?

 

АНДРЕЙ

Едно време ги нямаше.

 

МАРИЯ

Имало ги е и едно време. Имало ги е и в Персия, и в Древен Египет, и още преди това. Имало ги е и ще ги има и след нас. Само не разбирам защо трябва да ги отричаме. В нашата социалистическа родина няма проституция, няма педераси, няма наркомани. Брей!

 

АНДРЕЙ

Едно време…

 

ЖОРО

Едно време…

 

МАРИЯ

Стига с това „едно време”! Едно време това – едно време онова. Опомнете се! Живеем в края на ХХ век. В Швеция разрешиха браковете между мъже.

 

БАЙ МИЧО

Ами като са си разрешили всички други проблеми.

 

ГОШО

А ние наследниците на едно време не можем да решим обикновените бракове. Момче и момиче се обичат и не могат да се оженят.

 

БАЙ МИЧО

Как да се оженят? Къде ще живеят, как ще се издържат?

 

МАРИЯ

Какво да говорим къде ще живеят. Не могат златни халки за сватбата да си намерят.

 

АНДРЕЙ

Който търси намира.

 

ИЛИЯ

А друг му го… така де, не исках това да кажа. Ще ме прощавате.

 

ГОШО

Сега да съм на 23, пък да видим как ще си помисля за брак. То не, че и едно време съм си мислил, но стана белята и нямаше накъде.

 

ЖОРО

„Един миг невнимание – цял живот страдание” – девиз на дружеството на заклетите ергени.

 

ВАЛЯ

Ти там ли членуваш?

 

ГОШО

В тия времена изобщо не е да се жениш, защото като се ожениш и някоя постоянно ще ти иска пари, а ти откъде да ги вземеш, когато и на тото не ти върви и следват скандали.

 

БАЙ МИЧО

А всеки скандал е кофа вода върху въглените на семейното огнище.

 

МАРИЯ

Ей, ма сте много мъдри.Сигурно в къщи са ви забранили да размишлявате и сега е момента да покажете, че можете.

 

АНДРЕЙ

Всичко тече – всичко поскъпва.

 

САШО

Ами любовта?

 

ГОШО

Любовта, поете, си я остави за стиховете. В реалния живот любовта, както и всичко останало от така нареченото щастие е привилегия на богатите, на ония, които не пътуват с влак.

 

АНДРЕЙ

И нямат шанса да изживеят едно толкова вълнуващо пътуване.

 

ВАЛЯ

Любовта е привилегия и на духовно богатите, които още пътуват с влак.

 

МАРИЯ

Глупости!

 

БАЙ МИЧО

Пътувай с жена си в един такъв влак до Пловдив и ще видиш колко влюбена ще остане.

 

САШО

Нали някога също не са имали пари и коли, как са се обичали тогава?

 

БАЙ МИЧО

Някога всички не са имали, сега – болшинството.

 

ГОШО

Ако моята Пепи успея да я кача на влак, към три хиляди пъти ще ми припомни, че нейната приятелка пътува с „Волво” и поне още триста, че колежката й се вози в „Лада”. Но какво съм виновен аз, че не съм си купил кола. Работя, блъскам се, вземам извънредни смени, но не става. Апартамента още не сме изплатили. Виновен е баща ми, че някога мирно и тихо си е орал нивата, вместо да хване шумата. И затова съм ватман и колкото и да блъскам няма да забогатея.

 

АНДРЕЙ

Сега ако не си кадър, спукана ти е работата.

 

ГОШО

Трябва да си кадър.

 

САШО

Какво е да си кадър?

 

БАЙ МИЧО

Идва от кадърен.

 

МАРИЯ

По-скоро от малко кадърен.

 

АНДРЕЙ

Тя нашата е вече изпята, ами като надушим нещо да хващаме шумата, та поне децата ни да живеят добре.

 

ГОШО

Едно време на осми цялото село се вдигнало и излязло в Балкана. На девети слезли, но в другото село, щото в нашето нямало кой да ги посрещне. Е, останали двама-трима като баща ми и тях ги обявили за народни врагове.

 

БАЙ МИЧО

В нашето село не ходили и до Балкана, далече им се видял. Скрили се в едно мазе и такъв гуляй му дръпнали, че едва изтрезнели към средата на септември, за да се обявят за народни синове.

 

МАРИЯ

България трябва да влезе в книгата на Гинес. Едва ли има държава с толкова народни синове на глава от населението.

 

БАЙ МИЧО

Най-интересното е, че непрекъснато нарастват. Спомням си учебниците по история от времето, когато бях млад учител. Там се съобщаваше за 2000 партизани, по-късно станаха 20000, а към момента са 200000.

 

МАРИЯ

Историята е узаконена фалшификация.

 

ИЛИЯ

Ей, ей, така не може да се говори. Къде се намирате?

 

ЖОРО

В някакъв скапан комунистически влак.

 

ИЛИЯ

Младежо, за много по-малко, някога те прибираха в милицията и в най-добрия случай ти строшваха костите с бой.

 

ЖОРО

Ами да дойдат и да ме приберат.

 

ИЛИЯ

То нищо се не знае. Много възможно е тук да има някой доносник и когато слезеш на Пловдив да ти щракнат белезниците.

 

ГОШО

Трябва да имат белезници за всички.

 

ИЛИЯ

А, така не се говори…

 

ЖОРО

Ето защо е така, защото не бива така да говорим. Ние виждаме всичко, но трябва да мълчим.

 

ГОШО

Трябва да мълчим.

 

МАРИЯ

И да лъжем. Да лъжем, за да прикриваме… Боже мой, колко би било смешно, ако не бе трагично положението, в което сме поставени. Работя в един музей на революционното движение, в едно село близо до София, то вече във всяко село има такъв музей. Вчера идват пионерчета и аз им показвам експонатите. „А това деца е пистолета на другаря Янко.” „Другарко – обажда се едно от децата. – Ами ние като бяхме в Правец и там ни показаха пистолета на другаря Янко и в София ни го показаха. Той с много пистолети е стрелял другаря Янко.” Деца. Как да им кажеш, че другарят Янко е стрелял само с ловна пушка и то по опитомени мечки и глигани. Божичко, как ни приучиха да лъжем, да лъжем децата си, да лъжем навсякъде и във всичко. Каква е тази велика правда, която защитаваме с лъжи? Каква е тази правда…

 

(Изгасва осветлението. Постепенно всичко затихва.)

 

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

 

 

Коментари  

 
# Йордан Бозушки 2011-10-01 20:29
e-bookBG.com:
Зрител напуска театъра след първото действие.
- Защо така рано? – пита го една разпоредителка.
- Ами, доколкото знам, и второто действие е написано от същия автор.
Отговор
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- А, сега – обръща се учителката към учениците. – Решете следната задача: Всеки ден идвам на работа с автобус. Той е един път и половина по-възрастен от мен. Движи се със средна скорост 42 км/ч и изминава разстоянието за 42 минути. По маршрута има 4 спирки и на всяка спирка, престоят е средно 2 минути. На колко години съм аз?
- На 28 – отговаря Иванчо, след кратък размисъл.
- Браво Иванчо. Това е точния отговор, а сега обясни на съучениците си, как стигна до него!
- Ами, госпожо… понеже, аз съм на 14 и тате твърди, че съм полуидиот.