ja_mageia

1989 (ІІ част)

ВТОРА ЧАСТ

Тази пауза не бе наложителна от самото действие. Но реших да дам почивка на актьорите и възможност на отегчените зрители да не чакат края. И така, залата е видимо по-празна, а обстановката на сцената е непроменена. Отново е тъмно и чуваме само гласовете на действуващите лица.

СИЛВИЯ
У-у, то не бе пътуване, не бе чудо шест часа, как тръгнахме от София.

АНДРЕЙ
Къде ли се намираме?

БАЙ МИЧО
Пак сме си там.

АНДРЕЙ
Къде?

БАЙ МИЧО
Под крушата.

ГОШО
Май наближаваме Ихтиман.

МАРИЯ
Как може да наближаваме нещо, когато не се движим?

САШО
Ох, колко съм щастлив!

СИЛВИЯ
То катафалка да беше, да ни е закарала.

БАЙ МИЧО
Да ни е закарала, ама катафалката не кара на добро място.

МАРИЯ
Това да не би да е добро.

ИЛИЯ
И с катафалка далеч не стигаш, важно е да не бързаш.

АНДРЕЙ
Бързай бавно!

ВАЛЯ
То бавно, бавно, но пък чак толкова!

АНДРЕЙ
По-добре бавно и сигурно, отколкото бързо и буф.

СИЛВИЯ
Какво „буф”?

АНДРЕЙ
Ей такова – буф!

МАРИЯ
Моля ви, другарю, махнете си ръцете от гърдите ми!

ГОШО
Аз… такова… без да искам.

СИЛВИЯ
Поне осветлението да беше пуснал някой.

(Светлина. Всички разтриват очи и се оглеждат.)

ЖУРНАЛИСКАТА (промъква се)
Моля, дайте ми път!

МАРИЯ
Не се наминаваха тези хора!

ЖУРНАЛИСКАТА (спира пред САШО.)
Така. Вие сте поета? Нали? Идвам от последния вагон, когато разбра, че във влака пътува поет, веднага хукнах насам. Сензационно – поет във влака! Сензационно! (Изважда микрофон от чантата си и настройва нещо в нея.) То омръзнах на хората, вече, с моите статии – тава няма, онова няма, стотици тонове неприбрана продукция гният на полето, защото зимата за 33-и пореден път изненада селските стопани… Никой не ме чете вече. отдавна си мечтаех да взема едно живо интервю от поет, но къде да го намеря?! Все в зали, в кабинети и все бързащи и заети. И изведнъж – където най-малко очаквах – във влака. Сензационно! Нашите поети, веднага след като станат такива се скарват със средствата за обществен транспорт… (Пуска магнетофона в чантата си и протяга рязко микрофона към САШО.) И така другарю Сашев, лесен ли беше пътят, който извървяхте?

САШО
Аз… не ви разбрах… Кой път?

АНДРЕЙ
Мездра-Плевен, когато си ходил да видиш братчеда…

ЖУРНАЛИСКАТА
Става въпрос за вашия творчески път. Как започнахте да пишете?

САШО
Ами… Такова… То беше отдавна. Като малък. Другите деца все ме биеха и аз се затворих в себе си. Мечтаех и четях книги. Мама все ми викаше: „Махни тези книги! И да четеш, и да не четеш все в ТКЗС-то ще идеш, ами поне не си губи времето. Но аз си четях. И ето един ден ми хрумна нещо, бе нещо ме зачовърка отвътре. Написах го и го занесох на брадчеда. „Леле, ти си страшен!” – ми вика. И оттогава непрестанно – двайсетина тетрадки съм изписал. А мама все ме хока – мързеливец съм бил…

АНДРЕЙ
Права си е жената…

ЖУРНАЛИСКАТА
Ъптон Синклер пише за големия американски поет, че близките му го обичали, но не го разбирали. Те гледали на него като на ленивец, когато той със своите скиталчества си обогатявал душата. При вас се наблюдава същото явление. Кажете ми, моля ви, трудно ли се ражда при вас стихът?

САШО
А, не. Определено – не. Пиша като на шега. Не поправям, не преработвам. Каквото напиша – така си остава.

ЖУРНАЛИСКАТА
Феноменално! И Яворов е писал така.

САШО
Яворов е велик. Аз съм нищо в сравнение с Яворов.

СИЛВИЯ
В сравнение с Яворов – може би, но в сравнение със съвременните ни поети…

АНДРЕЙ
Че то имаме ли съвременни поети? Драскачи!

ЖУРНАЛИСКАТА (протяга микрофона към АНДРЕЙ)
Значи, вие смятате, че изобщо нямаме съвременни поети?

АНДРЕЙ
Имаме трънки. Едно мислят – друго драскат. Лъжат, преструват се: „О, колко страда сърцето ми!”, „О, колко ме боли!”, „Моята наранена душа сълзи.” Да имам такова страдащо сърце и сълзяща, разранена душа, пък нещо, че имам кола, вила, апартамент и всичко останало.

СИЛВИЯ
Да малко са, сред съвременните ни поети ярките поетически дарования като другаря Сашев.

АНДРЕЙ
Мизерабли! Дай им само да възхваляват и величаят.

БАЙ МИЧО
Море имаме си истински поети.

АНДРЕЙ
Само че на тях им плащат, за да не пишат.

БАЙ МИЧО
Не са виновни те. Такава е ситуацията. Ако се появи някой, който иска да пише истински другите го изяждат. Самите поети го изяждат. Явлението може да се нарече поетически канибализъм.

(От съседния вагон се чуват гласове, шум.)

ЖОРО
Какво става?

(Някой, който не се вижда му отговаря.)

ГЛАСЪТ
В съседния вагон на един младеж му откраднали обувките. Събул ги, за да му починат краката и задрямал. Някой ги цапардосал. Почти нови обувки –„Дакщайн”. Сега търсят крадеца.

ЖОРО
Ще го намерят. Сигурно вече ги разпродават на търг в най-близката циганска махала.

ВАЛЯ
Някой вече е купил лявата обувка за два лева и е отчаян, защото цената на дясната е достигнала шест лева.

МАРИЯ
Господи! Да откраднат на човек обувките от краката в тази тъпканица!

ЖУРНАЛИСКАТА
Това е интересно. Другарю Сашев, за да не ви досаждам повече, кажете ми една кратка ваша мисъл за финал, на този разговор!

САШО
Трудно ми е да подбера, сред многото творчески открития. Може би това ще ви хареса: „Животът краси човека.”

СИЛВИЯ
Много яко!

ЖУРНАЛИСКАТА
Благодаря ви! Довиждане! (Тръгва към вагона с новата сензация.)

БАЙ МИЧО
Е, поете, ето че и интервю взеха от теб.

АНДРЕЙ
Кога стана калайджия, кога му почерня задника!

САШО
Това ли бе интервюто?

БАЙ МИЧО
Разбира се. Ти не се притеснявай, че бе толкова малко, за тях е важен само повода. Останалото ще си го допише в тях на спокойствие.

САШО
Значи вече съм велик!? Аз съм велик.

СИЛВИЯ
Разбира се, че сте велик.

БАЙ МИЧО
Още не си велик, но непременно ще станеш. То началото е трудно – веднъж да пробиеш. Публикуват ли те веднъж и тръгва, а и това интервю… Сега вече ще ти публикуват и останалите стихове. Вече имаш име. Ще издадеш стихосбирка, после втора, трета и ще си подредиш живота.

САШО
Ох, нищо не искам. Само една виличка на брега на морето. Лятото ще си живея там и ще творя, ще посрещам гости, ще плувам и ще лежа под палещите лъчи на златното слънце, а зимата ще се връщам при мама на село. Колко хубаво ще си живея…

АНДРЕЙ
Това ти е най-малкия проблем.

САШО
О, колко съм щастлив!

БАЙ МИЧО
Ти женен ли си?

АНДРЕЙ
Съвършено излишен въпрос.

САШО
Не съм. Все се влюбвам, но жените ме изоставят, пък и на село няма много жени.

БАЙ МИЧО
Е сега вече няма да е така. Ще имаш много почитателки и ще се ожениш, за която си поискаш. Вие поетите за хубави женички се жените. И твоята ще бъде хубава.

САШО
Ей, колко хубаво ще си живея в моята вила на брега на морето. Ще лежа на плажа, ще гледам вълните и ще мечтая. Ще тичаме по пясъка с моята прекрасна съпруга, ще се смеем, ще пеем, ще се пръскаме с вода и ще плуваме, а вечер ще седим на скалите, ще гледаме луната и ще разхождаме мечтите си по безкрайната лунна пътека… После ще пиша до зори и най-истинските, най-искрените, най-светлите си стихове ще създам… И ще обичам, о колко много ще обичам… О, колко ще бъда щастлив! Иска ми се по-бързо да дойдат тези дни.

БАЙ МИЧО
Не бързай! Времето е пред теб. Пък и няма за къде да бързаш. Всичко ще се уреди постепенно.

СИЛВИЯ
Другарю Сашев, разкажете ми нещо за себе си!

МАРИЯ
Вие, пък ще го побъркате от интервюта.

САШО
Ох, какво има да разказвам… Аз съм съвсем обикновен човек.

СИЛВИЯ
Ще ми напишете ли нещо, някоя ваша мисъл или стих. Искам да имам спомен от вас и тази вълнуваща среща.

САШО
Добре, само да помисля…

СИЛВИЯ
Ако искате, може да ми гостувате. Ще слезем в Пазарджик. Ще преспите у нас и утре сутринта ще се върнете, то сега, посред нощ не е много за пътуване. Пък и много сме уморени.

ЖОРО
Родихме се уморени.

ГОШО (към МАРИЯ)
Вие за къде пътувате?

МАРИЯ
За Плевен.

ГОШО
И аз. Вие от Пловдив ли сте?

МАРИЯ
Не от Долно Уйно, Кюстендилско.

ГОШО
И аз съм от Пловдив. Гошо се казвам.

МАРИЯ
Стига! Омръзна ми!

ГОШО
Добре, де, няма повече да ви досаждам. Приятно ми е! Вие по каква работа в София? А, добре. И аз там работя. Ватман съм. Жена ми иска софийско жителство. Вашият мъж също? Чудесно! Ами дайте му! Сигурно е много романтично да се работи в музей…

АНДРЕЙ
На революционното движение.

ГОШО
Нали?

АНДРЕЙ
Разбира се.

ГОШО
Какво, пък, толкова е станало?

АНДРЕЙ
Нищо. Ей, какво нещо е живота!?

БАЙ МИЧО
А уж, човек бил разумно същество.

ГОШО (към МАРИЯ)
Аз просто така, да минава времето.

АНДРЕЙ
Времето не минава.

СИЛВИЯ
И да минава – каква полза?

ГОШО
Вие да не си помислихте нещо лошо, аз просто така…

АНДРЕЙ
…да минава времето.

ГОШО
Аз съм почтен човек и каква съпруга имам само! И две дечица, две прекрасни дечица…

БАЙ МИЧО
Да са ти живи и здрави!

МАРИЯ
Като че ли е време да тръгваме вече. Минава полунощ.

(Влакът потегля рязко. СИЛВИЯ прегръща САШО.)

АНДРЕЙ
Потеглихме. Не може да бъде.

САШО
О, колко съм щастлив!

ВАЛЯ
И аз съм щастлива.

МАРИЯ
Не е възможно да сме толкова щастливи.

ВАЛЯ
Този влак е страхотен. Това е совалката, с която ще достигнем мечтите си.

АНДРЕЙ
Совалката София- Пловдив.

ВАЛЯ
Ние летим…

(Влакът спира.)

ГЛАСЪТ ОТ РАДИОУРЕДБАТА
Драги пътници влакът спря не по разписание.

МАРИЯ
Трябва ли всеки път да ни го съобщават?

БАЙ МИЧО
Сигурно имат разпоредби.

МАРИЯ
А не предполагат ли, че могат да побъркат пътуващите с техните разпоредби?

АНДРЕЙ
Че как повече да ги побъркат!

ИЛИЯ
Шибана история. Пазете се да мина! Ще се изпикая, та дори да трябва да утрепа някого.

(ИЛИЯ се промъква към входа на вагона. Изгасва осветлението.)

ВАЛЯ
Пак спряха осветлението.

ЖОРО
Страхуваш ли се?

ВАЛЯ
Не нали съм с теб, но преди се страхувах.

ЖОРО
Защо?

ВАЛЯ
Мислех си, че никога повече няма да те срещна.

МАРИЯ (уморено)
Моля ви, другарю, махнете си ръцете от гърдите ми.

ГОШО
Аз… такова… без да искам.

МАРИЯ
Без да искате!? За десети път вече ме опипвате.

АНДРЕЙ
Нали живеем в края на ХХ век.

ИЛИЯ
Харесал те човекът – опипва. Що не вземе мен да опипва.

МАРИЯ (започва тихо и постепенно преминава към истерия)
Стига толкова! Омръзна ми! Ще полудея. Поне да е светло. Поне на светло да не се движим. Запалете осветлението! Светлина! Пуснете шибаното осветление!

(Отново е светло. МАРИЯ е припаднала в ръцете на ГОШО. СИЛВИЯ изважда кърпа, намокря от термос с вода и я поставя върху челото й.)

СИЛВИЯ
Ей, ама какви хора сте, бе!

ГОШО
Аз така ли да я държа?

СИЛВИЯ
Ще я държите, като не знаете къде да си държите ръцете. Опасна напаст сте това мъжете – видят малко тъмнина и се нахвърлят.

ИЛИЯ (заема предишното си място)
Е, това е вече съвсем друго. Момче я отвори една биричка, този щастлив момент трябва да се полее.

БАЙ МИЧО (към ИЛИЯ)
Та, значи, казваш в строителството работиш? И аз съм решил да зарязвам даскалъка и да се насочвам натам.

ИЛИЯ
В строителството работят само бунаците. И аз съм строител, но съм специализирал в частния сектор. Бачкам горе на Симеоново. Една виличка, като съм я почнал от основите, та чак до мраморните облицовки.

БАЙ МИЧО
А-а, градил Илия килия…

ИЛИЯ
Ти да я видиш каква килия е, ум ще ти зайде. Като начално училище е.

БАЙ МИЧО
Ами сега в това време работи ли се?

ИЛИЯ
Няма проблеми. Баровецът е пуснал калориферите. Сега му слагам теракота.

БАЙ МИЧО
Изглежда сериозна работа.

ИЛИЯ
Много сериозна. Оня ден ми разправя: ако стане до април окончателно готова – три бона премия.

ГОШО
Тия парите ги нямат за нищо.

ИЛИЯ
Нищо не знаеш. Досега тридесет хиляди съм му схрускал, поне още десет ще му взема. Четиридесет бона за няма и две години.. е, за какво да ходя да се затривам в „Софстрой”, там не мога и за две петилетки да ги изкарам.

САШО
Колко съм щастлив!

ГОШО
Тоя не се бе обаждал скоро.

САШО
Най-после успях. Най-после. Всичките ми усилия и безсънни нощи не останаха напразни.

СИЛВИЯ
Всеки човек има в живота си един ден, когато се сбъдват мечтите му и това е…

САШО
Ще посветя първата си стихосбирка на хората, които не вярваха в мен. Не, първата ще посветя на майка ми, а втората ще посветя на хората, които не вярваха в мен.

СИЛВИЯ
Колко хубаво звучи: на хората, които не вярваха в мен.

САШО
Да, аз дължа всичко на тези хора. Всичко. Това, че никой не вярваше в мен ме стимулираше , това, че ми се подиграваха ме вдъхновяваше и аз работех непрекъснато, защото трябваше да им докажа, че се лъжат. Трябваше да докажа, че съм някой, за да избягам от онова ехидно „Сашко”. Трябваше да пиша все по-хубаво, за да изтрия подигравателните усмивки, за да разбия скептицизма на онези, които не вярваха в мен. Аз обичам тези хора. Винаги съм обичал всички хора и всичко, което съм написал, е за хората.

БАЙ МИЧО
Браво! Така трябва да се твори поезия.

(Появява се ЖУРНАЛИСТКАТА.)

ЖУРНАЛИСТКАТА
Другарю Сашев, увлечена в преследването на новата сензация, пропуснах да ви попитам. Ето в този вестник от днес, впрочем от вчера, са публикувани новите ви стихотворения.

БАЙ МИЧО
Да това е вестника.

ЖУРНАЛИСТКАТА
Искам да ми отговорите чистосърдечно, вярвате ли, в това, което пишете?

САШО (разглежда вестника)
Но… тези стихове не са мой!

ЖУРНАЛИСТКАТА
Как така не са ваши? Ето тук пише Сандо Сашев.

САШО
Аз не съм Сандо Сашев!

АНДРЕЙ
Да ти покажа паспорта!

САШО
Аз не съм Сандо Сашев. Не съм. Не съм! (Крищи.) Никога не съм бил. Аз съм Сашо Сашев! Сашо Сашев!

ГОШО
Един по един всички ще се побъркаме.

(Изгасва осветлението. Влакът потегля. суматоха.)

МАРИЯ
Къде съм?

ГОШО
В ръцете ми.

МАРИЯ
Какво правя в ръцете ви! Това е скандално.

ГОШО
Моля да ме извините, но вие припаднахте в ръцете ми. Само не се вълнувайте! Моля ви!

МАРИЯ
Възстанових някакъв спомен. Още ли не са пуснали осветлението?

ГОШО
Пускаха го, но пак го спряха.

СИЛВИЯ
Това на нищо не прилича.

БАЙ МИЧО
Имам чувството, че някой си играе с това осветление.

МАРИЯ
Някой си играе с нас. Ние отдавна сме превърнати в играчки – малки, безволеви, безполови играчки. Пуснете проклетото осветление, злодеи!

(Светлина. МАРИЯ е на крака. ЖУРНАЛИСТКАТА е изчезнала. Влакът продължава да се движи.)

СИЛВИЯ
Ние сме играчки.

САШО
Ние сме играчки.

ГОШО
Ние сме играчки.

ВАЛЯ
Ние летим…

(Влакът спира рязко.)

ГЛАСЪТ ОТ РАДИОУРЕДБАТА
Драги пътници влакът спря не по разписание.

ГОШО
Разбира се.

ИЛИЯ
Шибана история.

АНДРЕЙ
Великолепно.

САШО
Ние сме играчки.

МАРИЯ
С нас си играят и се забавляват както си искат, а ние търпим и примерно и примирено отпуснати на конците, творим новата история.

САШО
На времето през сухата пустиня
чертаем червена диря
с разранените си колена
и стенем отчаяно:
„J`ai grand soid!”

По светлия път към бъдното
попадаме в отвъдното,
в осакатените ни мозъци – само нищета.
Крещим като побъркани:
„J`ai grand soid!”

Сърцата ни са възпалени,
премръзнали под сянката
на алените знамена.
Проплакваме от ярост:
„J`ai grand soid!”

Потъпкани от шепа идиоти,
премазани от светли идеали,
отровени от светлата лъжа,
прошепваме издъхвайки:
„J`ai grand soid!”

„J`ai grand soid!”- (фр.) „Аз съм много жаден” – възглас на парижките комунари.

СИЛВИЯ (към САШО)
Това твое ли е?

САШО
Да.

СИЛВИЯ
Много е хубаво.

САШО
Благодаря!

ЖОРО (продължава някакъв разговор с ВАЛЯ)
И защо мислиш така?

ВАЛЯ
Аз не мисля, аз вярвам.

МАРИЯ
Няма защо да се напрягаме и да си губим времето, за да мислим. Онези отгоре – кукловодите – всичко са премислили, те са умни и велики, пред нас стоят много по-глобални задачи: ние трябва да работим и да строим светлото им бъдеще, а те да ни ръководят, да ни показват верния път, да манипулират и спекулират с душите ни и с нашия скапан и безсмислен живот.

СИЛВИЯ
„Сърцата ни са възпалени…”

БАЙ МИЧО
Трябва да вярваме и да се подчиняваме на онези отгоре. Техните идеали са най-светлите идеали…

СИЛВИЯ
„…премръзнали под сянката
на алените знамена.”

МАРИЯ
Това ни е втълпено още когато сме били малки, засмени играчки, още когато бяхме чавдарчета, после пионерчета…

ИЛИЯ
Сталин на всички езици означава мир.

ГОШО
Трябва да сме послушни, да не вдигаме глави, да не се отклоняме от верния път, в противен случай ставаме предатели и родоотстъпници.

МАРИЯ
И тогава нашите себеподобни играчки ни смачкват и демонтират.

ЖОРО
Трябва да сме послушни – да живеем, където ни наредят, да учим, където ни наредят, да работим, където ни наредят.

ИЛИЯ
„Партия велика води нашия победен строй…”

(Влакът потегля.)

МАРИЯ
Да трябва да сме послушни и когато ни кажат да отидем там, трябва да отидем там, без да проявяваме никакви егоистични претенции и отиваме, а там е ужасно. Не издържаме, оплакваме се и проклинаме. Искаме да се върнем там откъдето сме дошли… Само че… Започват да ни убеждават, да ни уверяват, но ние много силно искаме, тогава започват да ни обещават, след това да ни заплашват и ако все още не сме забравили какво искаме ни предлагат: „Добре ще се върнете, но трябва да направите това.” Правим го потъпквайки себе си и идеите, и мечтите си, но се оказва, че не сме го направили както трябва, освен това не отговаряме на Условие 99, точка 10, буква „ж” от Наредба еди-коя си, както и на Нормативен акт еди-кой си и Указ еди-какъв си, значи не можем да се върнем, но за старанието, което сме положили ще ни изпратят по-натам. Отиваме и се хващаме за главата. Там е още по-ужасно. Искаме да се върнем поне там, където бяхме преди, но така не ставали тези работи. Най-напред молба и автобиография, после маратон: тук се подложим, там бутнем гювеч. Накрая другарят от висшата инстанция разреши, но другарят по-долу не е чувал такова нещо, но все пак може да се уреди въпросът, ако направим онова, правим го, но не сме го направили както трябва, освен това не отговаряме на… Майната им! И така докато ни обработят и опустошат напълно, докато се примирим и отпуснем ръце.

СИЛВИЯ
Се ла ви!

ЖОРО
Едва тогава ставаме пълноценни социалистически граждани и на нас може да се гласува доверие, защото вярваме в мъдрия глас…

МАРИЯ
В мъдрия глас на кукловодите.

ВАЛЯ (мечтателно)
А трябва да вярваме.

МАРИЯ
Трябва да мислим както ни заповядат, трябва да мечтаем, както ни заповядат, трябва да умираме, ако заповядат, да умираме за техните лъжи, маскирани като наша мечта. И въобще, трябва да ръкопляскаме, когато ни дърпат конците, трябва да се смеем, когато ни дърпат конците…
СИЛВИЯ
„В осакатените ни мозъци – само нищета…”
ВАЛЯ
Боже, мили боже!

БАЙ МИЧО
Няма бог, уволниха го…

АНДРЕЙ
…и назначиха техни си хора.

ЖОРО
Бог е любов.

МАРИЯ
Трябва да живеем смирено и покорно като Христос и същевременно да презираме всичко свързано с него. Трябва да сме чисти, потънали в кал, трябва да сме честни, задушени от лъжи, трябва да сме добри, оковани от лошотия, трябва да се обичаме, пропити от завист и омраза, трябва да сме весели, облени в сълзи и да вярваме, това е най-важното – да вярваме.

СИЛВИЯ
Трябва…

МАРИЯ
Трябва! О, колко ненавиждам тази думичка „трябва”.

БАЙ МИЧО
Така е в началото… трябва…

ЖОРО
За някой целия живот се остава начало.

МАРИЯ
А пък, след време, когато сме превърнати в идиоти, ако не кукловоди, то поне конци можем да станем. Конци, конци, но не е като в мръсотията. И ще започнем да манипулираме душите на другите. Каква светла перспектива!

СИЛВИЯ
След време…

МАРИЯ
Но засега сме просто играчки… И този маскараден влак, и той е реквизит от оная зловеща куклена пиеса, създадена по пиянските бълнувания на някой хипнотизиран шизофреник, в която без да искаме, сме заставени да участваме.

СИЛВИЯ
Какво можем да направим?

ЖОРО
Какво ли?

ВАЛЯ
Какво ни остава?

МАРИЯ
Да чакаме деня, в който марионетките ще скъсат конците си.

САШО
Да чакаме и да се надяваме.

ИЛИЯ
Не ми се вярва да стане само с чакане.

ЖОРО
Такъв ден в пиесата няма, трябва да си го измислим или няма на какво да се надяваме

САШО
Всеки човек има в живота си един ден, в който се сбъдват мечтите му и това е най-нещастния му ден, защото разбира, че е победен.

МАРИЯ
Нашите мечти никога не се сбъдват.

СИЛВИЯ
И това е най-нещастния му ден…

ИЛИЯ
Какво сте се замислили толкова, все някога ще стигнем.

ВАЛЯ
Невероятно! Толкова време без да спрем. Този влак е страхотен. Ние…

ЖОРО
Шт! Не споменавай онази думичка!

ВАЛЯ
Коя думичка?

ЖОРО
„Летим”

(Влакът спира. Нещо странно е станало с пътниците, те все повече приличат на олигофрени. Лудостта като зараза е оплела всички, освен ВАЛЯ и ЖОРО, но те са достатъчно влюбени един в друг, за да изглеждат нормално.)

ГЛАСЪТ ОТ РАДИОРЕДБАТА
Драги пътници влакът спря не по разписание.

АНДРЕЙ
Чудесно!

МАРИЯ
Крайно време беше.

ИЛИЯ
Не може да бъде.

ГОШО
И какво от това?

САШО
Наближаваме Ихтиман.

СИЛВИЯ
Нищо друго не ни остава – да чакаме и да се надяваме.

ИЛИЯ
Май ще има време за още една бира.

БАЙ МИЧО
Пийни си Илия!

ЖОРО (към ВАЛЯ)
Видя ли? Всеки път, когато употребиш или някой друг употреби думичката „летим”, влакът спира.

ВАЛЯ
Наистина ли? Какъв ужасен влак! Сигурно се възмущава.

ЖОРО
Не, възхищава се на нашата илюзия, че летим.

ВАЛЯ
Ние не можем да летим.

АНДРЕЙ
Ми много ясно.

ЖОРО
Окованите души не могат да летят. Нашата трагедия е, че пълзейки, гледаме отвисоко и си въобразяваме, че летим. За да летим трябва да сме свободни.

САШО
Трябва да сме свободни.

ЖОРО
Няма повече да употребяваш тази думичка, нали!

ВАЛЯ
Няма. Но ако някой друг… Трябва да предупредим и другите пътници във влака. Искаш ли аз да тръгна към първия вагон, а ти към последния и да предотвратим понататъшното спиране на този луд влак?

ЖОРО
Не много скучно ще ми бъде без теб. Пък и не ми се вярва да има други, които си въобразяват, че летят.

ВАЛЯ
А ако в този влак пътуват стотина пилоти, които си разказват подвизите?

МАРИЯ
Или десетина министри, които лъжат народа си.

ЖОРО
Мисля си, дали не можем да го накараме да тръгне този влак.

ВАЛЯ
Хайде да опитаме! Тръгвай! Тръгвай! Тръгвай!

САШО
Тръгвай! Тръгвай! Тръгвай!

ЖОРО
Тръгвай! Тръгвай! Тръгвай!

ВСИЧКИ
Тръгвай! Тръгвай! Тръгвай!

(Влакът потегля бавно.)

ВСИЧКИ
Ура!

ИЛИЯ
Ако знаехме, че така става номера, отдавна да сме пристигнали.

САШО
Аз, май, трябва да се готвя за слизане.

БАЙ МИЧО (към САШО)
Е, поете, нищо страшно не се е случило…

СИЛВИЯ
Животът продължава.

БАЙ МИЧО
Горе главата! Все някога ще те публикуват. Трябва да умееш да чакаш…

САШО
Да чакаме и да се надяваме.

БАЙ МИЧО
И да вярваш, когато вярваш в нещо много силно, то непременно се сбъдва. А това, че вчера не са те публикували, не е непременно катастрофа. По-важно е да носиш поезията в сърцето си. И е по-добре да бъдеш един никому неизвестен поет, отколкото известен бездарник.

СИЛВИЯ
Ти наистина си поет. Все някога ще успееш. Вярвам в теб. (Целува го бързо.)

(Влакът спира.)

ГЛАСЪТ ОТ РАДИОУРЕДБАТА
Драги пътници влакът спря по разписание.

АНДРЕЙ
Ей, доживяхме!

МАРИЯ
Крайно време беше.

ГОШО
По кое разписание?

ЖОРО
По слънчевото.

ИЛИЯ
Това вече със сигурност е Ихтиман, щом е спрял по разписание.

БАЙ МИЧО
Хайде, поете! Нали разбра, хващаш Бургаския влак, той трябва да мине след 10 минути.

САШО
Разбрах, благодаря ти!

СИЛВИЯ
Бъди щастлив, ще се срещнем отново. Не се отчайвай!

САШО
Няма. Благодаря ти!

БАЙ МИЧО
На добър път!

САШО
И на вас! (Излиза.)

ИЛИЯ
И аз се куртолисвам от тая пущина. Дано ви е приятно пътуването и кратко.

БАЙ МИЧО
Лек ти път и можем да се засечем, някъде по Симеоново.

(ИЛИЯ излиза.)

ЖОРО
Хайде пак да го накараме да тръгне: тръгвай, тръгвай, тръгвай!

ВАЛЯ
Тръгвай! Тръгвай!

(Влакът тръгва.)

ВАЛЯ
Тази игра започва да ми харесва, да кажа ли отново думичката?

ЖОРО
Да не си посмяла!

ГЛАСЪТ ОТ РАДИОУРЕДБАТА
Драги пътници, влакът спря на гара Своге. Престой по разписание – три минути.

МАРИЯ
Какво Своге?

ГОШО
Там пишеше Своге. Помислих си, че не съм видял добре.

АНДРЕЙ
Аз чух Своге, но май са ми заглъхнали ушите от толкова път.

БАЙ МИЧО
Своге беше.

СИЛВИЯ
Не може да бъде.

БАЙ МИЧО
Може.

ВАЛЯ
Как така Своге?

ГОШО
Аз на този влак ще му… (оглежда се) дам да разбере. Какво Своге? Такава гара няма.

БАЙ МИЧО
Море то има, но не е на нашия път.

АНДРЕЙ
Май се оказа на нашия.

БАЙ МИЧО
Е, пообъркали сме малко влака, съвсем мъничко, едва забележимо.

АНДРЕЙ
Докъде достигна техниката?

МАРИЯ
Кой идиот ми каза, че това е влакът за Пловдив?

ГОШО
На мен ми каза този. (Посочва АНДРЕЙ.)

АНДРЕЙ
Не ти ми каза, пък аз казах на това момиче и на онази баба отзад.

ГОШО
Не, сигурен съм, че ти ми каза.

АНДРЕЙ
Не, ти ми каза.

ЖОРО
Аз ви казах.

АНДРЕЙ
Ти не си ми казвал.

ГОШО
И на мен не си казвал. Той ми каза.

АНДРЕЙ
Не, ти ми каза!

БАЙ МИЧО
На мен ми каза Илия.

ВАЛЯ
И на мен ми каза Илия.

СИЛВИЯ
И на мен.

ГОШО
Май и на мен той ми каза.

АНДРЕЙ
Спомних си Илия и на мен каза, че това е влака за Пловдив. Този пияница! Ох, само да го срещна някъде.

МАРИЯ
Добре, че няма как да обвините онова момче – поетчето, дето едва не изритахте от неговия влак.

ЖОРО
Животът понякога е невероятно забавен, както е казал Хемингуей, нали скъпа?

ВАЛЯ
Да, любими. Какво ще правим сега?

ЖОРО
От цялото това пътуване, единственото свястно нещо, което може да се получи, ще бъде едно прекрасно сватбено пътешествие. Какво ще кажеш, а?

ВАЛЯ
Сериозно ли говориш?

ЖОРО
Разбира се.

ВАЛЯ
О, ще те обичам цял живот.

ЖОРО
Скъпи спътници, братя и сестри по неволя, ние с Валя решихме да слеем съдбите си.

ГОШО
Гледай ги па тия!

БАЙ МИЧО
Браво!

МАРИЯ
Не се ли случиха прекалено много неща в тази пиеса?

СИЛВИЯ
Бъдете щастливи! И винаги си спомняйте…

ВСИЧКИ
Бъдете щастливи!

ВАЛЯ
Много благодаря на всички!

ЖОРО (към бюфета)
Гарсон, бира!

(По влаковата радиоуредба прогърмява музика. ЖОРО поема бирите от бюфета и ги раздава на пътниците.)

МАРИЯ
Остава и едно хоро да му друснем.

ЖОРО
Наздраве на всички!

ГОШО
Наздраве!

АНДРЕЙ
За ваше здраве!

ВАЛЯ
О, скъпи, колко хубаво е всичко това! Колко прекрасно е всичко наоколо! Това ще бъде едно изключително, незабравимо пътешествие! Ние летим. (Оглежда се уплашено.) Летим към нашето щастие! Летим! Летим! ЛЕТИМ! Влакът вече не спира, не му действат моите думи.

МАРИЯ
Шантав влак! Откачен, шантав и ненормален като самия живот.


КРАЙ

 


 

Коментари  

 
# Иван Илиев 2011-10-02 11:58
Хубаво е, че може да се прочете нещо и от предкласиката и изобщо не звучи наивно. Само е малко в повече литературно, според моите представи за театър.
Отговор
 
 
# Йордан Бозушки 2011-10-03 18:13
Чак пък "предкласика"!!! Иначе не предполагах, че някой ще я прочете до края. А и нямам представа доколко е литературна (пиесата). Поздрави!
Отговор
 
 
# www.supplementario. 2015-09-15 06:43
По много въпроси имам различно мнение, но тук с
всичко се съгласявам.
Отговор
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Да искаш да си някой, а все да си оставаш никой в живота на някой не е достатъчно добър повод да бъдеш нещастен, защото да си някой, а да искаш да си никой в живота на някой не е повод да бъдеш щастлив.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Влиза един пич в една кръчма и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Барманът му налял. Пичът бил екзистенциалист – седял си тихо и си поркал. След малко заръчал отново:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра! - Оркестърът го поздравил със следващата песен, барманът се опитал да го заговори, но не се получило. Пичът бил екзистенциалист и потретил поръчката. После още три пъти:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Само че малко се изморил или му омръзнала обстановката, та се обърнал към бармана:
- Знаеш ли, приятелю, има една малка подробност – нямам никакви пари.
Барманът бил каратист, натупал го хубаво и го изхвърлил.
На другия ден, приблизително по същото, в същата кръчма влиза същия пич и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен и една за оркестъра!
- Ха, ами за мен няма ли?
- За тебе няма – пичът поклатил назидателно глава. – Да си мислил вчера, преди да скочиш да се биеш.