ja_mageia

ДЕЛИРИУМ

deliriumПристигна някакъв много смешен доктор и ми каза, че ако изпуша още една цигара ще ритна камбаната. Аз пък си мислех, че ще пукна от алкохол. Това беше после…
На който му е писано да умре от цигари, не може да умре от алкохол. Мина разносвачът и купих две кутии, въпреки че бяха по-скъпи от цигарите в Лондон, после забързах към тоалетната (доколкото можех да бързам).

Изпуших шест цигари една след друга и се чудех как се чувства човек умрял шест пъти, но не разбрах, защото довтаса старшата сестра и ми направи минискандал. Опитах се да я усмиря, но бе перфектно задоволена. Напуснах тъжен тоалетната.
Стори ми се, че стаята на главния лекар е с отворена врата и вътре няма никой. След миг разбрах, че не ми се е сторило. Влязох плахо. Сетивата ми нямаше как да ме подведат – веднага докопах тристаграмово шише спирт и го опънах на екс. Явно не беше съвсем чист, защото уцелих вратата, но паднах в коридора. Това бе преди…
Бях в моргата на някаква друга болница. Бе красива морга, само че не познавах никой и ми беше малко странно. Правеха аутопсия на някаква мутра – трима лекари и три сестри. Мутрата се гърчеше живописно, като жива. Накрая му писна и ги приведе във вид удобен за аутопсия, а на сестричките им се случи и нещо друго. Допих си спирта с много камфор, обсъждайки политиката в България с един недоумрял от идиотизъм. Омръзна ми безсмислената полемика и предпочетох да се правя на умрял. Това беше не знам кога…
Беше облечен изцяло в зелено: зелени обувки, зелени чорапи, зелен панталон, зелено сако, зелена риза, с зелена вратовръзка и разбира се – зелена шапка, приличаща донякъде на бурсалино, но не точно, по-скоро бомбе. Сигурно всички го наричаха “Зеления човек”, не знам, аз така бих го нарекъл. Влезе в любимата си зелена кръчма и си поръча ментовка със зелена салата. Ментовката бе прекалено зелена и не му хареса, затова я изпи на две големи глътки, а може би това бе част от зеления ритуал. Сервитьорката му донесе тревисто зелен облак при вида на който, зелените му очи заблестяха. По стария грамофон въртяха “Зелените поля на моя роден край”. Тази песен винаги го изпълваше максимално (сигурно с някакви зелени емоции). Поръча си нов облак, само помоли да е по-светло зелен, посочи ризата си (предишният се доближаваше по цвят до панталона му). После още един и още един… Плати в зелено. На излизане се блъсна в зелената врата, но я преодоля. Стъпалата отпред, обаче, се оказаха сериозен проблем, стъпи върху ръба на второто и се просна върху изкуствената зелена трева. (И добре, че беше избуяла, иначе щеше да си отиде млад и зелен.) За миг ми се стори, че изчезна. После се раздвижи, обърна се по гръб и повърна като фонтан. Сега, вече и лицето му беше зелено и отново изчезна. Зеления фон започна да се топи и в миг от него останаха само множество малки зелени човечета, които плъзнаха навсякъде. Най-кошмарно беше, когато започнаха да се катерят по лицето ми. Никога не съм се чувствал толкова безсилен. Едно гадинче се държеше за клепача ми и с другата ръка чукаше по зеницата ми, така както се проверява диня, дали е зелена (когато се налея, очите ми стават зелени). Събрах цялата си енергия и със сетни сили му нанесох хубав удар, който ме извади за известно време от света на съзнателното. Това беше сега…
Когато се върнах ми се пиеше бира, особено зверски. Не ме притесняваше дори вероятността да е в зелена бутилка.

2006 г.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели