ja_mageia

СУЕТА

или (както е казал поета)

ПАЗЕТЕ СИ СТАРИТЕ ДРЕХИ МОМЧЕТА

suetaРаботихме с един циганин на един строителен обект три дни и взехме по сто лева. Бяха първите изкарани за последните сто дни, а друга перспектива за работа нямаше, така че не бях особено щастлив и все пак, най-после имах някакви пари.

- Да отидем да пием по едно – циганинът посочи нещо подобно на кръчма. – Аз черпя.

- Не, благодаря. Чувствам се зверски уморен. Може би друг път.

Застанахме на тролейбусната спирка.

- Сега, докторе, аз ще отида в кръчмата, после ще се преместя в друга кръчма, после ще си взема една малолетна проститутка, ще я заведа у нас и ще ям, пия и еба до сутринта, а ти ще разпределиш твойте парички по три лева на ден, за да мизерстваш още цял месец и нито ще ядеш, нито ще пиеш, нито ще ебеш.

- Може и така да стане. А ти какво ще правиш утре, след като още тази вечер опукаш всичко.

- Утре!? Утре – нема, но нито ще ми се яде, нито ще ми се пие.

- А вдруги ден?

- Вдруги ден ще видим, ако пак нема ще изпросим или ще откраднем.

Аз пък откъде да знам, че животът е толкова лесен. Качих се в пристигналия тролей, а той тръгна към кръчмата. Чудех се откога съм станал толкова предвидим. Циганинът ме познаваше от няколко дни и вече знаеше какво възнамерявах да направя, само че смятах да си купя някакви евтини дънки и няколко пакета качак, а останалите пари да разпределя – по два лева на ден. Какво да се прави. Бях оцелял като по чудо през последните пет-шестнадесет месеци, а голямото приключение „Зима в България”, тепърва предстоеше. Настръхвам като си спомня последното такова, а имаше още много зими. Животът е досадно дълъг и трябва да се живее по някакъв начин.

Час по-късно, терзан от същия размисъл седях в кварталната кръчма. Наливах се с бира и очаквах да се появи някой познат. Преди време бях редовен посетител и познавах всички, сега, сякаш не съм идвал от четвърт век – някакви нови муцуни, различна обстановка, няма я и старата сервитьорка, нито грозния натюрморт вляво от бара. Дори си помислих, че както съм си завеян, съм се хакнал в някое друго заведение, но изгледа от прозореца опровергаваше съмненията ми. Просто всичко се променя – със или без наше участие. Сигурно след четвърт век, на моето място, само че в една съвсем различна кръчма, ще седи някой, който още не е направен и ще си мисли приблизително същите глупости. Тази представа ме грабна. Поръчах си още една бира и се заех да избистрям детайлите. Точно тогава се появи Валенти. Бяхме приятели от както се помнехме, макар че напоследък рядко се виждахме. Веднага ме забеляза и тръгна към моята маса. След него се появи и една жена. Беше приятно закръглена и поносимо грозна. Той седна срещу мен, а тя – между нас. Погледнах го с очакване и бях сигурен, че ще чуя: „Това е леля ми Марга.”, но той весело и тържествено обяви:

- Това е приятелката ми Марго!

Много бързо излязох от шока, поех подадената ми ръка и дори се усмихнах, но не посмях да я погледна в очите, за да не прочете всичко, което си мислех, не успях да спомена и заглавната страница на моята личност. Това направи Валенти и ме преразказа в конспект, сияещ от щастие. Аз го гледах и продължавах да се усмихвам. Все същия Валенти – забавен, очарователен и ненормален. Познавах повечето от приятелките му и всички бяха, като че ли ги намираше на друга планета, но настоящата минаваше всички граници, особено възрастови. Житейската му философия се състоеше от четири прости думи и съюз: добър неджак и тръни сече.

В продължение на цяла бира се притеснявах, че ще влезе някой познат и ще си помисли, че мамчето е с мен. После постепенно се отпуснах. Валенти излъчваше непостижима влюбеност и спокойствие. Гледаше я прехласнато като дете току-що открило прекрасния свят на шоколада и от време на време оправяше оределите й коси, които някак чаровно се разпръсваха по сбръчканото й чело, като не спираше да разказва весели преживелици. Маргото се хилеше идиотски, а аз размишлявах върху живота. Обикновено го правех в последния стадий на пиянство, но лъжеочакването, че тази вечер ще пия умерено бе объркало последователността.

- Имах един дядо – без никаква пауза продължи Валенти. – Той почина през 96 или 98 година, не си спомням вече. Та той веднъж…

Бях слушал последвалата история десетки пъти и се съсредоточих върху главния герой – несъмнено пич и половина. Но колко цигарки, чашки и други удоволствия си беше спестил, горкия човечец, за да добави две години към живота си, а прекия му потомък, който очевидно го цени, дори не си спомня бил ли е жив през тези години. Две безсмислено преживяни години като ненужна вещ, която трудно се промъква в лабиринта, очертан от леглото, масата и тоалетната. Старостта не е част от живота, тя е предговор към смъртта и не разбирам шашкънския инат на хората да направят този предговор отегчително дълъг, сякаш ако преживеят още няколко месеци или година, ще стигнат до финала. Абсолютно няма значение дали ще умреш през 2018 или през 2022, все едно през 2025, вече няма да те има, а светът ще продължи да съществува, дори пияниците няма да станат с един по-малко, защото мястото ти вече ще бъде заето…

Дамата тръгна към тоалетната. Пристъпваше сковано, леко наведена напред, сякаш преди малко е слязла от аналния симулатор. Валенти гледаше като хипнотизиран отдалечаващия й се задник. Сигурно едва се удържаше да не скокне и хукне подир него. Е то бива любов, бива, ама пък чак толкоз!

- Ехо!

- А, да… Маргото има една приятелка, ако искаш да й се обадим. Ще стане щур купон. Тя е веселячка и готина…

Това последното ме накара да придобия точна представа за каква мадама става дума.

- Повече ми се пие.

Ех Валенти, да бяхме всички пичове като теб! А не – ебалници-естети. На тая й голяма устата, на оная й малки циците, на другата й криви краката. Какво да ти разправям, за абен неджак – право дърво няма, както ти би се изразил. Поклатих тъжно глава.

- Аз само така, да не ти стане скучно по някое време.

- Не се тревожи. Чувствам се чудесно във вашата компания.

- Това е добре. – Той се усмихна на завърналата се мацка.

- Нещо не ти върви бирата – казах, докато се оглеждах за сервитьорката.

- Така е. Нали си спомняш, че не съм особено фен на тази напитка. Народът е казал отдавна: бирата е чирашко питие. Майсторите пият ракия, калфите – вино, а чираците – бира, за да препикават, когато метат дюкяна.

- Мъдро! А защо си поръча бира?

- Мислех тази вечер да не се оливам – по една бира и в леглото, щото съм пресноебец, така да се каже. Но както потръгна…

- Трябваше по-рано да съобщиш тази славна народна мъдрост. Ще се правим на майстори.

- Добре, макар че аз съм.

Сервитьорката вече стоеше пред нашата маса и заръчахме три ракии и салати. И вечерта сякаш едва сега започна. Припомнихме си изцепки от ранните младежки години. Отново Валенти разказваше, а аз допълвах и правех саркастични забележки. Маргото продължаваше да се хили идиотски, но вече не ме вбесяваше, дори в един момент ми се стори много приятна жена. Успяхме да изпием само по три ракии, преди да ни уведомят за трети път, че затварят. Разбира се, затварянето на една ебана кръчма не можеше по никакъв начин да помрачи настроението ни, нито да спре развитието ни. Вече бяхме решили да продължим у Валенти. От денонощния магазин си купихме водка, защото нямало кой да прави салата, пък според народните вярвания, ракия без салата била като… Нямах нищо против и без това, ракията ми беше поомръзнала.

Валенти живееше на четвъртия етаж в една нова кооперация, която изникна преди година на мястото на бащината му къща. За първи път идвах тук, в новото му жилище, иначе от старата му къща имах купища спомени. Родителите му живееха на първия етаж. Повечето от другите апартаменти бяха празни, така че можехме да се отпуснем, както обяви домакина. И се отпуснахме…

Бях почти в съзнание, когато леля Марга завлече Валенти в спалнята, а аз останах да си допивам, леко развеселен, че няма как да ме сполети подобна участ. След малко започнаха да се чукат. Кооперацията се залюля, но можеше и да е страничен ефект от алкохола. Изпих останалата водка и си помислих, колко практично би било да се опъна на дивана и да поспя, но веднага осъзнах несъстоятелността на тази идея. Вече бях набрал скорост и трябваше да я оползотворя.

Отбих се в една бензиностанция, за да си купя цигари и изпих две бири в компанията на един клошар. Говорехме за Рембо и за Рамбо, или поне, той си мислеше, че говорим за Рамбо. Други посетители нямаше. Дойде касиерката и ни помоли да си тръгнем, иначе щяла да се обади на шефа си, да дойде и да ни изхвърли. Той й бил наредил – някакви глупости. Всъщност, беше й последен сезон и бързаше да се изчука с бензинджията, който дремеше на една маса, покосен от скуката. Казах й, че няма да създаваме проблеми и си купих голяма, гумена бутилка бира. Когато излязох навън, клошарят се бе омел. Сигурно е бил първа смяна и е бързал. Отправих се към близката градинка, седнах на една пейка и си отворих бирата. Бях приятно изморен…

Двама друсари ме бяха помислили за умрял и усърдно претърсваха джобовете ми. Не че имаше и нищожен шанс да ги зарадвам. Протегнах ръка и улових единия за гушата. Те се паникьосаха и полетяха с нехарактерна скорост. В другата ръка стисках здраво преполовената бирена бутилка. Надигнах я и пих, докато почувствах очите си готови да изхвръкнат. Като че ли, вече беше светло. Направих кратка пауза и допих бутилката. Това бе идеалното събуждане с оглед на това, че веднага загубих усещането за действителност. Пуснах балансьорите и внимателно тръгнах към къщи.

Съседът ми е абсолютен задник и съвсем точно констатира, че съм се напил като задник. Искаше ми се да му кажа, че съм постигнал това състояние от безпокойство към ония задници, които не могат да се напият като хората, но не можех да говоря, пък и не беше вярно.

2010 г.

 

Коментари  

 
# nadia 2011-09-04 09:54
невероятен си!
Отговор
 
 
# Йордан Бозушки 2011-09-06 07:10
Дори си писала на кирилица. Много благодаря!
Отговор
 
 
# vanesa 2011-09-05 14:13
Това го четох преди пет-шест месеца, но може да се прочете още 100 пъти. Много е добро.
Отговор
 
 
# Йордан Бозушки 2011-09-06 07:16
Идеята е в този блог да събера всичко, което съм писал и и е оцеляло, така че ще има и стари неща. Благодаря за коментара!
Отговор
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели