ja_mageia

ИСПАНИЯ

/сценарий за игрален филм/

ЕКСТЕРИОР. ПИРИНЕИТЕ. РАННА УТРИН.

Тесен планински път. Слънцето едва се показва над далечните планински върхове. Два автомобила се движат на прилично разстояние един от друг. В първия пътува сам румънец. Той е с функциите на разузнавателен отряд. Вторият автомобил е ван и е добре натъпкан – шестима емигранти, много багаж и шофьор румънец.

ИНТЕРИОР. ВТОРИЯ АВТОМОБИЛ. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

На задната седалка, в средата е Шнека, другите са без значение, просто събрани от обстоятелствата. Седящият на втората седалка бута седящия до шофьора.

ЕМИГРАНТ 1
Кажи на тоя шибан румънец да спре, защото ще се напикая!

ЕМИГРАНТ 2
На мен ми е лошо.

ЕМИГРАНТ 3
Ще пробвам.

Започва да обяснява на шофьора с жестове и чуждоезична смесица от непознати думи. Шофьорът също му обяснява нещо на чист румънски. Седящият до него почти го разбира.

ЕМИГРАНТ 3
Каза, че сега е много опасно да спира. Май мобилния му няма покритие и не може да се свърже с другия румънец. Ще спре когато се изкачи там горе.

ЕМИГРАНТ 1
Чак горе! Как ще издържа до тогава?

ЕМИГРАНТ 3
Я се стегни! А и кой те кара да се наливаш в 5 часа сутринта с бира.

ЕМИГРАНТ 1
Че какво друго да правя?

ЕМИГРАНТ 3
Можеше да пробваш с кафе, като всички останали.

ЕМИГРАНТ 2
Ще повърна.

ЕМИГРАНТ 4
Да не си посмял!

ЕМИГРАНТ 2
Много ми е лошо.

ЕМИГРАНТ 3
Ама какви хора сте, вие бе! Къде изобщо сте тръгнали?! Като бебета сте.

ЕМИГРАНТ 2
Лесно ти е на теб, там отпред, ама ела се сгъчкай тука отзад.

ЕКСТЕРИОР. ПИРИНЕИТЕ. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Автомобилът изкачва последния завой и отбива встрани от пътя. Задната странична врата се отваря, падат два сака и емигрантите излитат от колата. Шнека слиза последен – по фланелка и в прекрасно настроение в пълен контраст с другите, които са се сгушили в якетата си, пикаят, повръщат или просто треперят.

ЕМИГРАНТ 2
Вече сме в Испания.

ЕМИГРАНТ 4
Отново, след пет часа!

ЕМИГРАНТ 2
Честито на оцелелите!

ШНЕКА
(покачва се на малко възвишение край пътя и изкрещява с пълно гърло)
ВИВА ИСПАНИЯ!

Румънецът, който в този момент говори по телефона, излиза трескаво от автомобила и с румънски думи и жестове нахоква Шнека. Последният му се усмихва.

ЕКСТЕРИОР. ПИРИНЕИТЕ. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

На километър по-натам другата кола също е спряла. Шофьорът й стои пред нея и оглежда пътя. Звъни GSM-а му. Той се качва и потегля.

Колата с емигрантите също потегля.

ИНТЕРИОР. АПАРТАМЕНТА НА ИВО. СУТРИН.

ИВО
Скъпа, излизам! Да не забравиш да отидеш до банката и да оправиш онези нареждания, защото днес няма да имам никакво време. А трябва да стане днес, утре е събота.

МАРИЯ
Дали ще се справя?

ИВО
Нали го изговорихме, вече. Съвсем просто е.

МАРИЯ
Добре, добре. Да не си забравиш GSM-а.

ИВО
Няма всяка сутрин да го забравям. Тръгвам.

МАРИЯ
А целувка?

ИВО
(целува я протоколно)
Хайде, че закъснях.

Излиза.

ИНТЕРИОР. ОБЩАТА КВАРТИРА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Попа седи във всекидневната и пие кафе. Откъм кухнята се появява Краси, дъвчейки сандвич. Емил излиза от банята. Попа изважда цигара, но не я запалва. Става и с бързи крачки се отправя към първата врата. Удря яростно.

ПОПА
Жеко! Стани най-после! Омръзна ми всяка сутрин да ни овикват заради теб.

ЖЕКО
(отвътре)
Ставам.

Попа се връща на масата и пали цигара.

ЕКСТЕРИОР. ПАРКИНГ. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Иво спира микробуса. Слиза и оглежда предните гуми. От входа на отсрещния блок излиза Попа и тръгва към него.

ИВО
Хайде, бе! Какво става? (гледа часовника си)

ПОПА
Тука сме.

На входа се появяват Краси и Емил (зидарите).

ИВО
Значи аз мога да прекося целия град и да дойда на време, а вие имате да свалите петдесет стъпала и пак закъснявате. И то всяка сутрин.

ПОПА
Проблемът е с банята, шефе…

ИВО
Изобщо не ми обяснявай!

КРАСИ
Добро утро!

ИВО
Щом така ви се струва. Къде е оня плужлек, Жеко?

ЕМИЛ
Идва.

Жеко се появява на входа. Стъпва на една плочка под която се е събрала вода и водата опръсква панталоните му. Без каквато и да е проява на гняв, Жеко изважда чук от кубото, което носи и безмълвно размазва плочката. Прибира чука и тръгва, сякаш нищо не се е случило. Приближава групата.

ИВО
Какво направи, бе идиот?

ЖЕКО
Нищо.

ИВО
Защо счупи плочката?

ЖЕКО
Ми тя ме опръска.

ИВО
Имаш ли акъл в главата?

ЖЕКО
Малко.

ИВО
Никак. Ако искаш да я разбия, за да ти покажа. Знаеш ли, че ако някой се обади, след малко тука ще гъмжи от полиция и всички ще ни арестуват.

ЖЕКО
По това време има задръствания. Не ми се вярва толкова бързо да пристигнат.

ИВО
Ти кажи само още една дума и ще видиш как ще ти смачкам физиономията.

ЕМИЛ
Довечера ще вземем една плочка от Моралес и ще я сменим.

КРАСИ
Там има на едно място същите – изхвърлени.

ИВО
Ще я смените, разбира се. Това да не ви е в България. Вие до къде стигнахте в Моралес? Колко време ще се мотате с тази поилка за коне?

КРАСИ
Днес ще го свършим, шефе.

ЕМИЛ
Той е малък басейн, но е малко несгоден…

ИВО
Все нещо ви е несгодно. Попе, оставяте зидарите в Моралес и продължавате за Хестапона. Там всичко трябва да е готово.

ЖЕКО
Всичко е готово.

ИВО
Направо започвате. И по-бързичко.

ПОПА
О`кей, шефе.

ИВО
(подава ключовете от микробуса на Жеко)
Хайде, че стана обяд.


ИНТЕРИОР. МИКРОБУСА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Жеко се качва зад волана. На съседната седалка вижда ключовете от апартамента на Иво. Хваща ги и сякаш е готов да извика, но се отказва и ги прибира в джоба си. Попа се качва отпред, зидарите – отзад.

ЕКСТЕРИОР. ПАРКИНГ. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Иво отворя вратата на джипа си, който е паркиран до буса и се качва в него. Микробусът потегля и когато излиза от паркинга, Иво слиза от джипа. Заключва го и тръгва към входа.

ЕКСТЕРИОР. ПРЕД ОБЩАТА КВАРТИРА. МАЛКО ПО-КЪСНО

Иво звъни. Отваря му Мая.

ИНТЕРИОР. ОБЩАТА КВАРТИРА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

МАЯ
О, ето те и теб. Глупаците отидоха ли на работа?

ИВО
Да, но преди това ми опънаха нервите. Както правят всяка сутрин.

МАЯ
Сега ще те успокоя, мило.

Прегръща го и започват да се целуват.

ЕКСТЕРИОР. СЕЛЦЕ В ИСПАНИЯ. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Бусът отбива пред масивна къща и спира. Зидарите си вземат някакъв багаж и слизат. Бусът продължава.

ИНТЕРИОР. ГАРАТА В БАРСЕЛОНА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Шнека звъни от стационарен телефон.

ШНЕКА
Здрасти, Иво! Вече съм в Испания.

ИНТЕРИОР. ОБЩАТА КВАРТИРА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Иво е гол в леглото и говори по телефона.

ИВО
И какво правиш в Барселона… Добре, после ще разказваш. Сега хвани някакъв автобус за Торегата… Не, в никакъв случай влак, казах автобус. Виж, някъде около гарата, трябва да има автогара… Знам, че ще се оправиш.

Мая му поднася кафе, кроасани и сок.

ЕКСТЕРИОР. ГРАД В ИСПАНИЯ. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Бусът пристига в Хестапона, напуска градчето и се отправя към вилната зона.

ЕКСТЕРИОР. ВИЛНА ЗОНА. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Микробусът спира пред една от вилите. Пазачът на вилата ги очаква на входа и с жестове им оказва как да паркират. Жеко и Попа слизат. Свалят от буса работните си дрехи и някои инструменти.

ЕКСТЕРИОР. ДВОРА НА ВИЛАТА. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Попа се преоблича.

ЖЕКО
Попе, трябва да се върна до града. Забравих да си купя цигари.

ПОПА
Как пък, все нещо ще забравиш.

ЖЕКО
Кво да направя, като забравих

ПОПА
Тъкмо да започнем работа и на теб все нещо ще ти възникне. Не знам кога ще ми писне и ще те изтропам на шефа.

ЖЕКО
Добре де, няма да ходя, ще пуша от твоите цигари.

ПОПА
Ще пушиш, друг път. Аре заминавай и се връщай по-бързо.

Жеко се качва в буса, обръща го и потегля. След малко е в града.

ЕКСТЕРИОР. ГРАД В ИСПАНИЯ. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Микробуса спира пред едно ключарско ателие. Жеко слиза. В ръката си дрържи ключовете от буса. Изважда други ключове, после още едни. Влиза в ателието.

ЕКСТЕРИОР. ДВОРА НА ВИЛАТА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Попа обикаля изкопания трап и го оглежда. Изважда телефона си.

ПОПА
Ало, шефе. Този басейн е изкопан на обратно.

ИВО
Как така на обратно?

ПОПА
Ами ей така, там където трябва да е плитко е издълбано, а където е дълбоката част е плитко.

ИВО
Сигурен ли си.

ПОПА
Абсолютно.

ИВО
Ами аз, за какво бях изпратил Жеко да виси там цял ден, нали, за да казва на багериста как да изкопае трапа.

ПОПА
Че той Жеко се движи толкова далеч от разсъдъка си, че отдавна не знае къде се намира.

ИВО
Ама вие сте пълни идиоти.

ПОПА
И какво ще правим сега?

ИВО
Сглобявайте чапите, аз ще мина по-късно, за да видя какво е положението.

ИНТЕРИОР. ОБЩАТА КВАРТИРА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Иво влиза във всекидневната, обличайки се.

ИВО
Трябва да тръгвам, слънчице. Имам една важна среща в Иглесиас, а и трябва да мина през Хестапона и там нещо са объркали нещата.

МАЯ
То и аз трябва да се оправям за работа.

ИВО
Ще ти звънна по-късно.

МАЯ
Ще очаквам! Чао!

Иво излиза. Мая влиза в спалнята, сгъва чаршафите и застила други.

ЕКСТЕРИОР. ПРЕД БЛОКА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Иво излиза от входа и стъпва на друга плочка, от която изниква вода и опръсква панталоните му. Той е толкова бесен, че ако има под ръка чук ще се разправи с плочката не по-зле от Жеко, но разполага само с пакетче носни кърпички. Изважда една и се опитва да почисти петната. Опипва джобовете си, рови в малката чанта. Току-що е разбрал, че е загубил ключовете от жилището си.

ЕКСТЕРИОР. ДВОРА НА ВИЛАТА. ПРЕДОБЕД.

Попа пренася детайлите на басейна. Малко трудно задържа две метални чапи изправени и започва да ги сглобява. Появява се Жеко в работно облекло.

ПОПА
Ето те и теб. Предполагам, че вече ти се сере.

ЖЕКО
И как позна?

ПОПА
Вече ти знам свинските навици.

ЖЕКО
О! Нима?

ПОПА
Хайде, да се пораздвижиш малко!

ЖЕКО
Добре, началник!

Звъни му телефона.

ЖЕКО
Не съм ги виждал, шефе. Сега ще отида да погледна. (затичва се към буса) Намерих ги, бяха паднали между седалките… Добре, шефе.

Връща се при изкопа. Попа продължава да работи.

ЖЕКО
Попе, хайде да хапнем, то вече наближава обяд, после…

ПОПА
Слушай, пич! Дошъл съм в Испания, за да работя и не просто да работя, а да изкарвам пари. Иво ни дава по 300 евро, за да сглобим този басейн, без значение дали ще го направим за пет или за петнадесет дни, така че не виждам никакъв смисъл да се мотаем.

ЖЕКО
На нас ни дава по 300 евро, а той взема две и триста без да премести и една чапа.

ПОПА
Изобщо не ме интересува той колко взима. Интересувам се единствено от моите 300 евро и искам да ги изкарам по най-бързия начин. А ти ако искаш да изкарваш 2300 за няколко дни – намери си такава работа, от която ще ги изкарваш, защо да се мъчиш тук за 300.

ЖЕКО
Ще си намеря.

ПОПА
И още нещо, щом работим заедно една работа, за която ще ни платят по равно, би трябвало да полагаме еднакво количество усилия, за да свършим тази работа. Не ми позволявай да изкарвам и твоите пари.

ЖЕКО
Разбрах те. Хайде сега да обядваме и после ще видиш как се работи. Нали знаеш колко съм работен?

ПОПА
Бе май имам някакъв спомен. Обикновено като дойде шефа, се опитваш да си счупиш ръцете, но той още не е разбрал и не знам кога ще му светна, че симулираш.

ЕКСТЕРИОР. ДВОРА НА ВИЛАТА. СЛЕДОБЕД.

Жеко и Попа приключват със сглобяването на чапите (коритото на басейна).

ПОПА
Удари сега от оная страна… Удари де, какво ми почукваш като барабанист на циганска сватба… Готово.

Пристига Иво и оглежда басейна.

ИВО
Джеко за какво те изпратих вчера тука? Защо сте изкопали така трапа?

ЖЕКО
Спазвах точно инструкциите.

Изважда намачкан лист и го подава на Иво. Иво го разглежда.

ИВО
Е, добре, аз съм се объркал, защото го правих по памет. Ама ти не можа ли да забележиш грешката. Толкова басейни си направил. Къде си виждал басейн с дълбоката част откъм къщата. Това е елементарно. Е Попа веднага го забеляза.

ЖЕКО
Добре де, шефе, аз мога ли като си ми писал откъм червеното колче 2,20 да кажа на багериста тук ще копаещ на 1,20…

ИВО
Можеш. Само, ако се беше замислил, щеше да видиш, че това което съм писал не е нормално и да ми се обадиш, само че вие изобщо не мислите.

ЖЕКО
Шефе, ти колко пъти си ми казвал, че никой не ми плаща, за да мисля.

ИВО
Престани да разсъждаваш, че ме вбесяваш! Майната му! Сега да видим какво ще правим.

ПОПА
То е ясно, какво ще правим. Вдигаме чапите на блокчета, нивелираме ги, оттук копаем, оттам насипваме, като на оня басейн в Месика.

ИВО
Пръстта, която копаете я изхвърляте навън, а насипвате с чакъл.

ПОПА
Знаем.

ИВО
Ще се обадя да ви докарат един камион чакъл. Колко горе-долу ще трябват?

ПОПА
Шест-седем кубика би трябвало да стигнат.

Иво тръгва.

ЖЕКО
Направо ми писна все аз да съм виновен. Каквото стане – все Жеко. Ще взема да се махна, да видим кой ще е виновен.

ПОПА
Откакто съм тук, все се махаш. Хайде, не се впрягай толкова!

ИНТЕРИОР. ОБЩАТА КВАРТИРА. ВЕЧЕР.

Във всекидневната на общата квартира, масата е отрупана с мезета и алкохоли. Жеко е положил глава върху масата и дремва. Попа разговаря с зидарите.

ПОПА
…е добре, но какъв е смисъла да пиеш бира и да разправяш, че не е бира, щото не прилича на бира.

Влиза Мая.

МАЯ
О-о, нещо като банкетче се е заформило.

ПОПА
Имаме нов колега. Иво отиде да го докара от автогарата.

МАЯ
Интересно. А моето момче вече е уморено.

ПОПА
Той и в работата е така, докато почне и вече се е изморил. Сигурно прекалявате със секса.

МАЯ
И нищо подобно. Дали да не си го прибера.

ПОПА
Остави го, като пристигне Иво, ще се разсъни.

ПОПА
Щом така смяташ. Ще отида да се освежа. Някой ще ползва ли банята?

ЕКСТЕРИОР. АВТОГАРАТА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Шнека стои в очакване пред автогарата. Пристига Иво. Прегръщат се. Шнека си грабва огромния сак и тръгват към джипа. Качват се и потеглят.

ИНТЕРИОР. ОБЩАТА КВАРТИРА. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Мая вече е на масата в домашно облекло. Жеко е вдигнал глава, но е порядъчно неадекватен. Попа продължава да разказва на зидарите.

ПОПА
… тогава казвам на мацката: „Донеси ми една бира!”, а тя съвсем спокойно ми отговаря: „Няма повече бира, бяха останали само осем.” Това „осем” ме разсъни окончателно.

Влиза Иво, а след него Шнека.

ИВО
Те това е Шнека. Някои от вас го познават.

Шнека се ръкува с Жеко, Мая и Попа.

ИВО
А това са зидарите.

ШНЕКА
О, зидарите. Четох за вас в една книга, как сте зазидали една улица навръщане от як запой.

КРАСИ
Не бяхме ние.

ЕМИЛ
Тогава още не сме били родени.

ПОПА
Само името им е от тази книга.

КРАСИ
Оня недоучилия си свещеник ни кръсти така.

ЕМИЛ
А ти защо си Шнека.

ШНЕКА
Дълга история. Сега наздраве!

ЕМИЛ
Наздраве!

ПОПА
И добре си дошъл!

ИВО
Аз ще ви я разкажа. На последната ученическа бригада, то от тогава такива глупости не съществуват, бяхме в една консервена фабрика и назначиха Шнека да пълни една машина с корнишони. Нормално на тази машина работели двама души и едва и смогвали. Нашият я задръстваше постоянно. Началник-цеха прорева от него. И разправя: „За първи път ми се налага да обяснявам на някой, че трябва да работи по-бавно. Това момче е като шнек.”

МАЯ
Какво означава „шнек”?

ИВО
Машина, която товари зърно – жито, ечемик, такива неща.

МАЯ
А! Май съм виждала такава. Аз си мислех, че е някакъв вятър.

ЖЕКО
Вятър?!

МАЯ
Ми да. Знам, че му казват така, но никога не съм се интересувала какво означава.

ШНЕКА
Някак странно ми се струва, че този псевдоним сякаш залепна за мен. Отначало си мислех, че след училище ще стана отново Станислав, но и в казармата бях Шнек, в Университета и навсякъде…

КРАСИ
Значи си учил в Университет?

ШНЕКА
Да. В Софийския. Завърших философия.

ЕМИЛ
А какво правиш тук?

ПОПА
Както казва шефа: „Умните хора могат да стигнат навсякъде – дори до копането на басейни в Испания, малоумните – най-много до успешна политическа кариера.

КРАСИ
То е ясно, но да завършиш философия, ли каза и да станеш бачкатор – нещо не ми се връзва.

ШНЕКА
Има нещо сбъркано в трудовото ми възпитание – влече ме хамалогията.

ЖЕКО
Много интелектуалци станахме в тази бригада, па не знам.

ПОПА
Току-що отбеляза точка за отбора на глупаците.

ЖЕКО
Ти, какво, пак ли се заяждаш?

ПОПА
Не, само отбелязвам чудесното ти попадение.

ИВО
Я престанете и двамата!

ПОПА
Наздраве!

ИВО
Шнек, разказвай! Как мина отегчителното пътуване?

ШНЕКА
Не искам да ви отегчавам.

ИВО
Давай!

ШНЕКА
Беше, наистина страшно пътуване. Първото ми тръгване завърши в Словения. Върнах се в България, взех още пари на заем и тръгнах отново, за разнообразие – през Унгария. Този път стигнах Испания, но само до границата. Испански полицаи провериха автобуса…

ПОПА
Проверяват един на десет автобуса и се е улучил точно вашия.

ШНЕКА
И на сто един да проверяват, пак щяха да проверят нашия… Нямах покана, нито резервация за хотел и заедно с още пет човека ни върнаха във Франция, в някакво малко градче на границата.

ИВО
Аз нали ти предложих да ти изпратя покана, ама ти бързаше. Е в други ден, жена ми пътува за България. Щеше да ти донесе поканата и да пристигнеш без всякакви проблеми, като бял човек.

ПОПА
Или поне като негър в бял вечерен костюм.

ШНЕКА
Както и да е. Изчакахме до четири часа, докато отвори гарата. Зарадвахме се, когато видяхме, че след по-малко от час има влак за Мадрид. Опитахме се да си купим билети, без да знаем никакъв чужд език. Касиерът се видя в чудо, докато ни обясни, че не може да ни продаде билети. Пък и било безсмислено, както каза някой – щели да ни арестуват някъде по пътя и да ни върнат в България. Вече се чудех каква глупост да направя, за да ме арестуват, сигурно щеше да е по-добре, отколкото да висим на тази гара, от която нямаше как да се върнем, нито пък да продължим. Към шест пристигнаха предприемчиви румънци и предложиха да ни закарат срещу 200 евро на човек до Барселона. Отначало се ослушахме, но по-изгодни оферти нямаше. Натъпкахме се заедно с багажа в една кола и поехме по стръмни и нерадостни пътища през Перинеите. Свалиха ни на някаква сбутана автогара, обслужваща близките селца и финки. С обаждания на познати, разбрахме как да отидем на гарата. Оттам се обадих на Иво. Успях да хвана веднага автобуса. В последния момент. Другия автобус бе в 8 вечерта и щях да пристигна утре.

МАЯ
Значи, все пак, си имал и малко късмет.

ШНЕКА
О, страхотен късмет.

ИВО
Важното е, че вече си тук. Всичко ще се оправи.

ШНЕКА
И аз това си мислех през цялото пътуване.

ИВО
Започваш още утре. Мислех да те оставя ден-два да се адаптираш, но няма такава възможност.

ШНЕКА
Ще се адаптирам в движение. Хубаво е, че започвам веднага, защото след това пътуване съм без всякакви пари, а колко заеми имам в България, не ми се мисли.

ИВО
(подава му две банкноти по 50 евро)
Вземи да имаш. Нещо като аванс.

ШНЕКА
О, благодаря! Чудех се как да ти поискам.

ИВО
Няма проблеми.

ШНЕКА
Малко преди да тръгна чух един виц. Сега ще ви го разкажа. Та, един нашенец заминал при свой приятел в Америка. Настанил се и на другия ден приятелят му го завел на работа. Било на една улица в Ел Ей, на която и от двете страни имало изискани заведения.
– Така. Аз работя на този тротоар, ти ще работиш на другия. Тук постоянно пристигат разни баровци и винаги изпускат по някоя банкнота. Ти ги събираш и са твой.
Разделили се и още с постъпването на новият му проработил късмета. Спрял един свръхлуксозен автомобил, от него слязъл явно мултимилионер и бъркайки да извади кърпичка от джоба на бляскавия си костюм, изръсил пачка стодоларови банкноти. Погледнал ги небрежно и продължил. Нашенецът приближил и ги подритнал с безразличие.
– Тия да не са полудели. Още от първия ден да им работя.

ИВО
Ти точно това ще направиш.

ЖЕКО
Само не очаквай да подритваш пари.

ИВО
Значи утре тръгваш с Попа и с Жеко към Хестапона. Там се отвори много работа, а трябва до сряда да сме приключили.

ЖЕКО
Шефе в неделя ще почиваме ли?

ИВО
Зидарите ще почиват със сигурност, защото свършват в Моралес. За вас – не знам, зависи какво ще свършите утре.

Зидарите стават. Мая също.

КРАСИ
Ние отиваме да спим.

МАЯ
Ние също.

ИВО
Лека нощ! (към Шнека) При мен работата не е особено приятна – преобладава копането и леенето на бетон.

ШНЕКА
Не се плаша от никаква работа.

ИВО
Знам. Хайде и аз ще тръгвам. Попе, не се увличайте! Утре се очаква от вас да сте на 100% процента работоспособни. Иначе Шнека така, както не е спал няколко нощи, може да ти пристане и да изкарате до сутринта.

ПОПА
Такива хора ни трябват.

ШНЕКА
О, не! Само чакам да се освободи банята…

ИВО
Добре. Айде чао! Утре ще се видим.

ЕКСТЕРИОР. ДВОРА НА ВИЛАТА. ПРЕДОБЕД.

Попа, Жеко и Шнека копаят в басейна.

ШНЕКА
Каква лопата само. Направо съм възхитен.

ПОПА
Удобна е щото можеш да си пазиш сянка с нея.

ШНЕКА
Много съм щастлив, защото най-после работя. От една година съм без работа. Направо ми идваше да полудея. Последно работех в София при едни мошеници, които ме завлякоха с 1600 лева. После – само обещания и от никъде – нищо.

ПОПА
Тук – работа да искаш. Добре, поне че почвата е мека и се копае лесно. Да знаеш в Месика какво чудо беше. Гледаш прилича на почва, а лопатата отскача. Това ми бе първия басейн. Бях с онези момчета – зидарите. Някаква кошмарна жега, сигурно 50 градуса на сянка. Е, ние естествено, не бяхме на сянка. По някое време собственика пусна над нас две пръскалки и водата изобщо не стига до нас, само я виждаме като облак, а върху нас не капва и капка… Къде пак изчезна онова тъпото момче? Не ми се пада толкова ниско, но ще взема да го набия в най-скоро време. Ебати скатавката е това копеле.

ШНЕКА
Забелязах, че сте в някакъв конфликт.

ПОПА
Може да се каже. Но и ти ще видиш за какво става въпрос. Мисля че не е справедливо да работя и заради него, щото на практика точно това се получава.

Иво се появява неочаквано над тях.

ИВО
Какво се получава, Попе?

ПОПА
А нищо. Говорим се със Шнека разни работи.

ИВО
Къде ви е Жеко?

ПОПА
Тука беше. Сигурно се е напикал.

Появява се Жеко, улавя захвърлената лопата и започва да разрива изхвърлената извън басейна пръст.

ИВО
Всеки момент ще дойде камионът. Вижте къде ще разтовари. Довечера доведете Шнека у нас. Утре жена ми заминава и има повод за празнуване. Само да не вземе някой да го спомене.

ПОПА
Има хубави мачове тази вечер.

ИВО
Това вече е подходящ повод.

Иво си тръгва. Среща пазача и разменят няколко реплики.

ИНТЕРИОР. ПИЦАРИЯ. СЛЕДОБЕД.

Почти няма клиенти. Мая събира празните чаши и чинии от масите. Пристига Иво.

МАЯ
О, много се радвам да те видя.

ИВО
И аз. Ще ми поръчаш ли една Мехикана?

МАЯ
Разбира се.

ИВО
И донеси по едно кафе да изпием, докато стане! И фреш от портокали. (Иво изважда мобилния си телефон и звъни.) Мария, тази вечер ще идват момчетата… Съжалявам, не можах да им откажа, пък и нали Шнека не ни е идвал на гости… Виж приготви там… Аз ще мина да напазарувам и ще си дойда… Не, още съм в Хестапона. Тръгвам след малко.

Мая се връща с кафе и сок. Сервира ги и сяда срещу Иво.

ИВО
А за теб?

МАЯ
Цял ден само кафета и сокове пия. Днес нямаше много работа.

ИВО
Както всяка събота.

МАЯ
Утре ще работите ли?

ИВО
Най-вероятно – не. Довечера ще идват в нас да гледаме мачове и сигурно ще се понапием. Утре ще почиваме.

МАЯ
И аз утре съм почивка, но ще кажа на Жеко, че съм на работа. Не бих могла да го изтърпя цял ден. Да не ме издъниш нещо?

ИВО
Че аз откъде да знам кога почиваш и кога работиш. Аз изобщо не знам какво работиш.

МАЯ
Да бе, вярно.

ИВО
Можем да отидем утре до Рамос, там е много красиво.

МАЯ
Чудесно. Жена ти кога заминава.

ИВО
В десет й е самолета. Ще я закарам на аерогарата, после ще мина да те взема, значи към десет и половина, от онова кафе до руския магазин.

МАЯ
Добре. Пицата сигурно е готова.

ЕКСТЕРИОР. ДВОРА НА ВИЛАТА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

В близост до уличната врата и на двадесетина метра от басейна е изсипана купчина чакъл. Жеко товари, Попа и Шнека карат количките.

ЖЕКО
Тоя с тоя камион не можа да влезе малко по-навътре, тъпия му испанец, страх го било да не затъне. Ако бях аз, щях да го изсипа направо в басейна.

ПОПА
Е да, но на теб никой няма да ти даде камион.

ЖЕКО
Що пък да не ми дадат, да не мислиш, че не мога да карам камион?

ПОПА
Няма значение. Сега човекът така е преценил, така е направил. Ами ако беше влязъл навътре и бе затънал, не виждаш ли каква келава почва е тук.

ЖЕКО
Глупости. Нямаше да затъне.

ПОПА
Ама, ти така си мислиш.

ЖЕКО
Мисля си аз, щото хамалогията остана за нас. Сега всичкия този чакъл трябва да се прекара до басейна.

ШНЕКА
Не му мисли, ще го прекараме.

ЖЕКО
Аз знам, че ще го прекараме, но ще ни се изясни, докато свършим.

ПОПА
Хайде стига си мрънкал, ами хващай лопатата.

ЖЕКО
То май заваля.

ПОПА
Сериозно.

ЖЕКО
Направо си вали.

ШНЕКА
Тъкмо ще ни поосвежи малко.

ПОПА
И ти на това дъжд ли му казваш.

ЖЕКО
Той този ситния дъждец – най-мокри.

ПОПА
Надявам се да не те разкисне.

ЖЕКО
Бе то няма да ме разкисне, ама може и да ме разболее и после, както нямам и здравно осигуряване…

ПОПА
Я не се занасяй!

ИНТЕРИОР. ПИЦАРИЯ. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Иво си дояжда пицата. Мая се връща на масата.

ИВО
Трябва да тръгвам. До утре.

Оставя на масата някакви банкноти и излиза.

ИНТЕРИОР. МИКРОБУСА. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Жеко, Попа и Шнека пътуват.

ЖЕКО
Какво му стана на това време! От четири месеца капка не е капвала, сега започна всеки ден.

ПОПА
Много просто. И тук има сезони – лято, есен и други.

ИНТЕРИОР. АПАРТАМЕНТА НА ИВО. ВЕЧЕР.

Мария подрежда масата. Влиза Иво с две чанти.

ИВО
Прибрах се, скъпа.

МАРИЯ
Това е хубаво.

ИВО
Нещо не ми се виждаш в добро настроение.

МАРИЯ
Защото не съм. Мислех си, че тази вечер ще бъдем само двамата. Все пак няма да се виждаме две седмици.

ИВО
Какво толкова, нали сме всяка вечер само двамата. Не ставай сантиментална, моля те! Освен това много искам да те запозная със Шнека. Беше ми най-добрия приятел от ученическите години.

МАРИЯ
Добре. Поне да не се караме.

ИВО
Ще вляза да си взема един душ. Можеш да ме изчакаш в леглото.

ЕКСТЕРИОР. УЛИЦАТА ПРЕД БЛОКА. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Попа и Шнека излизат от входа.

ШНЕКА
Защо не изчакахме Жеко?

ПОПА
Той знае къде е. Ще дойде.

ШНЕКА
Не ти ли се струва, че прекаляваш с отношението си към него.

ПОПА
Ако си мислиш, че не мога да го понасям – съвършено си прав.

ШНЕКА
Добре де, но трябва ли да го демонстрираш непрекъснато. Все пак работим заедно.

ПОПА
Той сам се е заслужил подобно отношение. Когато пристигнах, така се случи, че не започнах веднага, настаних се в квартирата и два дни се мотках из Торегата. Та тогава тъпото копеле предположи, че съм чукал жена му и ме намрази. Започна да се заяжда и да ми изпъва нервите. Отначало търпях, мълчах си и преглъщах обидите, защото разсъждавах като теб – нали работим заедно, а той ставаше все по-нагъл, дори започна да се мисли за велик. В един момент ми писна и го хванах за гушата. После започнах да го ебавам по всякакъв повод. На такива трябва непрекъснато да им напомняш какви нищожества са, щото много бързо забравят.

Жеко излиза от блока. Той е само на десетина метра от Шнека и Попа, но е видно, че иска да остане незабелязан. Свива в първата странична улица и ускорява крачка.

ШНЕКА
Пеша ли ще ходим?

ПОПА
Да. Не е далече.

ШНЕКА
Няма ли да купим нещо?

ПОПА
Не. Иво е казал да не носим в тях нищо. Той се е погрижил за всичко. Приемам го като премия за работата която вършим.

ШНЕКА
И ще отидем просто така?

ПОПА
Разбира се. Той е баровеца.

ИНТЕРИОР. КВАРТИРАТА НА ЮЛИЯ. ВЕЧЕР.

Юлия излиза от банята. На входната врата се звъни. Тя маха хавлията от главата си, спира пред огледалото, оправя си небрежно косата и отива да отвори. Влиза Жеко. Юлия го прегръща, той я притиска към себе си.

ЖЕКО
Вие жените сте невероятни, когато излизате от банята. Направо можете да замаете и главата на статуя.

ЮЛИЯ
Нали си спомняш, че съм от Враца. Някога, когато градът е бил на жесток воден режим се носели легенди за къпаната врачанка.

ЖЕКО
Не съм чувал. Познавам само една врачанка.

ЮЛИЯ
Не ти трябва повече, повярвай ми. Сега ще направя кафе.

ЖЕКО
Няма нужда. Отбих се само за малко. Пак трябва да ходя на едно от онези тъпи събирания у шефа и да слушам за стотен път как е пристигнал в Испания с 100 долара в джоба и 10 кутии копърка в сака.

ЮЛИЯ
Тогава да не губим време.

ИНТЕРИОР. СТАЯТА НА ЮЛИЯ. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Жеко и Юлия са в леглото.

ЖЕКО
Трябва да тръгвам, тигърче.

ЮЛИЯ
Остани още малко. Знаеш ли колко ми се иска, някой път да прекараме цяла нощ заедно?

ЖЕКО
Само една нощ?

ЮЛИЯ
Поне една нощ.

ЖЕКО
Защото аз си мислех, за в бъдеще, всяка нощ да сме заедно.

ЮЛИЯ
Кога ще стане това?

ЖЕКО
Може би по-скоро, отколкото си мечтаеш.

ЮЛИЯ
Невъзможно е.

ИНТЕРИОР. АПАРТАМЕНТА НА ИВО. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Иво се е отпуснал на фотьойла пред отрупаната маса. Чопли шам-фъстък и гледа някакъв мач на големия плазмен телевизор. Звъни се. Мария отива да отвори. След миг се появяват Попа и Шнека. Мария влиза след тях.

ИВО
Заповядайте! Къде са другите?

ПОПА
Жеко ще дойде по-късно, пък младежите, нали ги знаеш, не си падат по такива партита. Май ще ходят на дискотека. Как е мача?

ИВО
Още е нула на нула, но и двата отбора изпуснаха много положения.

ПОПА
Нашият играе ли?

ИВО
Играеше и беше трагичен. Преди малко го смениха. Сядайте де? Какво стърчите? Сега ще спра звука на телевизора, щото този коментатор и без друго ме вбесява и ще пуснем музика. Какво да ви пусна?

ШНЕКА
Шнек ен рол.

ИВО
Добре, но няма да танцуваш! Някога Шнека, когато станеше да танцува – всички сядаха, той искаше просто да се самоконтузи, но отстрани изглеждаше, че има ужасно лоши намерения към всички на дансинга.

ШНЕКА
Вече не ми е до танци.

ИВО
Мария, това е Шнека, запознайте се!

ШНЕКА
Всъщност, Станислав. Приятно ми е.

ИВО
Е да, де. Знаеш ли колко истории имаме с този пич? Като ученици бяхме неразделни и големи идиоти. Вчера като го посрещах на автогарата започнах да си припомням разни неща. Спомних си една историйка, която не съм разказвал никога. Веднъж класният ми удари един шамар, ама пред целия клас. Не беше кой знае какъв шамар, но унижението пред съучениците…

МАРИЯ
Особено пред съученичките.

ИВО
Е, много ясно! Беше ужасно болезнено. И през нощта излизаме нелегално със Шнека и отиваме на училище. Влизаме в учителската стая…

ШНЕКА
Разбира се, не ни бе за първи път.

ИВО
…намираме чекмеджето на класния и пускаме вътре една змия.

МАРИЯ
Змия! Каква змия?

ИВО
Е, неотровна, но жива. Бяхме я уловили същия следобед на блатото. Обаче, нямаше как да знаем, че другарят Цветанов си е взел отпуска и си е заминал на село да вари ракия. И така, няколко дни по-късно, две даскалици имат свободен час и гледат телевизия. По някое време едната разправя на другата:
– Гледай го този кабел, как се е увил като змия.
– Това не е кабел – отговорила другата, без дори да подозира сериозността на своето откритие.
И точно в този миг змията се размърдала и се спуснала плавно на пода, а в следващия – даскалиците били вече върху масата и изпаднали в истерия. Змията започнала да обикаля около масата…

МАРИЯ
Ужас!

ИВО
Свършва учебния час, а змията продължава да циркулира като властелин на ситуацията. Учителите се трупат пред вратата на учителската стая и не смеят да влязат. Ония от вътре крещят и никой не знае какво да прави. В този момент на ескалирало напрежение се появява Шнека, разбутва тълпата и някак небрежно влиза в учителската стая. Затиска змията с кошчето за боклук, улавя я зад главата и я изнася.

ШНЕКА
Не бе трудно. Беше се вече ошашавила.

ИВО
Добре, че вече бе известен като Шнек, защото щеше да стане Змиеукротителя.

ШНЕКА
Имаше такива опити. А знаеш ли, че по-късно, като бях учител, три години, всяка сутрин отварях чекмеджето си с очакването, че вътре ще се размърда нещо.

Звъни се. Мария става да отвори.

ИВО
И никой и до днес не разбра кой е извършил тази дивотия, а това бе преди двадесет години. (към влезлия Жеко) Сядай Джеко и си наливай! Е, тия нещастници най-после вкараха гол. Джеко дойде и вкараха и миналата събота, пак така стана.

ПОПА
Шефе, мога ли да ти ползвам компютъра, само за няколко минути, да кажа: „Здравей!” на един човек, ако е он лайн.

ИВО
Да. Би трябвало да е включен. А Шнек, как ти се струва – двадесет години?

ШНЕКА
Бая време. Най-странното е, че през тези години почти не сме се виждали.

ИВО
Не е толкова странно, аз от 16 години съм в Испания, първите пет, изобщо не съм си ходил, после веднъж в годината за по една седмица и така. Този мач няма ли да свършва най-после?... Свърши и спечелих 800 евро. Та преди 16 години пристигнах в Мадрид. Там щяха да ме чака един приятел на баща ми, но не ме чакаше и останах сам на някаква автогара с 100 долара в джоба и 10 кутии копърка в сака. Първата нощ спах в един парк… Какво ли не преживях после.

ШНЕКА
Защо не си останал в Мадрид?

ИВО
Там вече имаше българи. Исках да отида някъде, където никой испанец не е и чувал за такова животно. Само три месеца бях в Мадрид, после хванах един автобус и пътувах до последната му спирка. Бях първия бял емигрант по тези земи и още от самото начало хората започнаха да ме уважават. Бяха чували само за Стоичков. Иначе в Мадрид, още не си започнал да работиш и вече те гледат с предубеждение. Българин, значи, а знам ви аз вас, вие ми взехте парите и после не дойдохте да свършите работа или вие ми ограбихте къщата, докато ремонтирахте банята. И как да докажеш, че си свестен, когато заради други твои сънародници, вече те смятат за негодник.

ИНТЕРИОР. ОБЩАТА КВАРТИРА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Мая се прибира. Влиза в стаята си и отваря прозореца. Събира разхвърляните дрехи и пуска пералнята после се връща в стаята, сяда на леглото и тихо заплаква.

ИНТЕРИОР. АПАРТАМЕНТА НА ИВО. МАЛКО ПО-КЪСНО.

ЖЕКО
Шефе, терасата около този басейн в Хестапона, ние ли ще я правим?

ИВО
Джеко, нали съм ви забранил тук да говорите за работа. Идвате, хапвате, пийвате и си говорите весели неща, пък като идете на обекта си говорете само за работа.

ЖЕКО
Не бе, щото оня ден си говорих с пазача и той ми обясняваше, че ще се излива бетон и ще се слагат плочки, та…

ИВО
Това изобщо не е твоя работа. Собственикът спомена нещо, но нищо конкретно не сме говорили. Засега иска басейна да е готов до сряда и ще бъде, защото съм обещал. Това е единственото, което те интересува. Свършвате в сряда, вземате си паричките и заминавате за Иглесиас.

ПОПА
Там ли ще бъде другия басейн?

ИВО
Трябва да излезе до тогава.

ЖЕКО
А зидарите щели да почват тук някакъв басейн.

ИВО
Да в Палмита.

ЖЕКО
Не може ли те да отидат в Иглесиас, а ние да останем тук.

ИВО
Не може.

ЖЕКО
Защо?

ИВО
Защото така съм решил. И стига вече с тази работа!

ЖЕКО
Аз трябва да тръгвам.

ИВО
За къде си се разбързал? Последен дойде – пръв си тръгваш.

ЖЕКО
Искам да се прибера, преди жена ми да заспи.

ИВО
Има време, утре ще наваксаш.

ЖЕКО
Тя утре, май е на работа.

ИВО
След малко започват Валенсия и Барселона.

ПОПА
И аз мисля да тръгвам. Много изморен се чувствам.

ИВО
Както решите. Шнек, ти може да останеш, ще спиш тук. Толкова време не сме се виждали и толкова неща има да си кажем.

ШНЕКА
Удобно ли ще е?

ИВО
А защо да не е удобно?!

ШНЕКА
Да не ви притеснявам излишно. А и нали утре жена ти ще пътува.

ИВО
Това няма значение – оставаш. Утре ще те закарам до квартирата.

ШНЕКА
Както кажеш.

Попа и Жеко си тръгват. Мария ги изпраща до вратата.

ШНЕКА
Вече си се устроил. Този апартамент ти е собствен, както разбрах.

ИВО
Взех го още, когато карах камион. Тогава бях сигурен, че никога няма да се върна в България. Така си направихме сметка, че ще е по-добре да изплащаме апартамент, отколкото да плащаме наем. Двадесет години по 500 евро всеки месец. Виктор бе на три годинки, Мария не ходеше на работа и се бях поизплашил, но когато започнах с басейните, го изплатих за десетина месеца и за още десетина го обзаведох. До тогава всичките ни мебели и техника бяха от боклука.

Мария се връща на масата.

МАРИЯ
Имахме един телевизор, който постоянно демонстрираше характер и веднъж Иво го изхвърли от терасата.

ИНТЕРИОР. ОБЩАТА КВАРТИРА. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Попа седи във всекидневната и пие уиски. Жеко излиза от стаята си.

ЖЕКО
Няма ли да си лягаш.

ПОПА
Не ми се спи.

ЖЕКО
То и на мене.

ПОПА
Искаш ли уиски?

ЖЕКО
Чудя се.

ПОПА
Щом се чудиш, значи ще пиеш.

ЖЕКО
Ще пия 37 грама.

ПОПА
Вземи си чаша и си сипи, защото няма да ти уцеля мярката.

ЖЕКО
(сипва си уиски)
Напоследък започнах, май, много да пия.

ПОПА
През алкохола има два пътя за тези, които са си избрали да тръгнат през него. Единият е страшен и труден, но трябва да вървиш направо, без да спираш, без да се обръщаш и без да се опитваш да го победиш…

ЖЕКО
А другият?

ПОПА
Другият е непроходим.

ИНТЕРИОР. АПАРТАМЕНТА НА ИВО. МАЛКО ПО-КЪСНО.

ИВО
Вече не ми се живее в Испания, а на Мария още повече. Иска ни се да се върнем в България. Синът ни израсна без родители. Бабите и дядовците му така са го разглезили, че няма да се учудя, ако изпедерасее.

МАРИЯ
А и като знам Иво какви щуротии е вършил на неговите години, не спирам да го мисля.

ИВО
А, той Шнека знае колко пъти съм оцелявал като по чудо.

ШНЕКА
Какво ще правиш в България?

ИВО
По-важния въпрос е: как да зарежа печелившия си бизнес в Испания, иначе в България, винаги ще намеря какво да правя. Събрал съм малко пари. Ще си оборудвам една фитнес-зала и ще кисна по цял ден в нея. Ако идват клиенти да тренират – добре, ако никой не идва, не ми пука. Важното е, че ще има аз къде да тренирам и синът ми. Помниш ли някога с какви самоделни устройства се мъчехме.

ШНЕКА
Важното е да имаш желание. Имам един приятел, той е сериозно болен от добри намерения. Напълнил е в тях с всевъзможни уреди, които е използвал най-много по веднъж.

ИВО
Да, ако имаш желание, можеш да тренираш и без уреди. Ей, тия вкараха гол. Меси. Браво! Малко ранен гол, но няма значение, Барса рядко допускат да им обърнат мач… Та от известно време си мисля да назнача някой, който да върши всичко, което сега върша аз, срещу приличен процент от печалбата. И този някой би могъл да бъдеш ти.

ШНЕКА
Аз още не съм дошъл, а ти вече имаш сериозни планове за мен.

ИВО
Не съм си правил планове, просто се появяваш в точното време на точното място, ако преди месец се бе появил някой, на който да вярвам и да разчитам безрезервно, вече да съм отлетял за България.

ШНЕКА
Май за първи път ми се случва да се появя в точното време на точното място.

ИВО
На всеки все някога му се случва, но много хора пропускат момента.
Как ти се стори работата?

ШНЕКА
Приятна.

ИВО
Не очаквах друг отговор. А квартирата?

ШНЕКА
Малко е пренаселено, но бива.

ИВО
Когато поемеш бизнеса и ние заминем за България, ще живееш в този апартамент, ще ти го оставим така както е обзаведен. И ще получаваш към 6 хиляди евро месечно, ако нещата вървят както сега. Ще ти извадя работна виза и официално ще те назнача за мениджър на моята фирма, с трудов договор и всичко – най-законно.

ШНЕКА
Толкова красиво звучи, че не ми се вярва да стане.

ИВО
Ще стане. Аз като си наумя нещо – винаги става. Ще поработиш малко, за да опознаеш работата и трябва да се захванеш усърдно с изучаването на испански. След Нова година ще започна да те водя с мен на пазарлъците за басейните, ще те представя на разни хора и така постепенно ще ме заместиш.

ИНТЕРИОР. ОБЩАТА КВАРТИРА. ПРЕДОБЕД.

Шнека влиза във всекидневната. Попа се появява от кухнята с димяща кафеварка.

ПОПА
А, ето те и теб. Искаш ли кафе?

ШНЕКА
Вече пих, но мога да ударя още едно.

ПОПА
Знаеш ли как завършиха Барселона?

ШНЕКА
Мисля, че биха, но не знам с колко. Иво се радваше по някое време, че е спечелил още 700 евро и от някакъв немски мач – 470, та почти 2 бона за вчера.

ПОПА
На някои хора им върви във всичко.

ШНЕКА
Ти играеш ли?

ПОПА
Слабо. С две-три евро, само за участие.

Влиза Мая.

МАЯ
Много сте свежи тази сутрин.

ПОПА
Сутрин!? Вече наближава обяд. Ще пиеш ли кафе?

МАЯ
Не. Бързам за работа. Там ще пия.

ПОПА
А-а, ти вярно, че работиш и в неделя.

МАЯ
И на вас ви се случва. Чао, момчета!

ПОПА
Чао!

ШНЕКА
Приятна работа!

Мая излиза.

ШНЕКА
Искаш ли като стане Жеко да излезем да се поразходим?

ПОПА
Ако чакаш Жеко да стане – забрави. Когато сме почивка, спи по цял ден. Събужда се към един, хапва нещо и ляга отново, после чак вечерта, когато се върне Мая.

ШНЕКА
А зидарите?

ПОПА
Те се прибраха рано сутринта, така че и те ще проспят деня. Но ще излезем двамата.

ЕКСТЕРИОР. УЛИЦА. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Мая оглежда витрината на руския магазин. Надниква и в кафето, където няколко испанци пият бира на бара и се отказва да влиза. Продължава по улицата, после се връща обратно. Пристига джипът на Иво и тя се качва.

МАЯ
Здравей, мило!

ИВО
Ола, буено диа!

МАЯ
Иска ми се, първо да пием кафе някъде. Мисля, че не съм се окончателно събудила.

ИВО
О`кей, слънчице.

ЕКСТЕРИОР. УЛИЦА. ПРЕДОБЕД.

Попа и Шнека се разхождат.

ШНЕКА
Ти вярно ли си учил в Семинарията, или само те бъзикат.

ПОПА
Да ме бъзикат?! Защо мислиш ми казват Попа?

ШНЕКА
Знам ли. Помислих си, че защото ти казват Попа, се бъзикат, че си учил в Семинарията.

ПОПА
А, причинно-следствената връзка не ти е ясна. Значи Семинарията е причината, попа е следствието, а не обратното.

ШНЕКА
Като за поп, добре се справяш.

ПОПА
Не съм поп. Завърших семинарията, но не станах.

ШНЕКА
И защо?

ПОПА
Когато се уволних от казармата прозрях, че призванието ми не е да се уповавам на бог и реших да се уповавам единствено на себе си.

ШНЕКА
И аз изкарах три години, преди да разбера, че нямам никакво основание да се уповавам на образователното министерство и станах строител.

ПОПА
На съвременна България.

ШНЕКА
Не, на живота на хората.

ПОПА
Аз пък се захванах с бизнес. Отначало продавах аудио касети, после започнах сам да си ги записвам.

ШНЕКА
Пиратски истории. Чел съм за пирата-папа.

ПОПА
Това беше в началото, през първите години на демокрацията. После колелото се завъртя с бясна скорост и някак неусетно забогатях. С рушвети и почерпки бях завързал здрави връзки и натрупал много приятели. Участвах във всевъзможни далавери…

ЕКСТЕРИОР. ПАРКИНГ. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Жеко излиза от блока, оглежда улицата и се отправя към микробуса.
Запалва го и потегля.

ЕКСТЕРИОР. УЛИЦА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

ПОПА
Купих си апартамент в София и още един във Варна, карах супер кола. Животът ми се превърна в безкраен празник. Но… Започнах да пия безобразно, а колелото продължаваше да се върти със шеметна скорост и не успях да се задържа на него. После всичко тръгна на обратно. Опитвах някакви нови бизнес начинания и все нищо не се получаваше. Спях да пия, но се увлякох по хазарта. Разпродадох всичкото си недвижимо имущество. Парите се стопиха като сняг на пролет…

Спират пред вратата на един бар.

ШНЕКА
Искаш ли да пием по едно кафе?

ПОПА
Тук не е за нас. Някак си, не ми се дават 5 евро за кафе.

ШНЕКА
5 евро!?

ПОПА
Натам има по-прилични заведения.

ИНТЕРИОР. БАР. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

На една от масите седят Иво и Мая. Иво си маже препечени филийки с масло и конфитюр. Мая забелязва стоящите отвън съквартиранти, но преди да каже нещо, те отминават.

ЕКСТЕРИОР. УЛИЦА. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Юлия е застанала встрани от автобусната спирка. Пристига микробусът и тя се качва в него.

ИНТЕРИОР. МИКРОБУСА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

ЖЕКО
Днес си много красива.

ЮЛИЯ
Благодаря. Иска ми се да те целуна.

ЖЕКО
Нека първо излезем от града, за да не стане някоя беля.

ЕКСТЕРИОР. ПАРК. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Попа и Шнека продължават разходката си.

ПОПА
Много обичам да идвам тук. Виж колко е приятно.

ШНЕКА
О, да.

ПОПА
Можеш ли да предположиш, че е края на ноември?

ШНЕКА
Бях забравил. Мислиш ли да се връщаш в България?

ПОПА
Разбира се. Мисля да остана още няколко месеца, да събера още малко пари и ще се върна. Знаеш ли, колко странно ми се струва, след като съм профукал без умисъл и без смисъл към един милион, сега да се напъвам като грешен дявол и да се лишавам от всичко, за да спестя някакви си двадесет хиляди, но ще го направя.

ШНЕКА
И после?

ПОПА
Имам един наследствен имот в едно ловешко село – стотина декара земя и запустяла къща с голям двор. Родната къща на майка ми, лека й пръст. Тя почина десетина дни след като пристигнах в Испания. Не успях да отида на погребението й. Щях да взема от Иво пари на заем, но първия самолет за България беше след три дни. Много гадно ми беше, но…

ШНЕКА
Съжалявам.

ПОПА
Вече ми мина, както се казва – времето лекува. Та мисля да си направя малка ферма. Напоследък сме много близки с втората ми жена – говорим си по скайпа, пращаме си SMS-си. Може, когато се върна да се съберем отново.

ЕКСТЕРИОР. РАМОС. ОБЕД.

Рамос е красиво, курортно градче на Средиземно море (много вероятно е да се нарича Бен ал Маден, пък аз да съм го нарекъл Рамос). Микробусът влиза в града.

ЕКСТЕРИОР. ПАРКИНГ КРАЙ ПЛАЖА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Микробусът паркира и от него слизат Жеко и Юлия и тръгват през плажа към морето. На двайсетина метра от буса паркира и джипа на Иво. Явно Рамос е любимата дестинация на влюбените двойки през този уикенд. Иво и Мая слизат от джипа и тръгват към яхтното пристанище.

ЕКСТЕРИОР. ПЛАЖА. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Жеко и Юлия седят на пясъка.

ЮЛИЯ
Много обичам морето.

ЖЕКО
И аз. Мисля да напусна Торегата и да се установя някъде, където има море. Ще дойдеш ли с мен?

ЮЛИЯ
Разбира се. Кога тръгваме?

ЖЕКО
Скоро.

ЮЛИЯ
Ти само така си говориш. Никога няма да напуснеш Мая.

ЖЕКО
Напротив. Толкова ми е писнала, че едва я изтърпявам.

ЮЛИЯ
Защо трябва да я изтърпяваш?

ЖЕКО
Знам ли? Но ще я напусна и ще бъда само твой.

ЮЛИЯ
Ще бъде прекрасно.

Юлия го затрупва с тялото си и започват да се боричкат на пясъка.

ИНТЕРИОР. БАР НА ПЛАЖА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Иво и Мая пият бира.

ИНТЕРИОР. МИКРОБУСА. ВЕЧЕР.

Жеко спира микробуса пред някакъв блок.

ЮЛИЯ
Няма ли да слезеш?

ЖЕКО
Мисля да се прибирам.

ЮЛИЯ
Е, хайде де, още е рано. Ще направя кафе.

ЖЕКО
Бене.

Слизат от буса и тръгват към блока.

ИНТЕРИОР. АПАРТАМЕНТА НА ИВО. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Влизат Иво и Мая. Прегръщат се и се целуват.

МАЯ
Страхотен ден.

ИВО
О да, дори забравих, че има мачове.

МАЯ
Ела!

ИВО
Само да проверя нещо.

Включва компютъра.

МАЯ
После ще провериш.

Дърпа го и той, все пак, се подчинява. Почти веднага падат в най-близкото легло.

ИНТЕРИОР. ОБЩАТА КВАРТИРА. ВЕЧЕР.

Жеко тихо отваря входната врата и се промъква в стаята си.

ИНТЕРИОР. АПАРТАМЕНТА НА ИВО. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Мая става от леглото. Рови в чантата си и изважда телефона си.

МАЯ
Жеко, тази вечер няма да се прибера. Утре ще мина да си взема някои неща… Не. Напускам те. С нашия брак отдавна е свършено и няма смисъл да се самозаблуждаваме.

ЖЕКО
Защо реши да ми го кажеш по телефона?

МАЯ
По-удобно е.

ЖЕКО
Все същата егоистка…

МАЯ
Дълго мислих и реших. Окончателно. Моля те, не ме търси повече!

ЖЕКО
Поне ми дължиш някакво обяснение.

МАЯ
Нищо не ти дължа, нито ти на мен.

ЖЕКО
Щом така решаваш…

Затваря телефона и се появява в хола. Иво седи зад компютъра. По телевизора – поредния мач. Мая сяда на дивана, взема си банан и започва да го бели.

ИВО
Ще тръгваш ли? Сега ще се облека и ще те закарам.

МАЯ
Аз не бързам.

Звъни й GSM-а и тя го изключва.

ИВО
Не бързаш ли?

МАЯ
Никак. Току-що съобщих на Жеко, че го напускам.

ИВО
Ти сериозно ли?

МАЯ
Да.

ИВО
И как така спонтанно…

МАЯ
Според теб спонтанно, иначе го обмислям от дълго време. Да кажем, че ми омръзна да се преструвам на съпруга… В живота на всеки настъпва момент, когато трябва да каже: „майната му на всичко” и да се изправи сам срещу съдбата си.

ИВО
Все пак, успя да ме изненадаш.

МАЯ
Не се безпокой, зная, че държиш на семейството си. Нямам намерение да оставам тук. Вчера говорих с една колежка. Мога да се пренеса при нея по всяко време. Дори още тази вечер. Утре с нея ще отидем да си взема нещата.

ИВО
Тази вечер ще останеш тук, пък утре ще видим.

Сяда до нея и я прегръща.

ИНТЕРИОР. ОБЩАТА КВАРТИРА. СУТРИН

Жеко е сам във всекидневната. Пали цигара и звъни по телефона. Звъни отново.

ЖЕКО
Шефе, днес не мога да отида на работа.

ИВО
Да ги нямаме такива! Знаеш колко ми е спешен този басейн. Какво ти е?

ЖЕКО
Не съм спал тази нощ.

ИВО
Да си спал. Ама ти сигурно си спал вчера цял ден и искаш да спиш и през нощта.

ЖЕКО
Снощи жена ми съобщи, че ме напуска и не се прибра. Мисля да я потърся в пицарията, за да поговорим.

ИВО
Съжалявам за случилото се, но не ме интересуват личните ти проблеми. Ще търсиш жена си след работа, сега се приготвяй – и на обекта!

ЖЕКО
Добре де, ще отида.

Влиза Попа.

ПОПА
Какво се е случило, та си се излюпил толкова рано?

ЖЕКО
Нищо. Вчера спах повече и тази сутрин се събудих рано.

ПОПА
Можеше да направиш кафе.

ЖЕКО
Ти и без това ще направиш.

ИНТЕРИОР. АПАРТАМЕНТА НА ИВО. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Иво и Мая пият кафе и закусват.

МАЯ
Мило, не се обвинявай за това, което се случи. Този брак беше приключил още в България.

ИВО
Разбирам те. Какво ще правиш сега?

МАЯ
Какво ще правя?! Ами нека да помисля. Значи аз съм млада и хубава. Животът е пред мен. Само от бакшишите изкарвам толкова, колкото всичките ти работници заедно. Е, може би, малко повече. Имам един нелегален депозит, който едва ли ще те впечатли, но нараства всяка седмица. И напоследък си мисля, защо в Торегата няма българска кръчма.

ИВО
Тази идея ми харесва. Бих могъл да ти съдействам.

МАЯ
Още е рано, а и ще бъда по-щастлива, ако се справя сама.

ИНТЕРИОР. МИКРОБУСА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Попа, Жеко и Шнека пътуват към Хестапона.

ПОПА
Днес съм в прекрасно настроение. Друго си е, когато човек си почине, а Шнек?

ЕКСТЕРИОР. ДВОРА НА ВИЛАТА. ПРЕДОБЕД.

Попа изсипва поредната количка чакъл. Жеко е в басейна и рови нещо с лопатата.

ПОПА
Не ми е ясно какво точно правиш.

ЖЕКО
Разривам чакъла.

ПОПА
Добре е първо да го прекараме, после лесно ще го разринем.

ЖЕКО
Ти откъде знаеш кое е по-добре?

ПОПА
Знам, защото мисля как да свършим работа, а ти мислиш как да се скатаеш.

ЖЕКО
Я си еби майката!

ПОПА
Моля!?

Попа скача в басейна и улавя Жеко за гушата. Почти го отлепя от земята. Жеко размахва ръце в опити да го удари. Попа го пуска, Жеко успява да го удари и получава две крушета. Шнека вече е скочил в басейна и ги разтървава.

ШНЕКА
Ей! Ей!

ПОПА
Копеле мръсно, ако те почна – тук ще те оставя. Излизай и хващай количката!

ШНЕКА
Попе, какви ги вършиш?

ПОПА
Нещо нервите ми изневеряват.

Жеко излиза и забутва празната количка. Шнека тръгва след него. Попа пали цигара и сяда край басейна. Жеко се промъква зад него и стоварва лопатата в главата му. Попа понечва да се изправи. Следва втори удар. Този път лопатата се забива странично в главата на Попа. Той залита напред и пада в басейна по очи. Жеко стои и леко трепери. Шнека дотичва до него.

ШНЕКА
Какво направи, бе изрод?

Шнека скача в басейна и обръща Попа.

ШНЕКА
Мъртъв е! Трябва да извикаме „Бърза помощ”! Не стой така! Върви намери пазача!

Жеко продължава да стои и да гледа безучастно. Шнека излиза от басейна и хуква към вилата. Жеко пали цигара и изважда GSM-а си.

ЖЕКО
Шефе, трябва да дойдеш бързо. Голяма беля стана.

ИВО
Какво!?

ЖЕКО
Попа умря.

ИВО
Как така умря?

ЖЕКО
Ами така – мъртъв е.

ИВО
Идвам веднага.

ЕКСТЕРИОР. УЛИЦА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Джипа на Иво завива против всички правила и тръгва в обратна посока.

ЕКСТЕРИОР. ДВОРА НА ВИЛАТА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Шнека пристига запъхтян.

ШНЕКА
Пазачът го няма. Трябва да направим нещо.

ЖЕКО
Нищо не можем да направим. По-мъртъв не може да стане. Обадих се на Иво. Той ще пристигне след малко.

Шнека се свлича на земята.

ЕКСТЕРИОР. ВИЛНА ЗОНА. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Джипът идва с бясна скорост от Хестапона и спира пред вилата миг преди да отнесе входната врата. Иво скача от него и с бързи крачки се отправя към басейна.

ЕКСТЕРИОР. ДВОРА НА ВИЛАТА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Шнека още е на земята и бавно се изправя.

ИВО
Какво стана?

ЖЕКО
Ми скарахме се. Той ме удари два пъти и аз го ударих с лопатата.

Иво се хваща за главата.

ИВО
Ебати идиотите! И ти му пръсна главата с лопатата?

ЖЕКО
Ми той ме удари. Не исках да става така. Исках само да го стресна.

ИВО
Като гледам, добре си го стреснал.

ЖЕКО
Ми какво да направя. То ми омръзна…

ИВО
Пазачът идва ли насам?

ЖЕКО
От сутринта не се вясвал.

ШНЕКА
Ходих да го търся, но го няма.

ИВО
Добре, че не си го намерил. Грабвайте лопатите и го закопавайте, после изливате отгоре бетона и забравяме за този инцидент.

ШНЕКА
Как така забравяме?

ИВО
Просто забравяме. Ако някой, някога попита за Попа – заминал е при някакви приятели във Валенсия, не сме го чували от тогава. Това е. В Испания изчезват много хора и никой не ги търси, защото не е ясно, били ли са изобщо в Испания. Какво ме зяпате, вземайте лопатите! Аз ще отида отпред, ако се появи пазача да го забаламосам нещо.

Жеко грабва същата лопата, скача в басейна и започва да копае. Иво тръгва към вилата. Шнека стои още малко и тръгва след него.

ШНЕКА
Иво, не можем просто така да го заровим като куче.

ИВО
Няма какво друго да направим. Ако извикаме полиция, представяш ли си какво ще стане? Ще ни арестуват, докато изяснят нещата. За тях ние сме скапани емигранти и ще се държат с нас точно като с такива. После с бизнеса ми е свършено. Нали ти е ясно, че нямам право да ви наемам на работа, нямате трудови договори, не ви внасям осигуровки и не спазвам куп изисквания за безопасност на труда. В най-добрия случай ще ме изгонят от Испания. А ако оня копелдак каже, че ти си утрепал Попа и съм сигурен, че вече си го е помислил, как ще докажеш, че не си. Били сте само двамата, няма други свидетели – неговата дума срещу твоята дума. Какво ще стане? Ще ви осъдят и двамата и ще изгниете в испанските затвори…

ШНЕКА
Но…

ИВО
Това е положението… Попа беше свестен пич и ужасно съжалявам, но нямаме възможност да го възкресим. Затова продължаваме напред. Мъртвите са си мъртви, живите – живи.

ШНЕКА
А възмездието за извършеното престъпление.

ИВО
Господ се занимава с възмездието, ако съществува, аз мога само така да организирам нещата, че да е добре за всички.

Иво продължава към вилата. Шнека изостава и се връща при басейна. Жеко копае бясно. По средата на насипа от чакъл се е оформил малък трап.

ЖЕКО
Няма ли да ми помогнеш?

ШНЕКА
Не. Това си е твое дело.

ЕКСТЕРИОР. ПРЕД ВИЛАТА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Иво се оглежда във всички посоки. Спира пред чешмата и си напръсква лицето с вода.

ЕКСТЕРИОР. ДВОРА НА ВИЛАТА. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Шнека е седнал край басейна. Жеко е приключил със заравянето на трупа и е като излязъл от сауна. Пристига Иво и оглежда басейна.

ИВО
Докарайте още няколко колички чакъл и ги изсипете в оня край. После започвайте да изливате бетона.

ЖЕКО
Шефе, още не сме обядвали.

ИВО
Това не ме интересува. Искам до довечера да сте излели дъното. Ясен ли съм? Ако се наложи извадете прожектора от буса. Утре ще ви пратя зидарите, защото има още много работа. Сега отивам да изнеса багажа на Попа. Шнек, дай ми твоите ключове от квартирата. Вие ще се приберете заедно.

Иво тръгва. Шнека добутва оставената наблизо пълна количка и я изсипва в басейна.

ИНТЕРИОР. ОБЩАТА КВАРТИРА. ВЕЧЕР.

Шнека седи във всекидневната и гледа в работещия телевизор. Пристигат зидарите и затрупват масата с бутилки и пакети храна.

КРАСИ
Шнек, ще пийнем ли?

ШНЕКА
Нещо не ми се пийва.

ЕМИЛ
Преуморен си навярно.

ШНЕКА
Да. Емоциално.

КРАСИ
Няма проблеми – алкохолът ще те отпусне.

Жеко се появява от кухнята с чиния в ръка.

ЕМИЛ
Ние решихме тази вечер да празнуваме.

КРАСИ
Днес започнахме шейсетия басейн.

ЖЕКО
О, и ги броите.

КРАСИ
Разбира се.

ЕМИЛ
Къде е чичо поп?

ШНЕКА
Чичо поп си замина.

КРАСИ
Как така си замина?

ШНЕКА
Ами…

ЖЕКО
Замина за Валенсия при някакви приятели.

ЕМИЛ
Така изведнъж?

ЖЕКО
А, той се канеше отдавна. Даже беше предупредил шефа. Чакаше само да му се обадят и днес му се обадиха. Утре започва някаква много яка работа.

КРАСИ
Жалко, ще ни липсва. Много духовен тип беше.

ЕМИЛ
Казва се: духовит.

КРАСИ
Да, бе!

ЕКСТЕРИОР. ВИЛНА ЗОНА. СУТРИН.

Буса пристига пред вилата в Хестапона. Жеко, Шнека и зидарите слизат от него.

ЖЕКО
Вие започвайте, аз трябва да се върна в Торегата. Иво каза да го чакам в строителния склад. Ще товарим някакви материали, сигурно за Иглесиас.

Жеко обръща буса и потегля.

ЕКСТЕРИОР. ДВОРА НА ВИЛАТА. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Шнека и зидарите стоят край басейна в работно облекло.

ШНЕКА
Хайде момчета, да го свършваме този шибан басейн. Аз така и не разбрах какво трябва да се прави, но се надявам вие да знаете.

КРАСИ
Естествено.

ЕМИЛ
Сега ще видиш.

ИНТЕРИОР. МИКРОБУСА. ПРЕДОБЕД.

Жеко шофира из улиците на Торегата. Звъни му GSM-а. Той го поглежда, отбива и спира.

ЖЕКО
Здрасти шефе!

ИВО
Какво правите?

ЖЕКО
Ми бачкаме.

ИВО
Дайте си малко зор и гледайте днес да приключите всичко. Утре идва испанецът да опъне мушумата. И внимавайте как ще вържете помпата!

ЖЕКО
Бене.

ИВО
Аз пътувам към Иглесиас, за да уточним там нещата. По-късно ще намина към вас.

Жеко затваря телефона, слиза от буса и тръгва пеша.

ИНТЕРИОР. АПАРТАМЕНТА НА ИВО. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

ИВО
Готова ли си?

МАЯ
Само минутка.

Мая излиза от спалнята. Отваря входната врата и излиза. Натиска копчето на асансьора.

ИНТЕРИОР. ПАРТЕР. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

В същия миг Жеко също натиска копчето на същия асансьор. Поглежда нагоре и чака.

ИНТЕРИОР. ПРЕД АПАРТАМЕНТА НА ИВО. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Иво излиза от апартамента. Асансьорът преминава надолу, но не спира.

ИВО
Безсмислено е. Този асансьор е близък родственик на асансьорите в България – същия сбъркан характер и винаги подминава моя етаж. Качва се нагоре празен, слиза – също празен, но не спира.

МАЯ
Нищо, ще слезем пеша.

Тръгват надолу по стълбите.

ИНТЕРИОР. ПРЕД АПАРТАМЕНТА НА ИВО. МАЛКО ПО-КЪСНО

Жеко излиза от асансьора. Ослушва се, оглежда стълбите, после долепя ухо на вратата. Изважда ключовете и внимателно отключва. Влиза в апартамента тихо и затваря вратата.

ЕКСТЕРИОР. ПРЕД БЛОКА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Иво и Мая излизат.

ИВО
Не мога да си спомня къде съм паркирал. Обикновено спирам там.

МАЯ
Да не са ти откраднали джипа?

ИВО
Не вярвам.

МАЯ
Ела, ще го намерим.

Заобикалят блока и го виждат. Тръгват към него.

ИНТЕРИОР. АПАРТАМЕНТА НА ИВО. ПОСЪЩОТО ВРЕМЕ.

Жеко обикаля апартамента. Вратата на спалнята е открехната, той внимателно я бута и надниква. Вижда сака на Мая. Отваря го и изважда добре познати му дрехи и вещи.

ЕКСТЕРИОР. ПАРКИНГА ПРЕД БЛОКА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Мая се качва в джипа. Иво също се готви да се качи.

ИВО
Забравих си цигарите.

МАЯ
Ти нали не пушеше.

ИВО
Вече пуша. Ще се върна.

МАЯ
Глупости. Как ще се върнеш заради едни цигари. Ще си купиш други.

ИВО
Май си права.

Качва се и потеглят.

ИНТЕРИОР. АПАРТАМЕНТА НА ИВО. ПОСЪЩОТО ВРЕМЕ.

Жеко отваря шкафчето под компютъра и изважда пет пачки с банкноти от по 100 евро и други разпръснати пари. Прибира пачките в някакъв плик и ги затъква в колана на кръста си. Другите пари прибира по джобовете си и напуска апартамента.

ЕКСТЕРИОР. ПАРКИНГ. РАНЕН СЛЕДОБЕД.

Жеко излиза от микробуса с неголям сак на паркинга пред автогарата. Изважда GSM-а си. Набира Иво.

ЖЕКО
Шефе, аз напуснах.

ИВО
Как така напусна?

ЖЕКО
Просто напуснах. От днес вече няма да работя за теб.

ИВО
И какво ще правиш?

ЖЕКО
Напускам и Торегата. Ще ходя някъде на друго място да си търся късмета.

ИВО
Добре, щом си решил, само че можеше да ме предупредиш предварително, както би постъпил един истински мъж.

ЖЕКО
Я остави тези глупости! Прати някой да прибере буса от автогарата…

ИВО
Как си посмял да отидеш с моя бус на автогарата и да го зарежеш там.

ЖЕКО
Посмях, защото смятам повече да не се виждаме.

ИВО
Много разчитай на това, защото, ако не стане точно така, ще ти напъхам главата в задника.

ЖЕКО
Един така ми се заканваше и сега лежи под един от твоите басейни.

ИВО
Копеле долно, не ме амбицирай, защото ще обърна цяла Испания и ще те намеря.

ЖЕКО
Не вярвам да го направиш, пък и може да не съм в Испания, нито в България. Както и да е. Трябва да затварям, защото автобусът ми тръгва след малко. И поздрави Мая, като се видите довечера!

Жеко затваря телефона. Към него приближава Юлия и увисва на врата му.

ИНТЕРИОР. ДЖИПА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Иво е ядосан и нервно оставя телефона на дясната седалка. Телефона отскача и пада на пода. Иво се навежда и в този миг прозвучава клаксон.

ЕКСТЕРИОР. МАГИСТРАЛА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Джипът набива спирачки, излизайки от път без предимство. Голям камион едва не го отнася. Джипът продължава по магистралата и на първата отбивка спира.

ЕКСТЕРИОР. ПАРКИНГ. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Жеко и Юлия все още се прегръщат.

ЖЕКО
Е, аз спазих обещанието си. Напуснах жена си, напуснах работата си и вече съм свободен, можем да заминем още днес.

ЮЛИЯ
Днес?!

ЖЕКО
Е, може да пропилея още два-три дни в този тъп град. Само че вече нямам и квартира.

ЮЛИЯ
Можеш да останеш в моята квартира, докато приключа с моите неща.

ЖЕКО
А, не! Ще спим в хотел. Знаеш ли колко пъти, минавайки от тук съм си мечтал да прекарам поне една нощ в този хотел?

Тръгват към отсрещния хотел.

ЮЛИЯ
А знаеш ли колко е скъпо?

ЖЕКО
Досещам се, но това няма значение. Много съм добре финансово.

ЮЛИЯ
И как го постигна? Да не си извършил нещо лошо?

ЖЕКО
Не, бях нещо като съдружник във фирмата. И когато реших да напусна, си получих моя дял.

ЮЛИЯ
Не си споменавал.

ЖЕКО
Не исках да ти прозвуча като баровец. Радвам се, че за теб имах стойност и като обикновен работник. Сега не ти остава нищо друго, освен да ме харесваш още повече.

Юлия отново увисва на врата му и така влизат в хотела.

ЕКСТЕРИОР. ДВОРА НА ВИЛАТА. СЛЕДОБЕД.

Шнека и зидарите насипват пръст около коритото на басейна. Пристига Иво.

ИВО
Хайде приключвайте!

ШНЕКА
То остана още малко. Можем да го свършим…

ИВО
Достатъчно за днес.

ШНЕКА
Жеко го няма.

ИВО
Знам, че го няма Жеко. Ще ви закарам с джипа. Преобличайте се!

Шнека и зидарите тръгват. Иво пали цигара и остава загледан в басейна.

ИНТЕРИОР. ХОТЕЛСКИ АПАРТАМЕНТ. ВЕЧЕР.

Жеко се е отпуснал на дивана. Влиза Юлия с два сака.

ЖЕКО
Къде си помъкнала толкова багаж?

ЮЛИЯ
Това е една нищожна част от багажа ми. Можеше да дойдеш и да ми помогнеш.

ЖЕКО
Нали ти казах: само най-необходими неща. Няма да мъкнем разни боклуци от тук. Когато се приберем в България ще те облека като кралица.

ЮЛИЯ
И какво ще правим в България?

ЖЕКО
Имам достатъчно пари и идеи, можем да започнем някакъв бизнес, но за това после…

ЮЛИЯ
Кога заминаваме?

ЖЕКО
Вдругиден има самолет за София. Резервирах два билета. Утре ще отидем да си ги вземем. Сега е време за празнуване. След две години каторжен труд имам нужда от едно безпощадно разпускане.

ИНТЕРИОР. ХОТЕЛСКИ АПАРТАМЕНТ. МАЛКО ПО-КЪСНО.

Камерата на забързан кадър разказва за един луд купон, като акцентира само на отделни моменти. Жеко и Юлия са пияни и много щастливи – прегръщат се, целуват се, танцуват. Пристига рум-сервиз. Продължават да танцуват, вече са почти разсъблечени, чукат се, мажат се със сладолед, замерят се с портокали и с други неща, заливат се с уиски, ближат се. Из стаята се разхвърчават банкноти, които покриват пода…

ЕКСТЕРИОР. ВИЛНА ЗОНА. СУТРИН.

Пред вилата спира полицейска кола. От нея слизат двама униформени, един цивилен полицай и Иво. Пазачът отключа портата. Иво повежда полицаите към басейна. В този момент пристига още една кола.

ИНТЕРИОР. ХОТЕЛСКИ АПАРТАМЕНТ. ПРЕДОБЕД.

Жеко спи в някаква неудобна поза на дивана. Събужда се. Става и прави няколко движения за да намести някои части от тялото си. В миг осъзнава, че е сам. Обикаля апартамента. Юлия я няма. Парите са грижливо събрани от пода. Някой чука на вратата. държейки се за главата, Жеко отваря. Нахълтат полицаи и го закопчават.

ЕКСТЕРИОР. МАГИСТРАЛА. СУТРИН.

Един автобус пътува из Испания.

ИНТЕРИОР. АВТОБУСА. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

Някъде отзад, отпуснал се на седалката спи Шнека. До него седи Юлия. Шнека се събужда и поглежда към прозореца.

ШНЕКА
Къде се намираме?

ЮЛИЯ
Скоро ще напуснем Испания.

ШНЕКА
О!

ЮЛИЯ
Напредваме.

ШНЕКА
Как мислиш, съществува ли бог?

ЮЛИЯ
Много странен въпрос.

ШНЕКА
Имах един приятел – свещеник, но той умря и не успях да го попитам.

ЮЛИЯ
Не знам. Ти как мислиш?

ШНЕКА
Мисля…, че има бог, защото много често усещам как някой се забавлява със съдбата ми…


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един крадец влязъл в една богаташка къща, след като видял с очите си, как стопаните заминават на кръчма. Пристъпвал бавно в непознатата обстановка и изведнъж чул глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Крадецът се стреснал, размахал фенерчето във всички посоки, но не видял нищо. Направил още една крачка и пак чул същия глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда! - Крадецът замръзнал и сигурно му идвало да изпадне в паника. Трескаво раздвижил фенерчето, но пак нищо не открил, а гласът проехтял отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Чак сега крадецът уловил вярната посока и насочил прожектора натам. На метри от него, от тавана висяла клетка и в клетката папагал, който декларирал отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Огромно бреме се смъкнало от плещите на крадеца. Спокойно приближил клетката и някак игриво попитал:
- А ти кой си?
- Аз съм Иван.
- Ха, Иван. Много смешно име за папагал.
- Ми то и Исус е смешно име за питбул, но невярвам да ти е до смях след малко.