ja_mageia

КУКЛА

kuklaТрябваше да се отърве от трупа. Първо и най-важно. Ако го откриеха, неизбежно щяха да го свържат с него. Иначе никой не би я потърсил. Щеше да каже, че се е върнала отново в Италия. Тя и самата казваше на всичките си познати, че животът тук е ужасен и едва ли ще издържи повече от седмица. Значи - заминала си е. Толкоз. Който иска да ходи да я търси там. Името на градчето бе едно особено… Няма значение. Сега трябва да реши: как да скрие трупа и то така, че никой, никога да не го намери.

Отначало смяташе, че е добра идея да я натовари в колата и да я хвърли в Големия вир, прикрепена към нещо тежко, но постепенно осъзна слабостите на подобно мероприятие. С неговия късмет, почти сигурно щеше да попадне на някоя хайка, каквито горските редовно организираха. А и във филмите труповете винаги изплуваха мистериозно, или някой рибар ще извади нещо подозрително, или пък ще се удави някой и ще повикат водолази, които ще претърсят дъното и ще я открият.
Другата състоятелна възможност бе да зарови трупа. Това не криеше толкова рискове. Можеше да я погребе под дръвника, после да натрупа отгоре дървета, храсти, клони и други боклуци. На никой не би му хрумнало да разчисти всичко, че и да копае надолу. Да, точно така ще направи. Щеше да е много работа, но и имаше достатъчно време – цяла нощ.
- Скъпи, вечерята е готова! Идваш ли?
Гласът й беше мил и любезен, но го подразни. „Все едно, още малко ще те изтърпя – помисли си той и стана тежко. – Още съвсем малко.”
Седна на дивана в кухнята и започна да се храни – бързо и мълчаливо като човек свикнал да се храни сам. Не смееше да я погледне, сякаш се страхуваше, че тя ще разгадае намеренията му, но все пак, забеляза необичайната й веселост и лъчезарния й поглед, който улавяше всяко негово движение. Най-вероятно очакваше нещо от него – една незабравима нощ и разни подобни глуповии. Нека си го гледа колкото си иска и нека си очаква, той пък обмисляше други неща. Погледът му спря върху ножа и си представи как й прерязва гърлото. Не. Щеше да има ужасно много кръв, която трябваше да почисти. Много по-добре би било да я халоса с нещо по главата. В ъгъла зад вратата зърна парче тръба и се зачуди как е попаднала там. Премери я с поглед и му се стори достатъчно тежка и удобна. Ще изчака докато тя се обърне към мивката, за да измие чиниите, ще стане тихо и ще вземе тръбата, после ще мине зад нея и ще стовари тръбата с все сила в задната част на главата й. Няма да успее дори да извика, просто ще се свлече на пода… Не внимаваше и погледите им се срещнаха. Тя беше все така красива. Усети нещо като желание. Дали да не изчака да си легнат, да я люби и после да я удуши. Не, не може да чака толкова дълго. Още сега ще вземе тръбата, ще отвори вратата, като че ли ще излиза, тя ще остане да седи с гръб и ще я млати, докато шава…
Посегна към чашата си, но тя се оказа далече.
- В други ден пътувам за Италия, но преди това… Всъщност, как ти се сториха гъбките, аз дори не ги опитах… Шегичка, скъпи! Не се стряскай! Разбира се, че не са отровни, ако бяха, нямаше толкова бързо да се изцъклиш… Е, беше ми приятно да си поговорим. Сега трябва да свърша една важна работа. Ще те заровя под дръвника, ще ти отива. Дръвник и под дръвника – дръвник. Забелязах, че днес поизчисти мястото, сигурно си предчувствал какво ще ти се случи. Горкичкият… Какъвто си ми безличен нещастник, никой няма да забележи липсата ти поне няколко години. После някой ще попита: „Абе имаше там един, Венчо ли беше, живееше на оная улица на Тихия, какво стана с него?” „Знам ли! – ще отговори друг – Сигурно е заминал при жена си в Италия. Помниш ли каква жена имаше тоя смотаняк?” „Разбира се – истинска кукла...”



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Противно на студентската мъдрост, че е най-трудно да се намери четвърти за бридж и втори за секс, ще се окаже, че най-трудно е да намериш себе си.

Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- А, сега – обръща се учителката към учениците. – Решете следната задача: Всеки ден идвам на работа с автобус. Той е един път и половина по-възрастен от мен. Движи се със средна скорост 42 км/ч и изминава разстоянието за 42 минути. По маршрута има 4 спирки и на всяка спирка, престоят е средно 2 минути. На колко години съм аз?
- На 28 – отговаря Иванчо, след кратък размисъл.
- Браво Иванчо. Това е точния отговор, а сега обясни на съучениците си, как стигна до него!
- Ами, госпожо… понеже, аз съм на 14 и тате твърди, че съм полуидиот.