ja_mageia

ФЕНТРОБО

10.

         Отпуснат на удобния фотьойл в голямата зала на своя дворец, Мнозук разсеяно наблюдаваше изправения до горящата камина „прозорец“. Навън се сипеше ситен злобен снежец и виеше жесток вятър, които създаваха кошмарно неудобство на всички обитатели на Фентробо. По същото време и, да кажем, на същото място, само че в реалния свят, зноен летен ден докарваше до отчаяние хората. Анализирайки този абсурден паралелизъм, Мнозук изпитваше огромно задоволство и се усмихваше по детски. Но снегът донася и спомени, понякога тъжни и не винаги бели. 

 
ФЕНТРОБО

9.

– Ха, един принц без гащи!

Мейон се обърна рязко и сякаш замръзна, зашеметен от красотата на трите жени, изникнали на няколко метра от него.

– Красив е.

– О, да.

– Да сте ми виждали дрехите?

 
ФЕНТРОБО

8.

Светът е пълен със заклинания, които хората съзнателно или не, използват всекидневно, най-вече, за да пакостят на себе си. В светът на магията заклинанията са хиляди пъти повече и Мнозук бе изучил още в ранна младежка възраст всички, които смяташе, че могат да му бъдат полезни, дори и повече.

 
ФЕНТРОБО

7.

Тантел беше сред най-величествените градове в света. Не случайно присъстваше в бъдещите планове на Господарят на реда, макар че последното му посещение наложи известно преосмисляне и препозициониране на това присъствие. 

 
ФЕНТРОБО

6.

От хилядолетия по тези земи хората почитали и се уповавали на един Бог – Хич. Бил жесток и коварен Бог. Обичал човешките жертвоприношения и непрекъснато наказвал поклонниците си. Преди половин век кратите се разбунтували срещу своя Бог, изклали жреците му и го обрекли на забрава. Започнали да вярват в други богове, а също и че животът им станал по-поносим. 

 
ФЕНТРОБО

5.

От всички градове, които Мнозук беше посещавал, а те не бяха никак малко, Тантел бе най-омразния му. Дори бегъл поглед отдалеч хвърляше лека сянка върху традиционно доброто му настроение, а озовеше ли се в града, цялата му веселост го изоставяше. Тази безумна навалица, суматоха, викове, крясъци, боеве… максимално изпъваха нервите му. Най-дразнещо от всичко бе, че му се налагаше да върви пеша. По някакъв неписан, тъп закон, всички ездачи, посещаващи града си оставяха конете на коневръзите пред портите и продължаваха пеш. Да яздят из града можеха само висшите офицери и благородници. Това създаваше доста ред в пренаселения град, но и неприятности за странници като Мнозук. 

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 3 от 13


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- Пишете! Черепна травма на главата…
- Може да е черепно-мозъчна – плахо вметнал практикуващият студент.
- Не ми се вярва да има мозък, иначе би ли завел любовницата си на рожден ден на жена си.