ja_mageia

ФЕНТРОБО

11.

– Хей, сънливецо, ставай!

Мей не можеше да повярва, че след такава нощ, някой ще поиска от него да става. При това, този някой бе най-милото и най-прекрасното създание, което беше срещал. 

 
ФЕНТРОБО

10.

         Отпуснат на удобния фотьойл в голямата зала на своя дворец, Мнозук разсеяно наблюдаваше изправения до горящата камина „прозорец“. Навън се сипеше ситен злобен снежец и виеше жесток вятър, които създаваха кошмарно неудобство на всички обитатели на Фентробо. По същото време и, да кажем, на същото място, само че в реалния свят, зноен летен ден докарваше до отчаяние хората. Анализирайки този абсурден паралелизъм, Мнозук изпитваше огромно задоволство и се усмихваше по детски. Но снегът донася и спомени, понякога тъжни и не винаги бели. 

 
ФЕНТРОБО

9.

– Ха, един принц без гащи!

Мейон се обърна рязко и сякаш замръзна, зашеметен от красотата на трите жени, изникнали на няколко метра от него.

– Красив е.

– О, да.

– Да сте ми виждали дрехите?

 
ФЕНТРОБО

8.

Светът е пълен със заклинания, които хората съзнателно или не, използват всекидневно, най-вече, за да пакостят на себе си. В светът на магията заклинанията са хиляди пъти повече и Мнозук бе изучил още в ранна младежка възраст всички, които смяташе, че могат да му бъдат полезни, дори и повече.

 
ФЕНТРОБО

7.

Тантел беше сред най-величествените градове в света. Не случайно присъстваше в бъдещите планове на Господарят на реда, макар че последното му посещение наложи известно преосмисляне и препозициониране на това присъствие. 

 
ФЕНТРОБО

6.

От хилядолетия по тези земи хората почитали и се уповавали на един Бог – Хич. Бил жесток и коварен Бог. Обичал човешките жертвоприношения и непрекъснато наказвал поклонниците си. Преди половин век кратите се разбунтували срещу своя Бог, изклали жреците му и го обрекли на забрава. Започнали да вярват в други богове, а също и че животът им станал по-поносим. 

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 3 от 13

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Тъй както циганин си търси работа и все си търси, но и внимава да не си намери, така и той си търсеше жена, с която да са неразделни.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- А, сега – обръща се учителката към учениците. – Решете следната задача: Всеки ден идвам на работа с автобус. Той е един път и половина по-възрастен от мен. Движи се със средна скорост 42 км/ч и изминава разстоянието за 42 минути. По маршрута има 4 спирки и на всяка спирка, престоят е средно 2 минути. На колко години съм аз?
- На 28 – отговаря Иванчо, след кратък размисъл.
- Браво Иванчо. Това е точния отговор, а сега обясни на съучениците си, как стигна до него!
- Ами, госпожо… понеже, аз съм на 14 и тате твърди, че съм полуидиот.