ja_mageia

ФЕНТРОБО

4.

Тежката завеса, прегърнала малкия прозорец не оставаше и най-нищожен шанс на прекрасния летен ден и той гореше от яд навън. В стаята прохладната тъмнина се забавляваше с безгрижното похъркване на принца, докато припрян тропот не я извади от равновесие.

 
ФЕНТРОБО

3.

Бяха претърсили цялата гора, в което нямаше никакъв смисъл. Отрей добре знаеше къде изчезна баща му. Продължи да язди по пътеката, но в миг спря, осъзнавайки, че това е повече опасно, отколкото безполезно. След като баща му беше изчезнал тук и просто така, същото можеше да се случи и на него. Огледа се и обърна коня. Надолу срещна войници, които приличаха повече на военнопленници след изнурителното осемчасово бродене из гората. Беше започнало да се смрачава. Време бе да обяви края на търсенето, но някак си не му се искаше. Това би означавало… 

 
ФЕНТРОБО

2.

Тягостно напрежение се усещаше в Тантел – престолния град и то далеч преди да се разчуе за изчезването на царя.

Сутринта започна с леко спречкване на централния площад (самоотвержен войн се опита да попречи на окаян пияница да загаси вечния огън), което прерасна в сблъсък, а след това – в масов побой, в който се включиха всички ранобудни граждани.

 
ФЕНТРОБО

ПЪРВА ЧАСТ

fentrobo

1.

В скучната хладнина на мъчно напредващият летен ден, двуглав орел усъвършенстваше свободното падане, премятайки се с бясна скорост надолу. Малко преди да се размаже в земята, се справи с гравитацията и гротесно замръзна на сантиметри от повърхността. Размаха мощните си крила, предизвиквайки умерен вятър и плавно започна да се издига, отклонявайки се ту в една, ту в обратна посока. Както при всички двуглави създания, желанието му да извърши две напълно противоположни дейности в един и същи момент бе напълно безкомпромисно. Достигайки подходяща височина, двете глави най-после се обърнаха в една посока, привлечени от недалечна семпла събитийност и орелът полетя натам.

 
ПРИТЧИ ОТ СЪВРЕМЕНОСТТА

Копчетата

Тази история не се случила по повод на някакво недоразумение, както повечето истории, които творят голямата история. Случаят бил по-скоро тривиален, но оказал голямо влияние в развитието на изпростяващия народ.

 
БОЛКАТА

Краката ѝ бяха пленително дълги и дори леко прегънати в колената, не образуваха заповядания прав ъгъл, но тя нямаше как да знае това, а на него не му пукаше, обичаше да я гледа в тази поза. Понякога я оставяше да тръпне в очакване повече от десет минути. Седеше отстрани, пушеше и я гледаше. После ставаше малко тромаво и виждаше вълната, минаваща през цялото ѝ тяло. Бавно вдигаше каиша като в някаква детска игра и го стоварваше с все сила върху голата и тръпнеща плът. Тя изпищяваше, политаше и се строполяваше по очи.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 4 от 13


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един българин-бизнесмен завел жена си в Париж. Разбира се, тя веднага го помъкнала от магазин на магазин. Към обяд на следващия ден, той я помолил да го остави на мира, подкрепил молбата си финансово и жена му се съгласила. Тя отново тръгнала по магазините, а той – право в бара, където се запознал с една много приятна парижанка. Разбрали се прекрасно, докато станало дума за парите. Тя му поискала 300 евро, а нашенецът предлагал тридесет. Не могли да се споразумеят за цената и нещата не потръгнали.
Същата вечер бизнесменът завел жена си в един от най-хубавите ресторанти, където, на една маса до вратата, седяло момичето, което срещнал следобед в бара.
- Виждаш ли, мосю? – казало момичето, докато минавали покрай него. – Виж, какво си хванал за твоите въшливи тридесет евро!