ja_mageia

ФЕНТРОБО

5.

От всички градове, които Мнозук беше посещавал, а те не бяха никак малко, Тантел бе най-омразния му. Дори бегъл поглед отдалеч хвърляше лека сянка върху традиционно доброто му настроение, а озовеше ли се в града, цялата му веселост го изоставяше. Тази безумна навалица, суматоха, викове, крясъци, боеве… максимално изпъваха нервите му. Най-дразнещо от всичко бе, че му се налагаше да върви пеша. По някакъв неписан, тъп закон, всички ездачи, посещаващи града си оставяха конете на коневръзите пред портите и продължаваха пеш. Да яздят из града можеха само висшите офицери и благородници. Това създаваше доста ред в пренаселения град, но и неприятности за странници като Мнозук. 

 
ФЕНТРОБО

4.

Тежката завеса, прегърнала малкия прозорец не оставаше и най-нищожен шанс на прекрасния летен ден и той гореше от яд навън. В стаята прохладната тъмнина се забавляваше с безгрижното похъркване на принца, докато припрян тропот не я извади от равновесие.

 
ФЕНТРОБО

3.

Бяха претърсили цялата гора, в което нямаше никакъв смисъл. Отрей добре знаеше къде изчезна баща му. Продължи да язди по пътеката, но в миг спря, осъзнавайки, че това е повече опасно, отколкото безполезно. След като баща му беше изчезнал тук и просто така, същото можеше да се случи и на него. Огледа се и обърна коня. Надолу срещна войници, които приличаха повече на военнопленници след изнурителното осемчасово бродене из гората. Беше започнало да се смрачава. Време бе да обяви края на търсенето, но някак си не му се искаше. Това би означавало… 

 
ФЕНТРОБО

2.

Тягостно напрежение се усещаше в Тантел – престолния град и то далеч преди да се разчуе за изчезването на царя.

Сутринта започна с леко спречкване на централния площад (самоотвержен войн се опита да попречи на окаян пияница да загаси вечния огън), което прерасна в сблъсък, а след това – в масов побой, в който се включиха всички ранобудни граждани.

 
ФЕНТРОБО

ПЪРВА ЧАСТ

fentrobo

1.

В скучната хладнина на мъчно напредващият летен ден, двуглав орел усъвършенстваше свободното падане, премятайки се с бясна скорост надолу. Малко преди да се размаже в земята, се справи с гравитацията и гротесно замръзна на сантиметри от повърхността. Размаха мощните си крила, предизвиквайки умерен вятър и плавно започна да се издига, отклонявайки се ту в една, ту в обратна посока. Както при всички двуглави създания, желанието му да извърши две напълно противоположни дейности в един и същи момент бе напълно безкомпромисно. Достигайки подходяща височина, двете глави най-после се обърнаха в една посока, привлечени от недалечна семпла събитийност и орелът полетя натам.

 
ПРИТЧИ ОТ СЪВРЕМЕНОСТТА

Копчетата

Тази история не се случила по повод на някакво недоразумение, както повечето истории, които творят голямата история. Случаят бил по-скоро тривиален, но оказал голямо влияние в развитието на изпростяващия народ.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 4 от 13

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Да искаш да си някой, а все да си оставаш никой в живота на някой не е достатъчно добър повод да бъдеш нещастен, защото да си някой, а да искаш да си никой в живота на някой не е повод да бъдеш щастлив.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Правото на свободен избор:
Можете да пиете бира по баварски – с наденички.
Можете да пиете бира по американски – с чипс.
Можете да пиете бира по японски – със суши.
А можете и по руски – с водка.