ja_mageia

БОЛКАТА

Краката ѝ бяха пленително дълги и дори леко прегънати в колената, не образуваха заповядания прав ъгъл, но тя нямаше как да знае това, а на него не му пукаше, обичаше да я гледа в тази поза. Понякога я оставяше да тръпне в очакване повече от десет минути. Седеше отстрани, пушеше и я гледаше. После ставаше малко тромаво и виждаше вълната, минаваща през цялото ѝ тяло. Бавно вдигаше каиша като в някаква детска игра и го стоварваше с все сила върху голата и тръпнеща плът. Тя изпищяваше, политаше и се строполяваше по очи.

 
Неудачникът

neodachnik Тракторът е страхотен. Направо да ти е кеф да го управляваш. „Сам си работи – както казва шефът, – ти само си седиш и наблюдаваш.“ Онзи, на който се учих в техникума си беше дивашка история отвсякъде, от миналия век. Три педала, два лоста и волан, който за да завъртиш са ти необходими здрави гръбни мускули и бисепци. Този се движи с невъзможно леко движение, сякаш управляваш баварец, произведен миналата година.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ

Това е същия роман, само промених заглавието му и го събрах целия в един том, под формата на хипервръзки. Картинките към отделните части ще си останат с предишното (работно) заглавие.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(38)

***

Слънцето мудно се закатери по Венериния хълм на Девичина могила. Никодим седна на купчината пръст до гроба си. Запали цигара и отпи от бутилката, загледан в очертаното от ковчега пространство. Едно слънчево зайче игриво се претърколи, точно там, където всичко свършва. С мъка отдели поглед от слънчевото петно и се взря пред себе си. Целият свят бе потопен в наситена оранжева светлина. Изглеждаше прекрасен…

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(37)

***

         Валентин отвори очи. Пурпурната светлина проникваща през пердето оповестяваше пристигането на новия ден. Май трябваше да тръгва, колкото и да не му се искаше. Внимателно отмести ръката на Кармина от гърдите си и направи тих опит да се изправи. Нищо такова не се случи. Обърна се към нея и разгледа очертанията ѝ в приказния сумрак. Усмихна се на блаженството, което тиранично владееше цялото му тяло. Със сигурност можеше да прекара така оставащата част от живота си.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(36)

***

         Никодим спря само за миг, колкото да насочи бутилката към звездите и да отпие сякаш от най-истинската изворна вода. Неволно регистрира полярната звезда и дори му се стори, че тя му се усмихва, а когато погледна отново към улицата и тръгна, установи, че гробарите са се отдалечили невъзможно далече. Дори не бе сигурен, че силуетите в далечината са техните, преди напълно да изчезнат.

 

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 5 от 13


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един шофьор карал ТИР по шосето. По едно време го спира мъж, целия в жълто.
- Кой пък си ти? - пита изненадан шофьора - що си целия в жълто?
- Ами... аз съм жълтия педераст - с нежен глас заговяря стопаджията - отивам на Конференцията на хомосексуалистите в Пловдив.
- Хайде, качвай се.
След около половин час друг стопаджия маха с ръка, този път целия в червено.
- Ти пък кой си?
- Ами, аз - отново с нежен глас заговаря стопаджията - съм червения педераст, и отивам...
- Да, да, на конференцията на хомосексуалистите. Качвай се.
След малко на ТИР-а маха друг, целия в зелено.
- Ти кой си?
- Аз съм зеления педераст...
- Да, да за конференцията. Качвай се.
След още половн час друг маха на ТИР-а, целия в синьо. Отегчен, шофьора казва:
- Да, да, знам! Ти си синия педераст и отиваш на конференцията... Качвай се.
А човекът сърдито казва:
- Я ти си дай книжката, пък ще видим кой e педераст ...