ja_mageia

Неудачникът

neodachnik Тракторът е страхотен. Направо да ти е кеф да го управляваш. „Сам си работи – както казва шефът, – ти само си седиш и наблюдаваш.“ Онзи, на който се учих в техникума си беше дивашка история отвсякъде, от миналия век. Три педала, два лоста и волан, който за да завъртиш са ти необходими здрави гръбни мускули и бисепци. Този се движи с невъзможно леко движение, сякаш управляваш баварец, произведен миналата година.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ

Това е същия роман, само промених заглавието му и го събрах целия в един том, под формата на хипервръзки. Картинките към отделните части ще си останат с предишното (работно) заглавие.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(38)

***

Слънцето мудно се закатери по Венериния хълм на Девичина могила. Никодим седна на купчината пръст до гроба си. Запали цигара и отпи от бутилката, загледан в очертаното от ковчега пространство. Едно слънчево зайче игриво се претърколи, точно там, където всичко свършва. С мъка отдели поглед от слънчевото петно и се взря пред себе си. Целият свят бе потопен в наситена оранжева светлина. Изглеждаше прекрасен…

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(37)

***

         Валентин отвори очи. Пурпурната светлина проникваща през пердето оповестяваше пристигането на новия ден. Май трябваше да тръгва, колкото и да не му се искаше. Внимателно отмести ръката на Кармина от гърдите си и направи тих опит да се изправи. Нищо такова не се случи. Обърна се към нея и разгледа очертанията ѝ в приказния сумрак. Усмихна се на блаженството, което тиранично владееше цялото му тяло. Със сигурност можеше да прекара така оставащата част от живота си.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(36)

***

         Никодим спря само за миг, колкото да насочи бутилката към звездите и да отпие сякаш от най-истинската изворна вода. Неволно регистрира полярната звезда и дори му се стори, че тя му се усмихва, а когато погледна отново към улицата и тръгна, установи, че гробарите са се отдалечили невъзможно далече. Дори не бе сигурен, че силуетите в далечината са техните, преди напълно да изчезнат.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(35)

***

С присъщата си непринуденост, Тодор бе сериозно окупирал разговора и не даваше особени шансове на другите присъстващи да се намесят. То и само бай Спас опитваше да се произнесе, Милчо се рееше някъде далеч от тук, а Петното геройски затъваше в екзистенциализма на своето пиянство. Никотина слушаше внимателно, опитвайки се да установи кои елементи от нескончаемите теории на майстора бе чувал по-малко от сто пъти. И не спираше да се удивява на откритията си.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 5 от 13


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Разговарят двама лекари, обсъждат професионални проблеми:
— Представяш ли си, лекувахме един от една болест, а той умря от съвсем друго.
— Лошо работите! При нас в отделението от каквото ги лекуваме, от това и умират...