ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(35)

***

С присъщата си непринуденост, Тодор бе сериозно окупирал разговора и не даваше особени шансове на другите присъстващи да се намесят. То и само бай Спас опитваше да се произнесе, Милчо се рееше някъде далеч от тук, а Петното геройски затъваше в екзистенциализма на своето пиянство. Никотина слушаше внимателно, опитвайки се да установи кои елементи от нескончаемите теории на майстора бе чувал по-малко от сто пъти. И не спираше да се удивява на откритията си.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(34)

***

Майстор Тодор бе всепризнат и деен спец по въпросите на политиката, не само в тази компания, но и в цяло Идиово. Стигнеше ли разговора до там (а това неизбежно се случваше в средните часове на пиянството), той изтърбушваше въздържаността като отвързан титан.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(33)

***

– Ама това били моите съученици – Милко и Мирко! – установи учудено Валентин, след обстоен оглед на пиянките от първа маса. – Леле, колко са се променили!

– Сигурно те отегчих с приказките си и си намери повод да ме зарежеш. Сега ще хукнеш да се видиш със съучениците си.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(32)

***

Дори на слабата светлина се долавяше свирепия поглед на гробаря. Тодор осъзна, че пак попрекали и започна да замазва.

– Не бе, човек, просто ме е грижа за теб, колко по-интересно ще ти бъде…

– Какво толкова те е грижа и какво толкова интересно?

– Да кажем, по-интересен ще ти стане живота.

– То животът е ясен – докато се усмихнеш и си се озъбил.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(31)

***

В съседното село Дивлено живееше една звезда – Малинка. Останала сираче от дете беше израсла по сиропиталища и домове, а по-късно преживяла и в София известно време чрез просия, дебчийство и секс. Незнайно от какви подбуди и как, преди няколко години се завърна в родното си село и заживя при неин роднина – пенсиониран полковник от полицията. И това бе най-приятната и най-спокойната част от досегашния ѝ живот, но полковникът почина, наследниците му я изхвърлиха и продадоха набързо къщата.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(30)

***

Нико седеше, сякаш далече от масата, изцяло погълнат от мислите си, и макар че разговорът се извисяваше на твърде високо ниво, а смехът на гробаря можеше да събуди мъртвец, глъчката изобщо не стигаше до съзнанието му. Единствената улика за присъствието му бе, че от време на време улавяше чашата си.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 6 от 13

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Да искаш да си някой, а все да си оставаш никой в живота на някой не е достатъчно добър повод да бъдеш нещастен, защото да си някой, а да искаш да си никой в живота на някой не е повод да бъдеш щастлив.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Господин адвокат, нали ми обещахте, че ще оправдаят жена ми, а ето че са я осъдили?
- Щях да я оправдая, господине, но по време на процеса не можах да се вредя от нея и да кажа и думичка!