ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(34)

***

Майстор Тодор бе всепризнат и деен спец по въпросите на политиката, не само в тази компания, но и в цяло Идиово. Стигнеше ли разговора до там (а това неизбежно се случваше в средните часове на пиянството), той изтърбушваше въздържаността като отвързан титан.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(33)

***

– Ама това били моите съученици – Милко и Мирко! – установи учудено Валентин, след обстоен оглед на пиянките от първа маса. – Леле, колко са се променили!

– Сигурно те отегчих с приказките си и си намери повод да ме зарежеш. Сега ще хукнеш да се видиш със съучениците си.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(32)

***

Дори на слабата светлина се долавяше свирепия поглед на гробаря. Тодор осъзна, че пак попрекали и започна да замазва.

– Не бе, човек, просто ме е грижа за теб, колко по-интересно ще ти бъде…

– Какво толкова те е грижа и какво толкова интересно?

– Да кажем, по-интересен ще ти стане живота.

– То животът е ясен – докато се усмихнеш и си се озъбил.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(31)

***

В съседното село Дивлено живееше една звезда – Малинка. Останала сираче от дете беше израсла по сиропиталища и домове, а по-късно преживяла и в София известно време чрез просия, дебчийство и секс. Незнайно от какви подбуди и как, преди няколко години се завърна в родното си село и заживя при неин роднина – пенсиониран полковник от полицията. И това бе най-приятната и най-спокойната част от досегашния ѝ живот, но полковникът почина, наследниците му я изхвърлиха и продадоха набързо къщата.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(30)

***

Нико седеше, сякаш далече от масата, изцяло погълнат от мислите си, и макар че разговорът се извисяваше на твърде високо ниво, а смехът на гробаря можеше да събуди мъртвец, глъчката изобщо не стигаше до съзнанието му. Единствената улика за присъствието му бе, че от време на време улавяше чашата си.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(29)

***

– Какво толкова се умълча?

Звънкият ѝ глас разбърка графиките в главата му. Погледна я и се усмихна.

– Е, то е повече от нормално. Извинявай!

– Нищо – Валентин вдигна чашата, долепи я до устните си и отпи съвсем малка глътка, която докара ужасяващо изражение върху лицето му. Отми го с тройно по-голяма глътка сода и въздъхна.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 6 от 13


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един човек пристигнал пред Небесните порти и когато го запитали за името, отговорил:
- Жоро Винкела.
- Не мисля, че имаме някакво известие за вашето пристигане – му било казано. – Каква професията упражнявахте на земята?
- Търговец на метални отпадъци – отговорил посетителят.
- Добре – казал ангелът. – Ще отида да проверя.
Когато се върнал, Жоро Винкела бил изчезнал - заедно с Небесните порти.