ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(29)

***

– Какво толкова се умълча?

Звънкият ѝ глас разбърка графиките в главата му. Погледна я и се усмихна.

– Е, то е повече от нормално. Извинявай!

– Нищо – Валентин вдигна чашата, долепи я до устните си и отпи съвсем малка глътка, която докара ужасяващо изражение върху лицето му. Отми го с тройно по-голяма глътка сода и въздъхна.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(28)

***

„Петното” му го лепнаха учениците, при това твърде сполучливо – прилепна му като дъвчащ бонбон за горна изкуствена челюст. Съвсем скоро така започнаха да го обозначават и колегите му, а по-късно и съселяните му в Идиово, докато напълно забравиха рожденото му име.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(27)

***

Хубавото на пиянските свади е, че както внезапно възникват, така бързо и стихват. Само няколко мига по-късно скаралите се си казват „Наздраве!” и любезно се усмихват един на друг, сякаш никога не са се карали. Е, има и едни такива особени случаи, в които се стига до смърт и други гадости, но сплетните между майстора и гробаря не бяха от тях, затова пък бяха начесто, дотолкова, че ако не се случеше поне два пъти на вечер, все едно не бяха сядали да пият.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(26)

***

Погребението на Миляка се състоя четири дни след смъртта му и съвпадна с края на поредната предизборна кампания.

Присъстваха важни партийни лидери от общината и областта. Надгробното слово си бе чиста пропагандна реч. На няколко пъти се подчерта, че този, който монархо-фашистите не успяха да сломят, 60 години по-късно безмилостно е смазан от демокрацията.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(25)

***

Тодор беше сигурно единствения в Идиово, който перфектно си спомняше Спас от най-ранно детство. Бяха съученици и приятели, извършили множество щуротии заедно.

Веднага го разпозна, въпреки че не бе го виждал повече от 30 години, но и очакваше да го види, беше на погребението на майка му. Спас се затрудни значително, едва след третия подхвърлен жокер се плесна по челото и прегърна майстора.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(24)

***

Гаражчето не бе съвсем пусто. На първа маса двама редовни клиенти млатеха „облаци“ и дотолкова се бяха налели, че сигурно отдавна разглеждаха Рая на своите възприятия. Поне така изглеждаха – мълчаливи, ококорени и блажено усмихнати.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 7 от 13

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Противно на студентската мъдрост, че е най-трудно да се намери четвърти за бридж и втори за секс, ще се окаже, че най-трудно е да намериш себе си.

Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Влиза един пич в една кръчма и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Барманът му налял. Пичът бил екзистенциалист – седял си тихо и си поркал. След малко заръчал отново:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра! - Оркестърът го поздравил със следващата песен, барманът се опитал да го заговори, но не се получило. Пичът бил екзистенциалист и потретил поръчката. После още три пъти:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Само че малко се изморил или му омръзнала обстановката, та се обърнал към бармана:
- Знаеш ли, приятелю, има една малка подробност – нямам никакви пари.
Барманът бил каратист, натупал го хубаво и го изхвърлил.
На другия ден, приблизително по същото, в същата кръчма влиза същия пич и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен и една за оркестъра!
- Ха, ами за мен няма ли?
- За тебе няма – пичът поклатил назидателно глава. – Да си мислил вчера, преди да скочиш да се биеш.