ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(22)

***

Бай Спас се завърна с ракията и цигарите. Остави на масата калъп сланина, завит в найлон и буркан люти чушлета.

– Оня пуяк Кропоткин ще ми разправя, че сме нямали мезе!

Изнесе от къщата дъска за рязане, нож и чиния, седна и започна да реже замръзналата сланина на дълги, тънки ивици.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(21)

***

Някак неволно, потънал в размисъл, Валентин направи пълна обиколка на селското площадче и се усети отново пред кафето на Елфа. Компанията отвън бе притихнала и той нямаше как да не забележи, че се е превърнал в обект на внимание. Спря за миг, справяйки се с инстинктивния повик за нова бира и продължи.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(20)

***

Сега Петното разказваше за времето, когато се подвизаваше като учител. От негова гледна точка „тъпото селско училище”, постъпило твърде несправедливо с него, а би трябвало да му е задължено завинаги, тъй като той, едва ли не, го е създал. Майстор Тодор се смееше на глупостите му и го апострофираше с леко перверзно чувство за хумор. Чувстваше се засегнат – въпросната директорка дълги години му бе спътница в живота, а точно тя в края на краищата бе смачкала педагогическите амбиции на пропадналия художник.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(19)

***

Нико запали цигара, наслаждавайки се на новото усещане, което тихо превземаше съществото му. Първите глътки ракия сякаш отмиха нелепата замаяност, която довлече от гроба, чак до тук. Болката в гърдите изчезна, или поне намаля до незначителна. Нямаше го и схващането в горната част на гръбнака. Огледа ръката си и забеляза леко потрепване в лакътната става. Мощна енергийна вълна запълваше всяка клетка от тялото му и ако допреди малко се чудеше дали наистина е жив, сега се чувстваше по-жив от всякога. Без остатък от предишната анемичност, с желязна лекота, протегна ръка и сигурно улови чашата си.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(18)

***

Точно в най-напрегнатия момент от разказа на Милчо се чу отново скърцането на портата и той спря така, както бе и започнал – по средата на някакво лошо съставено изречение. Напълно нехарактерно, този път кучето не се обади, само изприпка от импровизираната си бърлога и изпъна синджира, за да демонстрира, че е регистрирал нечие чуждо нашествие на територията си. 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(17)

***

Потънал в размисъл, някак неусетно Валентин вървеше към централния площад. Надникна в кръчмата, където само барманът дремеше зад бара, а отвън двама пияници стигнали до фазата, в която вече не си говорят се полюшваха на слабия топъл ветрец.

 

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 8 от 13

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Тъй както циганин си търси работа и все си търси, но и внимава да не си намери, така и той си търсеше жена, с която да са неразделни.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един адвокат се разболял тежко и го приели в болница по спешност. Негов приятел разбрал за случилото се и притеснен решил да го посети. Отишъл приятелят в болницата и като влязъл в стаята на адвоката, вместо да го завари на легло да пъшка, той сварил юриста седнал на ръба на леглото да прелиства трескаво Библията.

- Какво правиш, бе? Ти луд ли си? Защо не лежиш? - попитал посетителят.
Адвокатът без да му обръща внимание:
- Търся вратички. Търся вратички.