ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(17)

***

Потънал в размисъл, някак неусетно Валентин вървеше към централния площад. Надникна в кръчмата, където само барманът дремеше зад бара, а отвън двама пияници стигнали до фазата, в която вече не си говорят се полюшваха на слабия топъл ветрец.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(16)

***

Установиха се четиримата в чудната прохлада на спускащата се лятна нощ в двора, пред къщата на бай Спас, която заплашваше да се срути върху тях. Тук цареше пълен хаос и разруха. Поне уловиха най-прекрасните мигове от денонощието, когато мухите си тръгваха, а комарите още не бяха пристигнали. По късно ги връхлетяха, но пируваха кратко и се оттеглиха да реанимират.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(15)

***

Течността в чашите свърши очаквано бързо. Бай Спас възлагаше прекомерни надежди на майстора, но се оказа, че последният не бе работил цяла седмица, заради дребна злополука, а това означаваше, че има добро оправдание за постигнатия финансов колапс. Да, още вчера и днес взел от комшията 10 лева назаем... Излязъл да си купи цигари и да „хвърли едни карти“. Далеч по-искрено, бай Спас също трудно удържаше пари у себе си. Днес пред магазина бе изпразнил напълно джобовете си.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(14)

 ***

Така наричаният майстор имаше инженерно образование и бе завършил в някогашния Ленинград, в някогашния Съюз и както някои твърдяха бил доста кадърен инженер. Според други си бил чист връзкар и второто звучеше далеч по-достоверно, в предвид революционния му произход.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(13)

***

По-нататъшното развитие на гробарите мина обичайно и без каквито и да е изненади. След като изпиха по няколко бири под сянката на стария орех, на полянката пред магазина се отправиха към гробището, но за по пряко минаха през гаражчето на Карминка и не защото толкова им се пиеше, а изпитваха остър недостиг на енергия, каквато можеха да получат от непосредствен контакт с прекрасната собственичка.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(12)

***

От  незапомнени времена Идиово бе като притегателен център за всевъзможни „таланти“. Повече откачалки можеха да се срещнат само в Нешънъл джиографик.

В известен смисъл и Никодим бе сред привлечените. Неговият феномен се наричаше „вечно трезвения пияница“. Още когато пристигна в Идиово, хората забелязаха, че този човек изобщо не е в състояние да се напие, въпреки усилията, които полага. Сядаше зад масата, пиеше няколко часа (или денонощия), докато всички от компанията му окапят като круши, ставаше и си тръгваше без да прояви и лекодоловими симптоми на пиянство. Нито му натежаваше главата, нито му омекваха краката, или пък да му се удебели езикът… нищо подобно.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 9 от 13


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели