ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(11)

***

Валентин се събуди от любовната игра на двойка плъхове в гардероба. Надигна се, с изненада установявайки, че наоколо е съвсем тъмно и се зачуди в коя част на денонощието е попаднал.

Не бе сред любителите на алкохола и трите ракии след погребението му бяха дошли в повече, а и безсънната нощ… Не си спомняше как точно се е добрал до неговата стая в къщата и как е уцелил леглото, но бе успял някак си. Мислено махна с ръка и спря да гадае, имаше толкова други неща за премисляне.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(10)

***

В душното зарево на залязващия ден Тина се моташе около къщата, в пълна невъзможност да избегне прегръдката на отчайващото безпокойство. На моменти нещо идващо откъм сърцето ѝ я сковаваше и тя оставаше минута-две изправена и напълно неподвижна, невиждаща и нечуваща нищо. После се опомняше, изхлипваше едва доловимо и се захващаше да върши нещо. Отскубваше тук-там поникнала тревичка сред цветята, вдигаше някоя клечка или преместваше маркуча, а после го връщаше обратно… Така прекара по-голямата част от следобеда след погребението.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(9)

***

Нико напусна „офиса“ и се разходи по пътеката, която слънцето чертаеше и по която малко по-късно щеше да дойде вечерта. Приближи гроба си и приседна отстрани.

Много странно! Някъде по това време, вчера вече е бил мъртъв. Или не съвсем, по-скоро пътник… Спомни си прибирането от болницата, кръчмата и пристигането вкъщи в детайли. Сякаш всеки миг беше плочка от домино, която някой достатъчно дълго държи пред очите му, за да може на наум да изчисли сбора на n! на двете показани числа. Съвсем лесно установи, че никога не си е спомнял нещо преди толкова подробно. Като че ли преживяваше всичко отново. Всяка секунда… Седеше насред двора, на брега на трапа, усещайки, че се дави и с всеки миг потъва все по-дълбоко… всъщност сега седеше на брега на един друг трап и дишаше без всякакви затруднения, дори с удоволствие.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(8)

***

Траурният обяд приключи бързо. Тина бе изключила напълно.  Седеше безучастно на дивана и само отвреме-навреме се разтрисаше от безмълвна скръб, което единствено я отличаваше от небрежно захвърлен шлифер. Сестра ѝ и другите роднини, хапнаха, поговориха хубави неща за умрелия и си тръгнаха.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(7)

***

Нико прекара доста време в състояние близко до дрямката. Изведнъж се изправи, сякаш дочул някакъв шум и се огледа във всички посоки. Нямаше никой и не очакваше да види някой, по това време в гробищата е малко вероятно да срещнеш жива душа. Това „жива душа” го жилна директно по съзнанието. Усети някакво безпокойство.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(6)

romana3(Чак след време разбра, че чудото се дължало на агресивното ходатайство на бившия кмет и партиен секретар на завода – другаря Милчев. Стори му се твърде странно, той дори не бе говорил с този човек и беше чувал, че е жестоко скаран с филантропията. По-късно разбра и мотива.)

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 10 от 13


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Цирк. Дресьорът извежда на арената огромен крокодил, замахва и го удря с палката по главата. Крокодилът послушно отваря паст, украсена с кошмарни зъби. Без да бърза дресьорът разтваря цепката на панталона си, изважда детероден орган с внушителни размери и го слага в крокодилската паст, при гробовното мълчание на залата. Барабаните бият, удар с палката и крокодилът хлопва челюсти. Залата потресена ахва... Дресьорът отново удря крокодила по главата, вади неповредения орган и гордо го демонстрира на публиката.
Конферансието обявява: „Администрацията на цирка ще изплати $ 1000 на този, който може да повтори този трик! Има ли доброволци в залата?"
На втория ред става блондинка и, силно смутено, казва: „Може ли аз да пробвам? Само че не е нужно да ме биете по главата."