ja_mageia

ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(11)

***

Валентин се събуди от любовната игра на двойка плъхове в гардероба. Надигна се, с изненада установявайки, че наоколо е съвсем тъмно и се зачуди в коя част на денонощието е попаднал.

Не бе сред любителите на алкохола и трите ракии след погребението му бяха дошли в повече, а и безсънната нощ… Не си спомняше как точно се е добрал до неговата стая в къщата и как е уцелил леглото, но бе успял някак си. Мислено махна с ръка и спря да гадае, имаше толкова други неща за премисляне.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(10)

***

В душното зарево на залязващия ден Тина се моташе около къщата, в пълна невъзможност да избегне прегръдката на отчайващото безпокойство. На моменти нещо идващо откъм сърцето ѝ я сковаваше и тя оставаше минута-две изправена и напълно неподвижна, невиждаща и нечуваща нищо. После се опомняше, изхлипваше едва доловимо и се захващаше да върши нещо. Отскубваше тук-там поникнала тревичка сред цветята, вдигаше някоя клечка или преместваше маркуча, а после го връщаше обратно… Така прекара по-голямата част от следобеда след погребението.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(9)

***

Нико напусна „офиса“ и се разходи по пътеката, която слънцето чертаеше и по която малко по-късно щеше да дойде вечерта. Приближи гроба си и приседна отстрани.

Много странно! Някъде по това време, вчера вече е бил мъртъв. Или не съвсем, по-скоро пътник… Спомни си прибирането от болницата, кръчмата и пристигането вкъщи в детайли. Сякаш всеки миг беше плочка от домино, която някой достатъчно дълго държи пред очите му, за да може на наум да изчисли сбора на n! на двете показани числа. Съвсем лесно установи, че никога не си е спомнял нещо преди толкова подробно. Като че ли преживяваше всичко отново. Всяка секунда… Седеше насред двора, на брега на трапа, усещайки, че се дави и с всеки миг потъва все по-дълбоко… всъщност сега седеше на брега на един друг трап и дишаше без всякакви затруднения, дори с удоволствие.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(8)

***

Траурният обяд приключи бързо. Тина бе изключила напълно.  Седеше безучастно на дивана и само отвреме-навреме се разтрисаше от безмълвна скръб, което единствено я отличаваше от небрежно захвърлен шлифер. Сестра ѝ и другите роднини, хапнаха, поговориха хубави неща за умрелия и си тръгнаха.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(7)

***

Нико прекара доста време в състояние близко до дрямката. Изведнъж се изправи, сякаш дочул някакъв шум и се огледа във всички посоки. Нямаше никой и не очакваше да види някой, по това време в гробищата е малко вероятно да срещнеш жива душа. Това „жива душа” го жилна директно по съзнанието. Усети някакво безпокойство.

 

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ(6)

romana3(Чак след време разбра, че чудото се дължало на агресивното ходатайство на бившия кмет и партиен секретар на завода – другаря Милчев. Стори му се твърде странно, той дори не бе говорил с този човек и беше чувал, че е жестоко скаран с филантропията. По-късно разбра и мотива.)

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 10 от 13


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Отива при доктора двойка:
- Докторе, я ни вижте по време на секс, Мислим, че нещо не е както трябва.
Започват... Всичко е съвсем нормално - стонове, пъшкания, оргазъм.
Докторът (малко напрегнат):
- Всичко е наред. Не виждам никакви отклонения. Моля, 2,40 лева такса.
Платили и си тръгнали. На другия ден пак.
- Докторе, погледнете пак!
И пак... Пак всичко нормално. Платили 2,40 лева потребителска такса и заминали.
Когато дошли за трети път, докторът не издържал и казал:
- Защо ме мъчите, бе хора?
- Разберете, докторе, аз съм женен, тя е омъжена и не може да се видим нито у нас, нито у тях. Стая в хубав хотел е 100 лева, в евтин хотел е 50 лева, а тук плащам 2,40 лева и другите такси се покриват от Здравната каса.