ja_mageia

ФЕНТРОБО

16.

Ейоней не беше спирал да говори през целия път, разказваше приключенията си от различни места на Земята. Принцът набързо осъзна, че е попаднал на кратка географска енциклопедия на познатия свят. От време на време спираше и го разглеждаше внимателно, опитвайки се да отгатне народността му. 

 
ФЕНТРОБО

15.

Беше вървял повече от три часа без да спира най-дългия преход през досегашния му живот, и умората все по-решително апелираше тежката си дума. Слънцето вече облизваше най-високия връх на Сребърната планина и скоро щеше да се скрие. Мейон бе забелязал скалите в началото на гората и бързаше да ги стигне, преди настъпването на нощта. Там щеше да си запали огън и да пренощува. 

 
ФЕНТРОБО

14.

В голямото преддверие на спалнята си, цар Стримон се бе разположил върху разкошен диван. От двете му страни седяха две толкова красиви жени, че доскоро не можеше да си представи съществуването на подобна прелест. Леко го притесняваше невъзможността да прегърне и двете едновременно, поради обстоятелството, че едната му ръка не бе в състояние да пусне чашата с най-прекрасното вино, което някога бе вкусвал. 

 
ФЕНТРОБО

13.

Мейон видя през косите ѝ небето и не успя да повярва на очите си. Пещерата я нямаше и беше облечен. Опипа земята под себе си. Тя се изправи, ослепително усмихната.

– Сега вече няма как да не станеш. Пък, ако искаш…

– Къде сме?

 
ФЕНТРОБО

12.

Цял следобед барабите усърдно разграбваха престолния град на Фригия. Привечер към столицата им – Мравун тръгна значителен керван натоварен с ценни предмети и злато. Войниците пируваха и се веселяха по улиците на града. Нямаше палежи, издевателства и насилие, все пак, Фригия доброволно капитулира.

 
ФЕНТРОБО

11.

– Хей, сънливецо, ставай!

Мей не можеше да повярва, че след такава нощ, някой ще поиска от него да става. При това, този някой бе най-милото и най-прекрасното създание, което беше срещал. 

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 2 от 13

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Тъй както циганин си търси работа и все си търси, но и внимава да не си намери, така и той си търсеше жена, с която да са неразделни.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един шофьор карал ТИР по шосето. По едно време го спира мъж, целия в жълто.
- Кой пък си ти? - пита изненадан шофьора - що си целия в жълто?
- Ами... аз съм жълтия педераст - с нежен глас заговяря стопаджията - отивам на Конференцията на хомосексуалистите в Пловдив.
- Хайде, качвай се.
След около половин час друг стопаджия маха с ръка, този път целия в червено.
- Ти пък кой си?
- Ами, аз - отново с нежен глас заговаря стопаджията - съм червения педераст, и отивам...
- Да, да, на конференцията на хомосексуалистите. Качвай се.
След малко на ТИР-а маха друг, целия в зелено.
- Ти кой си?
- Аз съм зеления педераст...
- Да, да за конференцията. Качвай се.
След още половн час друг маха на ТИР-а, целия в синьо. Отегчен, шофьора казва:
- Да, да, знам! Ти си синия педераст и отиваш на конференцията... Качвай се.
А човекът сърдито казва:
- Я ти си дай книжката, пък ще видим кой e педераст ...