ja_mageia

ФЕНТРОБО

17.

– Ти би трябвало да си Мей?

Принцът спря, но не бързаше да се обърне. Гласът прозвуча от съвсем близо. Не му се струваше нормално, някой до толкова да го е приближил, без да го усети, но пък не бе сигурен, че е напълно буден. Този отрязък от деня, около зазоряване, винаги му се е струвал изпълнен с чудеса. Не отговори. 

 
ФЕНТРОБО

16.

Ейоней не беше спирал да говори през целия път, разказваше приключенията си от различни места на Земята. Принцът набързо осъзна, че е попаднал на кратка географска енциклопедия на познатия свят. От време на време спираше и го разглеждаше внимателно, опитвайки се да отгатне народността му. 

 
ФЕНТРОБО

15.

Беше вървял повече от три часа без да спира най-дългия преход през досегашния му живот, и умората все по-решително апелираше тежката си дума. Слънцето вече облизваше най-високия връх на Сребърната планина и скоро щеше да се скрие. Мейон бе забелязал скалите в началото на гората и бързаше да ги стигне, преди настъпването на нощта. Там щеше да си запали огън и да пренощува. 

 
ФЕНТРОБО

14.

В голямото преддверие на спалнята си, цар Стримон се бе разположил върху разкошен диван. От двете му страни седяха две толкова красиви жени, че доскоро не можеше да си представи съществуването на подобна прелест. Леко го притесняваше невъзможността да прегърне и двете едновременно, поради обстоятелството, че едната му ръка не бе в състояние да пусне чашата с най-прекрасното вино, което някога бе вкусвал. 

 
ФЕНТРОБО

13.

Мейон видя през косите ѝ небето и не успя да повярва на очите си. Пещерата я нямаше и беше облечен. Опипа земята под себе си. Тя се изправи, ослепително усмихната.

– Сега вече няма как да не станеш. Пък, ако искаш…

– Къде сме?

 
ФЕНТРОБО

12.

Цял следобед барабите усърдно разграбваха престолния град на Фригия. Привечер към столицата им – Мравун тръгна значителен керван натоварен с ценни предмети и злато. Войниците пируваха и се веселяха по улиците на града. Нямаше палежи, издевателства и насилие, все пак, Фригия доброволно капитулира.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 2 от 13


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един човек пристигнал пред Небесните порти и когато го запитали за името, отговорил:
- Жоро Винкела.
- Не мисля, че имаме някакво известие за вашето пристигане – му било казано. – Каква професията упражнявахте на земята?
- Търговец на метални отпадъци – отговорил посетителят.
- Добре – казал ангелът. – Ще отида да проверя.
Когато се върнал, Жоро Винкела бил изчезнал - заедно с Небесните порти.