ja_mageia

1989 (ІІ част)

ВТОРА ЧАСТ

Тази пауза не бе наложителна от самото действие. Но реших да дам почивка на актьорите и възможност на отегчените зрители да не чакат края. И така, залата е видимо по-празна, а обстановката на сцената е непроменена. Отново е тъмно и чуваме само гласовете на действуващите лица.

 
1989 (І част)

(Тази пиеса е писана през март 1990 година. Звучи доста наивно, но за мен има сантиментална стойност като единственото оцеляло произведение от ранния ми период – преди Роб на Свободата.)

 
СУЕТА

или (както е казал поета)

ПАЗЕТЕ СИ СТАРИТЕ ДРЕХИ МОМЧЕТА

suetaРаботихме с един циганин на един строителен обект три дни и взехме по сто лева. Бяха първите изкарани за последните сто дни, а друга перспектива за работа нямаше, така че не бях особено щастлив и все пак, най-после имах някакви пари.

 
Вечерта, в която идиотите празнуваха

vechertaБеше все същата бутилка, която преди минути се разби в стената, осейвайки стаята с безброй стъклени парченца. Едно, дори попадна в ухото ми. Ясно си припомних усещането. Неволно опипах ухото си. Там нямаше нищо необичайно, а и нямаше как да има, защото бутилката бе абсолютно цяла, даже почти пълна. Искаше ми се още веднъж да я засиля към стената, но ми се стори прекалено.

 
<< Начало < Предишна 11 12 13 Следваща > Край >>

Страница 13 от 13


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един българин-бизнесмен завел жена си в Париж. Разбира се, тя веднага го помъкнала от магазин на магазин. Към обяд на следващия ден, той я помолил да го остави на мира, подкрепил молбата си финансово и жена му се съгласила. Тя отново тръгнала по магазините, а той – право в бара, където се запознал с една много приятна парижанка. Разбрали се прекрасно, докато станало дума за парите. Тя му поискала 300 евро, а нашенецът предлагал тридесет. Не могли да се споразумеят за цената и нещата не потръгнали.
Същата вечер бизнесменът завел жена си в един от най-хубавите ресторанти, където, на една маса до вратата, седяло момичето, което срещнал следобед в бара.
- Виждаш ли, мосю? – казало момичето, докато минавали покрай него. – Виж, какво си хванал за твоите въшливи тридесет евро!