ja_mageia

От много време употребявам тази фраза (понякога впечатляващо неуместно) и едва преди няколко дни разбрах откъде идва. Легендата ме впечатли (така, както я разтълкувах). Изглежда често съм бил неподозирано мъдър, както в случаите, когато съм я използвал за отговор на въпроса: „Как ще се чувстваш утре?”.
Ето историята (интерпретирана до неузнаваемост):

Свърших още две-три неща и си спомних, че имам сайт, всъщност, припомниха ми от SuperHosting.BG. Нали същото това удоволствие трябва да се плаща. Трябва и да се пише, само че аз, все още, смятам списването на блог за рафинирана глупост, която се върши от мъдри хора. Блогърът е човек, който иска да дава все повече и повече на хора, които нищо не искат. Ако това не ви звучи достатъчно глуповато – диалектиката изобщо не съществува. Блогърите са умни хора, не бих си позволил да го оспорвам, но глупостта е измислена от умните, преди да стане приоритет на глупаците, а умните се различават от глупавите само по умението да не демонстрират своята глупост (за себе си съм сигурен, че по-лесно ще се науча да летя).

Отрицанието е илюзорна конструкция на ума, служеща за обясняване на факта, че нещата не ни се харесват такива, каквито са. Умът много обича да борави с подобни конструкции. Те са негово изобретение и целят да го пресъздадат като вездесъщ и уникален.

Пиянството е придобило огромна важност в развитието на човечеството. Ако проституцията е най-древната професия, пиянството е най-древното хоби на човека. Винаги съм се чудил как преди да бъдат направени жизненоважни открития, човек вече е бил открил магията на алкохолното опиянение.

През вековете пиянството се е превърнало в символ на висшата реалност. Не че ти дава върховната действителност, но поне ти осигурява шанс да отидеш отвъд пределите на ума. Малко прозорче... открехваш го само за момент, не продължава дълго, но все пак е единствената възможност да осъществиш някакъв контакт с безумието. В противен случай оставаш в постоянен плен на мисиите си, а мислите заличават всяка радост.

Добре, Джек, то е ясно, че и аз ще умра (смъртта е най-сигурното нещо в живота), но не ми е ясно, защо ме навиваш бавно и съзидателно да остарявам. Фатално ли ще е, ако пропусна да остарея?