ja_mageia

В ИМЕТО НА ОБЩИНАТА

Били са славни времена…

Да те нарекат „ибрикчия”, си е било чудесен повод за убиване. Днес този епитет се носи с чест или поне с незначително неудобство: „Ибрикчия съм, но ми плащат добре.”.  В Турската империя „ибрикчия” наричали длъжностното лице, което носело ибрика и спомагало за неговото  използване.

Според педията на Вики: ибрикът е вид съд, според мен: съдът е ибрик на общината. 

 
СКЪПИ СЕДМОКЛАСНИЦИ!

Разгледайте диспозитива* на това съдебно решение! Вероятно ще откриете, че три от запетаите, призвани да отделят обособените части от другите на изречението, са несправедливо осъдени на липса. За да не допускате подобни грешки и за да не се излагате на предстоящото ви Националното Външно Оценяване (НВО) не е достатъчно само да знаете, че обособените части винаги се отделят със запетая, тире или скоби, но трябва и да знаете какво представляват и да ги разпознавате в изречението. 

 
СГОВОР НА МУЗОВИРИ

sgovor_na_muzoviriГлава първа (със съкращения)

Музовирството е изконна северозападна традиция. Най-общо казано: музовирството е страстта да забъркаш на някой мръсотия и докато той се блъска в стените на своето отчаяние, стене и проклина, ти си стоиш отстрани и се кефиш. Но не просто на някой, за да е истински музовирлъка, този някой е добре да е непознат или поне да не ти е сторил нищо лошо, а най-върховно е изживяването, когато този същия някой ти е направил добро.

 
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СМЪРТ

Това е същия роман, само промених заглавието му и го събрах целия в един том, под формата на хипервръзки. Картинките към отделните части ще си останат с предишното (работно) заглавие.

 
ФЕНТРОБО

1.  2.  3.  4.  5.  6.  7.  8.  9.  10.  11.  12.  13.  14.  15.  16.  17.  18.  19.  20.  21.

22.

Не бяха ги забелязали. Това, което магьосникът не знаеше за дарките бе, че те бяха типични „нощни птици”. Живееха предимно през нощта. Нощем воюваха, празнуваха, ловуваха, работеха… 

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 17


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един българин-бизнесмен завел жена си в Париж. Разбира се, тя веднага го помъкнала от магазин на магазин. Към обяд на следващия ден, той я помолил да го остави на мира, подкрепил молбата си финансово и жена му се съгласила. Тя отново тръгнала по магазините, а той – право в бара, където се запознал с една много приятна парижанка. Разбрали се прекрасно, докато станало дума за парите. Тя му поискала 300 евро, а нашенецът предлагал тридесет. Не могли да се споразумеят за цената и нещата не потръгнали.
Същата вечер бизнесменът завел жена си в един от най-хубавите ресторанти, където, на една маса до вратата, седяло момичето, което срещнал следобед в бара.
- Виждаш ли, мосю? – казало момичето, докато минавали покрай него. – Виж, какво си хванал за твоите въшливи тридесет евро!