ja_mageia

ПИЯ ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ

piya-za-vacheto-zdraveВ продължение на цялата си история, човечеството е вярвало, че съвсем скоро ще заживее в свят без болести и ако това не стане днес, тогава утре, ако не за него, тогава за внуците му. Годините минавали, а илюзията все се отлагала, докато започнала да помръква. Днес хората имат всичко, за което преди сто години не са можели дори да мечтаят. Неща, които допреди четвърт век се считали за невъзможни вече са реалност, а други като перфектното здраве, в които вярвали от времето на Сократ, все още си остават непостижими.

 
ВСИЧКИ ИЗПУСНАТИ ВЛАКОВЕ

vsichki-izpusnati-vlakove.jpgМоите, ако някой можеше да ги композира, щяха да обиколят екватора, като локомотивът би се блъснал в последния вагон. Всъщност, никога не съм изпускал влак, просто ги оставях да тръгнат без мен. Особено тежко бе положението през първата ми година в Кристалния град. Само веднъж успях да се прибера, всичките ми други двадесетина опита се провалиха, докато си тръгвах, ваканциите или почивните дни свършваха и пътуването ми се обезсмисляше. В самия край на учебната година реализирах втори успешен случай, но за него подробно:

 
ДОБРЕ ДОШЛА, ЛЮБОВ!

dobre-doshla-lubovМного често, започвайки връзка с човек, когото харесваме, не се и опитваме да си обясним защо го харесваме. Виждаме само онова, което искаме да видим, и отричаме, че в него има неща, които не ни харесват. Лъжем себе си, защото вече сме обезумели от любов, той е „просто невероятен” или поне така изглежда. Много бързо и неминуемо установяваме, че разни подробности в характера и поведението на „идеалната ни половинка”, съвсем не са толкова лесно съвместими с нашите възгледи, дори леко се прокрадва съмнението, че сме съвсем чужди един на друг, но вече връзката ни е понапреднала и си казваме: „Няма значение, любовта ми ще го промени". Това е твърде идиотско предположение.

 
ПРЕДИ ДА ЗАСПЯ

Винаги е така. Сънят не ме желае, а отдавна е минало полунощ. Въртя се нервно. Чаршафът покрива само долната част от леглото. Опитвам се да го опъна. Не успявам, или не дотолкова, колкото искам. Трябва да стана и да си оправя леглото, но не ми се става. Струва ми се невероятно трудно. Може би, ще успея да заспя и така. Може би. Изкушавам се да стана, все пак, и да седна отново зад компютъра, който още е топъл, но не бива. Утре пак ще бъда зад бюрото в службата си като пребит, което ще даде повод на шефа ми да сподели за хиляден път, че приличам на парцала, с който снощи сервитьорът е забърсал масата в долнопробната кръчма, която всяка вечер посещава. Люси ще се засмее на шегата.

 
СУЕТА

или (както е казал поета)

ПАЗЕТЕ СИ СТАРИТЕ ДРЕХИ МОМЧЕТА

suetaРаботихме с един циганин на един строителен обект три дни и взехме по сто лева. Бяха първите изкарани за последните сто дни, а друга перспектива за работа нямаше, така че не бях особено щастлив и все пак, най-после имах някакви пари.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 4 от 17


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели