ja_mageia

ВСИЧКИ ИЗПУСНАТИ ВЛАКОВЕ

vsichki-izpusnati-vlakove.jpgМоите, ако някой можеше да ги композира, щяха да обиколят екватора, като локомотивът би се блъснал в последния вагон. Всъщност, никога не съм изпускал влак, просто ги оставях да тръгнат без мен. Особено тежко бе положението през първата ми година в Кристалния град. Само веднъж успях да се прибера, всичките ми други двадесетина опита се провалиха, докато си тръгвах, ваканциите или почивните дни свършваха и пътуването ми се обезсмисляше. В самия край на учебната година реализирах втори успешен случай, но за него подробно:

 
ДОБРЕ ДОШЛА, ЛЮБОВ!

dobre-doshla-lubovМного често, започвайки връзка с човек, когото харесваме, не се и опитваме да си обясним защо го харесваме. Виждаме само онова, което искаме да видим, и отричаме, че в него има неща, които не ни харесват. Лъжем себе си, защото вече сме обезумели от любов, той е „просто невероятен” или поне така изглежда. Много бързо и неминуемо установяваме, че разни подробности в характера и поведението на „идеалната ни половинка”, съвсем не са толкова лесно съвместими с нашите възгледи, дори леко се прокрадва съмнението, че сме съвсем чужди един на друг, но вече връзката ни е понапреднала и си казваме: „Няма значение, любовта ми ще го промени". Това е твърде идиотско предположение.

 
ПРЕДИ ДА ЗАСПЯ

Винаги е така. Сънят не ме желае, а отдавна е минало полунощ. Въртя се нервно. Чаршафът покрива само долната част от леглото. Опитвам се да го опъна. Не успявам, или не дотолкова, колкото искам. Трябва да стана и да си оправя леглото, но не ми се става. Струва ми се невероятно трудно. Може би, ще успея да заспя и така. Може би. Изкушавам се да стана, все пак, и да седна отново зад компютъра, който още е топъл, но не бива. Утре пак ще бъда зад бюрото в службата си като пребит, което ще даде повод на шефа ми да сподели за хиляден път, че приличам на парцала, с който снощи сервитьорът е забърсал масата в долнопробната кръчма, която всяка вечер посещава. Люси ще се засмее на шегата.

 
СУЕТА

или (както е казал поета)

ПАЗЕТЕ СИ СТАРИТЕ ДРЕХИ МОМЧЕТА

suetaРаботихме с един циганин на един строителен обект три дни и взехме по сто лева. Бяха първите изкарани за последните сто дни, а друга перспектива за работа нямаше, така че не бях особено щастлив и все пак, най-после имах някакви пари.

 
КОГАТО СВЪРШИ ЛЮБОВТА

kogato-svarshi-lubovtaГоворейки за любов, хората много често злоупотребяват с тази дума, за да прикрият, че в действителност не знаят как да обичат. Твърде лесно окачествяваме някое наше отношение като любов. Обогатяваме го с нашите преценки, убеждения, предположения… Добавяме обвързаност и желание за притежаване, докато придобие напълно пародиен характер и заживяваме в него, като в кошмарна приказка, в която любовта не само че не присъства, но и няма никакъв шанс да се появи.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 4 от 17

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Противно на студентската мъдрост, че е най-трудно да се намери четвърти за бридж и втори за секс, ще се окаже, че най-трудно е да намериш себе си.

Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Цирк. Дресьорът извежда на арената огромен крокодил, замахва и го удря с палката по главата. Крокодилът послушно отваря паст, украсена с кошмарни зъби. Без да бърза дресьорът разтваря цепката на панталона си, изважда детероден орган с внушителни размери и го слага в крокодилската паст, при гробовното мълчание на залата. Барабаните бият, удар с палката и крокодилът хлопва челюсти. Залата потресена ахва... Дресьорът отново удря крокодила по главата, вади неповредения орган и гордо го демонстрира на публиката.
Конферансието обявява: „Администрацията на цирка ще изплати $ 1000 на този, който може да повтори този трик! Има ли доброволци в залата?"
На втория ред става блондинка и, силно смутено, казва: „Може ли аз да пробвам? Само че не е нужно да ме биете по главата."