ja_mageia

СТРАХ

straxНашият свят е устроен така – да оправдава напълно страховете ни. Най-много сме обсебени от онова, което ни плаши, тревожи, безпокои, потиска или предизвиква недоволство. Така в продължение на хилядолетия се е формирала човешката психика и ние доброволно сме се заточили в затвора на най-древното и най-силното чувство. Вратата е отключена, но и през ум не ни минава да излезем навън. Нали точно там е всичко, от което се страхуваме. Чрез тази илюзия, безразсъдно ограничаваме това, което сме готови да преживеем и онова, което сме готови да позволим да се случи в живота ни.

 
ЗА РОМАНА

za-romanaКакто сам го определих, жанрът на въпросния роман е суров пиянско-философски реализъм с особен криминален привкус, с елементи на абсурд и екзистенциализъм. Сега е моментът да апелирам към всички незапознати с това шантаво течение в литературата: Намерете по-приятен начин да си губите времето! Интернет предлага страхотни възможности. Не се опитвайте да ме четете!

Ако трябва да му се сложи етикет, „Съвременен български роман“ ще свърши работа, но само като етикет. Действието се случва в настоящето. Не е изрично упоменато, но се долавя, че протича в две денонощия от юли 2015 година.

 
ЗАВРЪЩАНЕ

Това е само заглавието, тъй като трябва да има някакво заглавие, иначе надали ще се случи някакво завръщане. Все още харесвам идеята си отпреди 25 години, че човек трябва да умее да не се връща. По същество идеята е, че трябва еднакво добре да умеем да се връщаме и да не го правим, по-точно да умеем да избираме верния път, нещо с което не се справяме особено добре. В живота на всеки отчетливо се натрапват моменти, в които е трябвало да се върне и други, в които за нищо на света не е трябвало да го прави. Някои от тези моменти вече са скапали живота ни, други продължават усърдно да работят по заданието.

 
ВЕЧНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

vechnoto-predizvikatelstvoНа даден етап от живота си срещаме реално човешко същество, в което се влюбваме. Получаваме ответно внимание и започваме любовна игра. То е личност също като нас, не е домашен любимец, нито играчка. Има си свой собствен свят, свои чувства и емоции. Искаме да го опознаем и да надникнем в душата му. Искаме да го обичаме и смятаме, че това е най-лесното… Но скоро установяваме, че не е чак толкова. Човекът, който сме срещнали не изпълнява нашите очаквания (и през ум не ни минава, че не е длъжен да го прави). Много скоро извършва нещо, което е в пълна дисхармония с нашите чувства, емоции, с нас самите и става трудно. Да обичаш някой се оказва сериозно предизвикателство.

 
ПОТРЕБНОСТТА ДА БЪДЕМ НЕЩАСТНИ

potrebnostta-da-badem-neshtasnНие сме естествено щастливи, но сме забравили. Припомняйки си детството, възниква някой и друг спомен – нещо, което преди много време, сме знаели и което сякаш не е било. Имаме и рационално обяснение: за децата е нормално да са естествено щастливи, за нас…

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 5 от 17


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- А, сега – обръща се учителката към учениците. – Решете следната задача: Всеки ден идвам на работа с автобус. Той е един път и половина по-възрастен от мен. Движи се със средна скорост 42 км/ч и изминава разстоянието за 42 минути. По маршрута има 4 спирки и на всяка спирка, престоят е средно 2 минути. На колко години съм аз?
- На 28 – отговаря Иванчо, след кратък размисъл.
- Браво Иванчо. Това е точния отговор, а сега обясни на съучениците си, как стигна до него!
- Ами, госпожо… понеже, аз съм на 14 и тате твърди, че съм полуидиот.