ja_mageia

ЗАБАВНО Е ДА СЕ ГРЕШИ

zabavno-e-da-greshishИ какво? Всички си тръгнаха и остана сам да си допиваш… Опитваш се да изпиеш цялата си мъка, но е невъзможно. Пробвал съм. Подходът ти е съвсем правилен, всяка грешка трябва да се отпразнува, но си поканил неподходящите приятели. Трябвало е да са хора, които ще се посмеят от сърце на тъпия ти гаф, за да се посмееш и ти, тогава празникът щеше да е истински.

 
КАКВОТО И ДА ПРАВЯ, ВСЕ Е ГРЕШНО

Вината е необходимия материал, от който умът моделира нови прегрешения.
kakvoto-i-da-pravya-vse-eАко напоследък се усещаме непрекъснато виновни за всичко, подтиснато ни е и даже, не ни се живее, може би е време да разтърсим рамене и да видим как ще се почувстваме без този товар на гърба си. Вината е една от най-разрушителните емоции, която с удоволствие мъкнем през целия си жизнен път.

 
КОГАТО ИГРАЕМ

kogato-igraem(Един от старите ми разкази, който не ми харесва особено, но е време да си го прибера в сайта, а и нищо ново не ми се пише.)

 
ДА ИМАШ

da-imashЕдно от първите неща, които научаваме в живота е: че трябва да имаме – пари, щастие, възпитание, любов… Нещата, които притежаваме ще осигурят оцеляването и задоволяването ни, ще повишат нашия престиж. Потребността да имаме, лесно и убедително се натрапва като смисъл на живота и човек, чак, се чуди защо са изписани толкова глупости, от толкова мъдри хора в търсене на нещо, което е очевидно.

 
НАПЪЛНО РАЗЛИЧНИ

napalno-razlichnНепрекъснато търсим във външния свят някаква опора за нашата значимост, нещо, с което да я укрепим, тъй-като винаги има опасност тя да се срути. Някак си сме наясно, че тази значимост е фалшива и сме особено загрижени никой друг да не разбере. Тази загриженост се превръща в едно непрестанно безпокойство, което по никакъв начин не съдейства за директното преживяване на живота.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 6 от 17

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Не сипвайте на гроба

                         ми вода
На оня свят не искам

                       да се мия,
ако възкръсна нявга

                      от пръстта,
ще бъде само,

                  за да се напия.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един българин-бизнесмен завел жена си в Париж. Разбира се, тя веднага го помъкнала от магазин на магазин. Към обяд на следващия ден, той я помолил да го остави на мира, подкрепил молбата си финансово и жена му се съгласила. Тя отново тръгнала по магазините, а той – право в бара, където се запознал с една много приятна парижанка. Разбрали се прекрасно, докато станало дума за парите. Тя му поискала 300 евро, а нашенецът предлагал тридесет. Не могли да се споразумеят за цената и нещата не потръгнали.
Същата вечер бизнесменът завел жена си в един от най-хубавите ресторанти, където, на една маса до вратата, седяло момичето, което срещнал следобед в бара.
- Виждаш ли, мосю? – казало момичето, докато минавали покрай него. – Виж, какво си хванал за твоите въшливи тридесет евро!