ja_mageia

ЗАБАВНО Е ДА СЕ ГРЕШИ

zabavno-e-da-greshishИ какво? Всички си тръгнаха и остана сам да си допиваш… Опитваш се да изпиеш цялата си мъка, но е невъзможно. Пробвал съм. Подходът ти е съвсем правилен, всяка грешка трябва да се отпразнува, но си поканил неподходящите приятели. Трябвало е да са хора, които ще се посмеят от сърце на тъпия ти гаф, за да се посмееш и ти, тогава празникът щеше да е истински.

 
КАКВОТО И ДА ПРАВЯ, ВСЕ Е ГРЕШНО

Вината е необходимия материал, от който умът моделира нови прегрешения.
kakvoto-i-da-pravya-vse-eАко напоследък се усещаме непрекъснато виновни за всичко, подтиснато ни е и даже, не ни се живее, може би е време да разтърсим рамене и да видим как ще се почувстваме без този товар на гърба си. Вината е една от най-разрушителните емоции, която с удоволствие мъкнем през целия си жизнен път.

 
КОГАТО ИГРАЕМ

kogato-igraem(Един от старите ми разкази, който не ми харесва особено, но е време да си го прибера в сайта, а и нищо ново не ми се пише.)

 
ДА ИМАШ

da-imashЕдно от първите неща, които научаваме в живота е: че трябва да имаме – пари, щастие, възпитание, любов… Нещата, които притежаваме ще осигурят оцеляването и задоволяването ни, ще повишат нашия престиж. Потребността да имаме, лесно и убедително се натрапва като смисъл на живота и човек, чак, се чуди защо са изписани толкова глупости, от толкова мъдри хора в търсене на нещо, което е очевидно.

 
НАПЪЛНО РАЗЛИЧНИ

napalno-razlichnНепрекъснато търсим във външния свят някаква опора за нашата значимост, нещо, с което да я укрепим, тъй-като винаги има опасност тя да се срути. Някак си сме наясно, че тази значимост е фалшива и сме особено загрижени никой друг да не разбере. Тази загриженост се превръща в едно непрестанно безпокойство, което по никакъв начин не съдейства за директното преживяване на живота.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 6 от 17


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един крадец влязъл в една богаташка къща, след като видял с очите си, как стопаните заминават на кръчма. Пристъпвал бавно в непознатата обстановка и изведнъж чул глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Крадецът се стреснал, размахал фенерчето във всички посоки, но не видял нищо. Направил още една крачка и пак чул същия глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда! - Крадецът замръзнал и сигурно му идвало да изпадне в паника. Трескаво раздвижил фенерчето, но пак нищо не открил, а гласът проехтял отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Чак сега крадецът уловил вярната посока и насочил прожектора натам. На метри от него, от тавана висяла клетка и в клетката папагал, който декларирал отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Огромно бреме се смъкнало от плещите на крадеца. Спокойно приближил клетката и някак игриво попитал:
- А ти кой си?
- Аз съм Иван.
- Ха, Иван. Много смешно име за папагал.
- Ми то и Исус е смешно име за питбул, но невярвам да ти е до смях след малко.