|
||||
|
<< Начало < Предишна 11 12 13 14 15 16 17 Следваща > Край >> |
||||
| Страница 17 от 17 | ||||
Беше все същата бутилка, която преди минути се разби в стената, осейвайки стаята с безброй стъклени парченца. Едно, дори попадна в ухото ми. Ясно си припомних усещането. Неволно опипах ухото си. Там нямаше нищо необичайно, а и нямаше как да има, защото бутилката бе абсолютно цяла, даже почти пълна. Искаше ми се още веднъж да я засиля към стената, но ми се стори прекалено.
Книгата е подарък за всички потребители на сайта.
Последни коментари
- Уникално, точно по мой вкус.
- 210 грама в аритметична прогресия. :)
- Точно по мой вкус! Много ми допада!
- Радвам се, че статията Ви харесва и благодаря! Поз...
- Много добра връзка си направил за нещастието в кое...
- След година и нещо препрочитане, днес ми дойдоха п...
- Porazitelno, mnogo e motivirashto i semplo, Shte g...
- Не си представям този роман като филм - твърде мно...
 |
 |
 |
 |
Полудявай всеки ден по малко, за да не полудееш накрая окончателно. Йордан Бозушки |
Най-четени
Най-коментирани
Стари, хитри, брадати и леко мустакати
Един адвокат се разболял тежко и го приели в болница по спешност. Негов приятел разбрал за случилото се и притеснен решил да го посети. Отишъл приятелят в болницата и като влязъл в стаята на адвоката, вместо да го завари на легло да пъшка, той сварил юриста седнал на ръба на леглото да прелиства трескаво Библията. - Какво правиш, бе? Ти луд ли си? Защо не лежиш? - попитал посетителят. |
