ja_mageia

Запознайте се! Това е Лили. Тя е на 23 и почти лети към МОЛ-а на крилете на щастието. Най-после дългожадуваните обувки ще станат нейна собственост. О, миг на безкрайна радост! Разбира се, че е развълнувана, усмихва се малко идиотски на всички и прилича на внезапно пораснало дете. Пред магазина спира за миг, възвръща хладнокръвието си и влиза. Дори успява да закрепи върху лицето си делнична, леко отегчена физиономия.

Сигурно сте чували много пъти, че всяко начало е трудно. Изобщо не ми се вярва. Толкова пъти започваме неща без дори да съзнаваме, че ги започваме, как тогава би могло да е трудно. Да кажем отивате на рожден ден на съученичка и пиете две-три ракии, ей така, просто за купона и да се почувствате малко по-мъжествен. Какво трудно забелязвате тук? Дори напротив – леко ви е и приятно, а по-късно се оказва, че сте поставили началото на бляскава алкохолишка кариера. А първата цигара? В парка с един приятел… Димът излиза от устата ви и дори не знаете какво точно правите, но в този момент започвате нещо, което ще ви се иска много пъти да не сте започвали. С наркотиците е още по-лесно и по-глупаво.

Беше все същата бутилка, която преди минути се разби в стената, осейвайки стаята с безброй стъклени парченца. Едно, дори попадна в ухото ми. Ясно си припомних усещането. Неволно опипах ухото си. Там нямаше нищо необичайно, а и нямаше как да има, защото бутилката бе абсолютно цяла, даже почти пълна. Искаше ми се още веднъж да я засиля към стената, но ми се стори прекалено.