ja_mageia

Беше все същата бутилка, която преди минути се разби в стената, осейвайки стаята с безброй стъклени парченца. Едно, дори попадна в ухото ми. Ясно си припомних усещането. Неволно опипах ухото си. Там нямаше нищо необичайно, а и нямаше как да има, защото бутилката бе абсолютно цяла, даже почти пълна. Искаше ми се още веднъж да я засиля към стената, но ми се стори прекалено.