ja_mageia

ЗАВРЪЩАНЕ

Това е само заглавието, тъй като трябва да има някакво заглавие, иначе надали ще се случи някакво завръщане. Все още харесвам идеята си отпреди 25 години, че човек трябва да умее да не се връща. По същество идеята е, че трябва еднакво добре да умеем да се връщаме и да не го правим, по-точно да умеем да избираме верния път, нещо с което не се справяме особено добре. В живота на всеки отчетливо се натрапват моменти, в които е трябвало да се върне и други, в които за нищо на света не е трябвало да го прави. Някои от тези моменти вече са скапали живота ни, други продължават усърдно да работят по заданието.

 
СТАЯ ПОД НАЕМ

staya-pod-naem1Знаех си, че ще бъде точно такава мизерия, но това бе най-евтината възможност за пренощуване в София. (И в това не бях сигурен.) Не мога да кажа, че нещо ми хареса, просто платих и си оставих сака. И забравих, защото имах среща след 10 минути.
После си спомних, когато се качихме с нея и сякаш осъзнах къде съм се настанил. Беше твърде абсурдно, но и късно за анализи.

 
ЗА ГЛУПОСТТА (вместо за края)

za-glupostaСвърших още две-три неща и си спомних, че имам сайт, всъщност, припомниха ми от SuperHosting.BG. Нали същото това удоволствие трябва да се плаща. Трябва и да се пише, само че аз, все още, смятам списването на блог за рафинирана глупост, която се върши от мъдри хора. Блогърът е човек, който иска да дава все повече и повече на хора, които нищо не искат. Ако това не ви звучи достатъчно глуповато – диалектиката изобщо не съществува. Блогърите са умни хора, не бих си позволил да го оспорвам, но глупостта е измислена от умните, преди да стане приоритет на глупаците, а умните се различават от глупавите само по умението да не демонстрират своята глупост (за себе си съм сигурен, че по-лесно ще се науча да летя).

 
СТУДЕНТСКИ ГОДИНИ

studentski-godiniИзвестието от Свищов ме изненада много. Уж бях направил всичко, за да не се случи. Дори, когато изхвърчах от кабинета на оня бесен директор му казах мислено: „Няма толкова лесно да се отървеш от мен, най-малко още година ще сме заедно.” Подготовката ми за кандидатстудентските изпити се състоеше в обстоен преглед на тогавашния учебник по География за 10 клас.

 
НАЧАЛОТО

Йордан БозушкиСигурно сте чували много пъти, че всяко начало е трудно. Изобщо не ми се вярва. Толкова пъти започваме неща без дори да съзнаваме, че ги започваме, как тогава би могло да е трудно. Да кажем отивате на рожден ден на съученичка и пиете две-три ракии, ей така, просто за купона и да се почувствате малко по-мъжествен. Какво трудно забелязвате тук? Дори напротив – леко ви е и приятно, а по-късно се оказва, че сте поставили началото на бляскава алкохолишка кариера. А първата цигара? В парка с един приятел… Димът излиза от устата ви и дори не знаете какво точно правите, но в този момент започвате нещо, което ще ви се иска много пъти да не сте започвали. С наркотиците е още по-лесно и по-глупаво.

 




със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Влиза един пич в една кръчма и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Барманът му налял. Пичът бил екзистенциалист – седял си тихо и си поркал. След малко заръчал отново:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра! - Оркестърът го поздравил със следващата песен, барманът се опитал да го заговори, но не се получило. Пичът бил екзистенциалист и потретил поръчката. После още три пъти:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Само че малко се изморил или му омръзнала обстановката, та се обърнал към бармана:
- Знаеш ли, приятелю, има една малка подробност – нямам никакви пари.
Барманът бил каратист, натупал го хубаво и го изхвърлил.
На другия ден, приблизително по същото, в същата кръчма влиза същия пич и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен и една за оркестъра!
- Ха, ами за мен няма ли?
- За тебе няма – пичът поклатил назидателно глава. – Да си мислил вчера, преди да скочиш да се биеш.