ja_mageia

СТАЯ ПОД НАЕМ

staya-pod-naem1Знаех си, че ще бъде точно такава мизерия, но това бе най-евтината възможност за пренощуване в София. (И в това не бях сигурен.) Не мога да кажа, че нещо ми хареса, просто платих и си оставих сака. И забравих, защото имах среща след 10 минути.
После си спомних, когато се качихме с нея и сякаш осъзнах къде съм се настанил. Беше твърде абсурдно, но и късно за анализи.

„Бутилка стар коняк за по-изискано…”, ако изобщо можеше да се предположи някаква изисканост, но имаше друго в големи количества: любов, страст, желание… и 3 легла. Не бях лягал на такива от казармата, макар че по времето на студентските ми търсения бях сменил към 50 квартири. Проучихме ги с любопитство – скърцаха според предпочитанията на гостите: мажорно, форсмажорно и миньорно. Разбира се, избрахме най-нежния вариант. Не бе съвсем удобно, но беше фантастично.
Стаята сякаш изчезна – останахме само ние и някакво вълшебство…
Лежах замаян в прегръдката й в пълно безвремие и нищо нямаше значение, освен тя. Най-прекрасната… Останалата част от света не съществуваше…
Леглото прояви сдържаност и не се разпадна, а и да беше се случило, имахме резервни, но се оказа се твърде издръжливо за възрастта си и шест часа по-късно, когато трябваше да го изоставим, бе все още в изправност.
Изпратих я до спирката. Когато се прибрах, ми се стори, че влизам в гробница. Опустошително тъпо и реалистично.
Бутилката бе все още пълна, защото допреди малко имаше по-интересни неща за вършене. Налях си 36 грама.
И какво правех в тази дупка?! Седях и си пиех. Дори не ставаше въпрос за битов алкохолизъм. Запалих цигара и реших веднага след като си допия питието да си грабна сака и да тръгна към „Левски Г” или към „Сухата река”, или… в София имаше толкова места, където нямаше да съм сам.
Погледът ми спря върху разкъсаната кутия от презервативи, където тя бе нарисувала любовта. Запалих нова цигара и си налях си още 47 грама…
В главата ми цареше удивителен хаос и реших, че може да опитам, да го разпиша, само че нямаше върху какво. Внимателно прерових сака си и джобовете на якето – нищо подходящо за писане. Опитах върху носни кърпички, но не се получаваше. Можех да тръгна с лаптопа, както правех обикновено, но…
Чак сега забелязах, че на един олющен шкаф зад вратата имаше телевизор. Подобен вид мебел винаги оставаше встрани от вниманието ми. Не съм и предполагал, че някога ще си помисля, че точно това ми трябва. Нямаше дистанционно, но успях да го включа. Докато минавах през каналите, си помислих с известно съжаление, че днес можеше да пусна някой музикален канал за фон и да стане още по-приказно, ако изобщо можеше да бъде по.
Налях си 58 грама и се отпуснах. Постепенно филмът грабна вниманието ми.
После тя, сякаш се завърна. Усещах я по цялото си тяло… целувките й, нежността й…
Стар коняк, хубави цигари, Нешънъл Джеографик и усещането за прекрасна жена – какво повече му трябва на един мъж.
Налях си 69 грама... Проветрих и запалих нова цигара.
Не съществува самота, така погрешно наричаме празнотата в нас самите…


 

 

Коментари  

 
# Надежда 2017-07-19 09:29
210 грама в аритметична прогресия. :)
Отговор
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един българин-бизнесмен завел жена си в Париж. Разбира се, тя веднага го помъкнала от магазин на магазин. Към обяд на следващия ден, той я помолил да го остави на мира, подкрепил молбата си финансово и жена му се съгласила. Тя отново тръгнала по магазините, а той – право в бара, където се запознал с една много приятна парижанка. Разбрали се прекрасно, докато станало дума за парите. Тя му поискала 300 евро, а нашенецът предлагал тридесет. Не могли да се споразумеят за цената и нещата не потръгнали.
Същата вечер бизнесменът завел жена си в един от най-хубавите ресторанти, където, на една маса до вратата, седяло момичето, което срещнал следобед в бара.
- Виждаш ли, мосю? – казало момичето, докато минавали покрай него. – Виж, какво си хванал за твоите въшливи тридесет евро!