ja_mageia

СТАЯ ПОД НАЕМ

staya-pod-naem1Знаех си, че ще бъде точно такава мизерия, но това бе най-евтината възможност за пренощуване в София. (И в това не бях сигурен.) Не мога да кажа, че нещо ми хареса, просто платих и си оставих сака. И забравих, защото имах среща след 10 минути.
После си спомних, когато се качихме с нея и сякаш осъзнах къде съм се настанил. Беше твърде абсурдно, но и късно за анализи.

„Бутилка стар коняк за по-изискано…”, ако изобщо можеше да се предположи някаква изисканост, но имаше друго в големи количества: любов, страст, желание… и 3 легла. Не бях лягал на такива от казармата, макар че по времето на студентските ми търсения бях сменил към 50 квартири. Проучихме ги с любопитство – скърцаха според предпочитанията на гостите: мажорно, форсмажорно и миньорно. Разбира се, избрахме най-нежния вариант. Не бе съвсем удобно, но беше фантастично.
Стаята сякаш изчезна – останахме само ние и някакво вълшебство…
Лежах замаян в прегръдката й в пълно безвремие и нищо нямаше значение, освен тя. Най-прекрасната… Останалата част от света не съществуваше…
Леглото прояви сдържаност и не се разпадна, а и да беше се случило, имахме резервни, но се оказа се твърде издръжливо за възрастта си и шест часа по-късно, когато трябваше да го изоставим, бе все още в изправност.
Изпратих я до спирката. Когато се прибрах, ми се стори, че влизам в гробница. Опустошително тъпо и реалистично.
Бутилката бе все още пълна, защото допреди малко имаше по-интересни неща за вършене. Налях си 36 грама.
И какво правех в тази дупка?! Седях и си пиех. Дори не ставаше въпрос за битов алкохолизъм. Запалих цигара и реших веднага след като си допия питието да си грабна сака и да тръгна към „Левски Г” или към „Сухата река”, или… в София имаше толкова места, където нямаше да съм сам.
Погледът ми спря върху разкъсаната кутия от презервативи, където тя бе нарисувала любовта. Запалих нова цигара и си налях си още 47 грама…
В главата ми цареше удивителен хаос и реших, че може да опитам, да го разпиша, само че нямаше върху какво. Внимателно прерових сака си и джобовете на якето – нищо подходящо за писане. Опитах върху носни кърпички, но не се получаваше. Можех да тръгна с лаптопа, както правех обикновено, но…
Чак сега забелязах, че на един олющен шкаф зад вратата имаше телевизор. Подобен вид мебел винаги оставаше встрани от вниманието ми. Не съм и предполагал, че някога ще си помисля, че точно това ми трябва. Нямаше дистанционно, но успях да го включа. Докато минавах през каналите, си помислих с известно съжаление, че днес можеше да пусна някой музикален канал за фон и да стане още по-приказно, ако изобщо можеше да бъде по.
Налях си 58 грама и се отпуснах. Постепенно филмът грабна вниманието ми.
После тя, сякаш се завърна. Усещах я по цялото си тяло… целувките й, нежността й…
Стар коняк, хубави цигари, Нешънъл Джеографик и усещането за прекрасна жена – какво повече му трябва на един мъж.
Налях си 69 грама... Проветрих и запалих нова цигара.
Не съществува самота, така погрешно наричаме празнотата в нас самите…


 

 

Коментари  

 
# Надежда 2017-07-19 09:29
210 грама в аритметична прогресия. :)
Отговор
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Не сипвайте на гроба

                         ми вода
На оня свят не искам

                       да се мия,
ако възкръсна нявга

                      от пръстта,
ще бъде само,

                  за да се напия.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един адвокат се разболял тежко и го приели в болница по спешност. Негов приятел разбрал за случилото се и притеснен решил да го посети. Отишъл приятелят в болницата и като влязъл в стаята на адвоката, вместо да го завари на легло да пъшка, той сварил юриста седнал на ръба на леглото да прелиства трескаво Библията.

- Какво правиш, бе? Ти луд ли си? Защо не лежиш? - попитал посетителят.
Адвокатът без да му обръща внимание:
- Търся вратички. Търся вратички.