ja_mageia

НАЧАЛОТО

Йордан БозушкиСигурно сте чували много пъти, че всяко начало е трудно. Изобщо не ми се вярва. Толкова пъти започваме неща без дори да съзнаваме, че ги започваме, как тогава би могло да е трудно. Да кажем отивате на рожден ден на съученичка и пиете две-три ракии, ей така, просто за купона и да се почувствате малко по-мъжествен. Какво трудно забелязвате тук? Дори напротив – леко ви е и приятно, а по-късно се оказва, че сте поставили началото на бляскава алкохолишка кариера. А първата цигара? В парка с един приятел… Димът излиза от устата ви и дори не знаете какво точно правите, но в този момент започвате нещо, което ще ви се иска много пъти да не сте започвали. С наркотиците е още по-лесно и по-глупаво.

А любовта? Началото е толкова лесно, че прилича на приказка. Първите няколко дни вървите без да стъпвате по земята…

Може и някои начала да са трудни, но не се сещам. При мен винаги е лесно. Не така стои въпросът с продължението, а краят винаги е неясен и добре, че е началото, иначе можех спокойно да заявя като Памела Андерсън: „Има неща, с които наистина не зная как да се справя, като началото, средата и края.” (Пишейки тези редове се чувствам ужасно глупав. Изобщо не трябваше да си спомням забележката на Хайне: „Умните създават нови мисли, а глупавите ги разпространяват.”)

По-горе скобите, май, са излишни, тъй като често се чувствам ужасно глупав. Преди десетина дни реших да преместя пералнята от кухнята в коридора. Имах съвсем ясна визия какво трябва да направя: оттук ще изведа една тръба, там ще вкарам мръсната вода, малко ще разкъртя, после ще подмажа и ще цапна с латекс – елементарно, за два часа работа. Само че след два часа бях влязъл в сериозно приключение и къртех плочките в банята, та без умисъл, като на шега, захванах грандиозен ремонт и още не съм го довършил, а и пералнята си е още в кухнята. Има и такива начала.

Идеята да си направя собствен сайт дойде спонтанно и неочаквано. Още на другата сутрин имах добра представа как ще изглежда и какво ще съдържа и изпратих проекта на един приятел да го прави. Всъщност идеята да си направя блог ми я подхвърлиха много отдавна, но доскоро бях сигурен, че това никога няма да се случи. Сега вече съм убеден, че имам крещяща нужда от такова интернет пространство. При мен често се случва да започвам нещо, което до вчера съм смятал за невъзможно или да харесам нещо, което до преди малко ми се е струвало отвратително. Непостоянството във възгледите е привилегия на свободния човек.

След като си поръчах сайта, прочетох много правила и напътствия „Как се пише блог”. За съжаление нямам никаква възможност да ги спазвам, защото:
а) Все пак, съм „дете на думите” и не пропускам възможност да си поиграя.
б) За мен пицата е добра, когато е комбинация от всички пици в менюто.
в) Основният ми талант е да създавам безпорядък.
г) Не обичам правилата.

Многото статии прочетени в различни сайтове промениха изцяло представата ми за блог. Изпълниха ме с приятни емоции и всевъзможна информация, за което съм изключително признателен на авторите. Няма да споменавам имена, за да не заприлича първата ми статия на телефонен указател, но по-късно ще се върна в някои блогове.

Този сайт въпреки претенциозното си (донякъде) заглавие ще бъде сайт за забавление. Често се преструвам, но всъщност забавлението е единственото нещо, което ме вълнува. А и живота е най-великото забавление. Сигурно и Бог е фен на забавлението, иначе нямаше всеки ден да възникват толкова комични ситуации и да се сблъскваме с толкова интересни хора (идиоти).

Преди време, май в една адвокатска кантора, прочетох следния афоризъм: „Всички хубави неща са или вредни, или забранени, или от тях се пълнее.” Никога не съм се притеснявал от вредното, забраненото още ме привлича и вече нямам склонност към напълняване. Сигурно от тук някъде започва Изкуството да ни се случват хубави неща.

P.P. Това беше първата ми статия, за първи път пиша нещо подобно, но както се казва: лесното (за мен) мина, по-натам ще видим. За всички успели да стигнат дотук е този поздрав:
 

 

Коментари  

 
# upstream 2011-09-03 09:47
Добро начало. Успех!
Отговор
 
 
# Йордан Бозушки 2011-09-06 06:59
Много благодаря!
Отговор
 
 
# vanesa 2011-09-05 14:48
Много се зарадвах, когато видях този сайт. Ще го следя с удоволствие.
Отговор
 
 
# цветан цветаов 2011-09-30 15:57
много истинско.успех
Отговор
 
 
# Йордан Бозушки 2011-10-01 18:52
Радвам се, че сайта ви харесва и благодаря!
Отговор
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един българин-бизнесмен завел жена си в Париж. Разбира се, тя веднага го помъкнала от магазин на магазин. Към обяд на следващия ден, той я помолил да го остави на мира, подкрепил молбата си финансово и жена му се съгласила. Тя отново тръгнала по магазините, а той – право в бара, където се запознал с една много приятна парижанка. Разбрали се прекрасно, докато станало дума за парите. Тя му поискала 300 евро, а нашенецът предлагал тридесет. Не могли да се споразумеят за цената и нещата не потръгнали.
Същата вечер бизнесменът завел жена си в един от най-хубавите ресторанти, където, на една маса до вратата, седяло момичето, което срещнал следобед в бара.
- Виждаш ли, мосю? – казало момичето, докато минавали покрай него. – Виж, какво си хванал за твоите въшливи тридесет евро!