НАЧАЛОТО |
А любовта? Началото е толкова лесно, че прилича на приказка. Първите няколко дни вървите без да стъпвате по земята… Може и някои начала да са трудни, но не се сещам. При мен винаги е лесно. Не така стои въпросът с продължението, а краят винаги е неясен и добре, че е началото, иначе можех спокойно да заявя като Памела Андерсън: „Има неща, с които наистина не зная как да се справя, като началото, средата и края.” (Пишейки тези редове се чувствам ужасно глупав. Изобщо не трябваше да си спомням забележката на Хайне: „Умните създават нови мисли, а глупавите ги разпространяват.”) По-горе скобите, май, са излишни, тъй като често се чувствам ужасно глупав. Преди десетина дни реших да преместя пералнята от кухнята в коридора. Имах съвсем ясна визия какво трябва да направя: оттук ще изведа една тръба, там ще вкарам мръсната вода, малко ще разкъртя, после ще подмажа и ще цапна с латекс – елементарно, за два часа работа. Само че след два часа бях влязъл в сериозно приключение и къртех плочките в банята, та без умисъл, като на шега, захванах грандиозен ремонт и още не съм го довършил, а и пералнята си е още в кухнята. Има и такива начала. Идеята да си направя собствен сайт дойде спонтанно и неочаквано. Още на другата сутрин имах добра представа как ще изглежда и какво ще съдържа и изпратих проекта на един приятел да го прави. Всъщност идеята да си направя блог ми я подхвърлиха много отдавна, но доскоро бях сигурен, че това никога няма да се случи. Сега вече съм убеден, че имам крещяща нужда от такова интернет пространство. При мен често се случва да започвам нещо, което до вчера съм смятал за невъзможно или да харесам нещо, което до преди малко ми се е струвало отвратително. Непостоянството във възгледите е привилегия на свободния човек. Многото статии прочетени в различни сайтове промениха изцяло представата ми за блог. Изпълниха ме с приятни емоции и всевъзможна информация, за което съм изключително признателен на авторите. Няма да споменавам имена, за да не заприлича първата ми статия на телефонен указател, но по-късно ще се върна в някои блогове. Този сайт въпреки претенциозното си (донякъде) заглавие ще бъде сайт за забавление. Често се преструвам, но всъщност забавлението е единственото нещо, което ме вълнува. А и живота е най-великото забавление. Сигурно и Бог е фен на забавлението, иначе нямаше всеки ден да възникват толкова комични ситуации и да се сблъскваме с толкова интересни хора (идиоти). Преди време, май в една адвокатска кантора, прочетох следния афоризъм: „Всички хубави неща са или вредни, или забранени, или от тях се пълнее.” Никога не съм се притеснявал от вредното, забраненото още ме привлича и вече нямам склонност към напълняване. Сигурно от тук някъде започва Изкуството да ни се случват хубави неща. P.P. Това беше първата ми статия, за първи път пиша нещо подобно, но както се казва: лесното (за мен) мина, по-натам ще видим. За всички успели да стигнат дотук е този поздрав: |
Има терапия наречена безразличие - лекува всякакъв вид любов. Йордан Бозушки |
- Пишете! Черепна травма на главата… |
Коментари
RSS на коментарите по тази тема