ja_mageia

СТУДЕНТСКИ ГОДИНИ

studentski-godiniИзвестието от Свищов ме изненада много. Уж бях направил всичко, за да не се случи. Дори, когато изхвърчах от кабинета на оня бесен директор му казах мислено: „Няма толкова лесно да се отървеш от мен, най-малко още година ще сме заедно.” Подготовката ми за кандидатстудентските изпити се състоеше в обстоен преглед на тогавашния учебник по География за 10 клас.

Не си спомням откъде ми хрумна – да заменя литературата с география, но бе трогателно тъпо, само че докато го осъзнах, вече си бях подал документите. Самото кандидатстване беше формално. Вече знаех, че е напълно безсмислено, но по онова време се полагаха 12 дни платен отпуск и нямаше как да не се възползвам. Върнах се на работа и препрочитах „История на българската литература”. Следващите кандидатстудентските изпити бяха далече, но реших да започна подготовката от рано, терзан от внушението, че следващата година непременно трябва да вляза в СУ. Тогава дойде известието… и разбира се, малко ме зарадва.
Пристигнах в Свищов със смесени чувства, с такива си и тръгнах 1300 дни по-късно. Още в самото начало си направих план: Уча, каквото уча до юни, напускам и кандидатствам в Университета. Всъщност до учене не се стигна, но студентския живот ме повлече като порой топче за пинг-понг. Още на първата бригада започнаха щурите купони, продължиха в 8 блок на Студентския град и докато се опомня, бях вече в сесия – незабравимата първа сесия. На първия изпит отидох с изследователска цел. Явлението „студентски изпит” дълго дразнеше въображението ми и най-после имах възможност да добия лични впечатления (все още не предполагах, че ще имам още 50-60 възможности). Още не съм на ясно: защо тогава не ме скъсаха, може би, ако се бе случило, всичко щеше да тръгне нормално. Последва едно диво пиянство и неусетно дойде края на сесията. Сензационно се оказах без нито една двойка, при това бяхме само двама с такъв успех от нашата група. Купоните продължиха и през следващия семестър. Вече имах много приятели. Идеята за кандидатстудентски изпити беше отложена за по-лоши дни, сега всичко бе прекрасно и така продължи още почти две години.
В началото на трети курс се замислих сериозно. Бях влюбен и гледах „по-зряло” на нещата. Реших да се стегна малко и да завърша, пък после… Оставаха ми три семестъра и някаква държавна практика. „Най-трудното бе вече зад мен” – както казваха колегите, но на мен (по правило) лесното винаги ми е най-трудно. В момента, в който се „стегнах” всичко се обърна в обратна посока. Тръгнах (относително) редовно на лекции и веднага прекъснах за подпис. Прекъсването ми беше малко скандално и за кратко се сдобих с прозвището „Великия комбинатор”, всъщност цялото ми студентство в Свищов бъкаше от комбинации, но точно тогава, комбинативното ми мислене претърпя пълен провал. На есен започнах отново трети курс, но нищо не се получи и през януари напуснах „Академията”. (Тук не ми се иска да пренаписвам събитията.)
Същата година кандидатствах в СУ, но изкарах двойка на новия изпит по Българска литература. Работих като строител в София една година и кандидатствах отново. Този път се подсигурих с История и добре направих, защото по Българска литература отново изкарах двойка. И ето ме в Университета. Не точно това, което си мечтаех, но нямах възможност да избирам.
След първи курс можех да се преместя, както направиха много колеги от нашия факултет, но алтернативата – да започна отново от първи курс ми се стори твърде тягостна. Пък и бях попаднал на точното място. Вече имах много нови приятели. Не знам как се случва, но където и да отида, около мен винаги се заформя прилична група менеподобни идиоти и започват безспирните купони и не само започват, но и често преливат в безобразие. Бях решил, че Университетът ще бъде истинско „ново начало”, но нищо подобно. Нови бяха само приятелите. Промени се обстановката и родината (беше станала посттоталитарна). Аз си бях същия, дори не бях малко пораснал.
Веднъж седяхме в едно капанче с един колега и изтрезнявахме с бира (по стар свищовски обичай). При нас седна някакъв познат на моя приятел и започна да се оплаква от неговия факултет.
- А, пък, в нашия: сме 16 мъже и към 80 жени – похвали се моят колега.
- Леле! И кво? И кво?
- Съществува някаква вероятност да не се отровим от пиене – намесих се аз.
Приблизително такова бе положението в нашия факултет. Както казвах по онова време: имахме клоуни за пет цирка, но с акробатите бяхме зле. И беше постоянен купон.
Студентството ми се развиваше все така чудесно, та чак до трети курс. Мислех, че не е възможно да ми се случи, но… прекъснах по невнимание. Пропуснах почти цялата юнска сесия, защото си бях въобразил, че ще ме допуснат с три невзети изпита на есен и не ме допуснаха...
Така и така през последните месеци (след излизането на „Роб на свободата”), прекарвах много време в пиене на бира на пл. „Славейков”, та реших, че ще бъде добре да го съчетая с нещо полезно и започнах работа като продавач на книги. Декември напуснах, после се върнах и пак напуснах и пак се върнах…
Междувременно се явих на пропуснатите изпити от трети курс. Никога не съм имал проблеми с вземането на изпити. Някакъв свръх късмет ме преследваше още от Свищов. Често отивах на изпит с усещането, че ако изпитващия ми предложи да си избера въпроси, няма да мога, а после си изтеглях билетче с въпроси, които знам (е, не нещо впечатляващо, но нещо). Имаше случаи, когато чувах някакви обяснения в коридора, преди изпита, влизах и точно за това ми се налагаше да говоря и тъй като постоянно подържах главата си относително празна, бях засмукал чутото в коридора като сюнгер. Какви ли не куриози придружаваха моите явявания на изпити. Бях започнал да ги описвам някога…
Неусетно дойде септември и трябваше да продължа образованието си. Мисълта, че има да уча още две години бе започнала да ме тревожи. Реших да надхитря съдбата и да запиша „две за една” или да уча четвърти и пети курс едновременно в рамките на предстоящата учебна година. Написах подходяща молба, в която изтъквах напредналата си студентска възраст и я депозирах при секретарката на факултета. Даже се оказа, че имам необходимия успех. Разрешиха ми. В студентските среди се заговори, че не мога да взема пет за десет, а съм тръгнал да вземам две за една. (Всъщност, този каламбур сам си го пуснах.) Продължих с изявите си на „Славейков”, бях влюбен и живеех с една жена. Не подържах никаква връзка със старите приятели. По онова време го бяхме закъсали с комуникациите. Нямаше GSM-и, нито Интернет, малко колеги имаха домашен телефон, пък и да се обадиш, трябва да намериш работещ уличен, което си бе събитие. Не се вясвах в Университета. Тъй като бях на индивидуален план, това не бе задължително (или поне така си го тълкувах). Почти бях забравил, че уча. Някъде в началото на април мина един колега през "Славейков" и ми съобщи, че секретарката на факултета ме издирва. На другия ден мина друг колега със същата новина, после една колежка… и тъкмо се канех да отида до Ректората, за да видя, за какво става въпрос, когато секретарката ми се яви лично. Не ми се видя много ядосана, но ми каза, че ако до края на месеца не си взема всички изпити от четвърти и пети курс, ще бъде принудена да ме запише наесен в трети курс(!?!?!), тъй като следващите випуски са по нова програма с много нови изпити. Прииска ми се да попитам, няма ли да може да запиша „три за една”, но ми се стори неуместно.
На другия ден се появих в канцеларията на факултета и се сдобих с индивидуални протоколи. Малко ми се зави свят. Трябваше да взема 13 изпита за 13 дни (добре, че не съм фаталист), като в тези дни влизаше и Велик ден. Всеки друг с недостатъчно студентски опит би се парализирал от вълнение.
Минавайки през дворчето на Ректората срещнах един приятел и докато му разказвах какво се е строполило върху главата ми, вече пиехме бира в „Борисовата градина”. Два-три часа по-късно дойдоха и други колеги. Привечер минах през една колежка, за да си взема учебници и лекции. Там попаднах на някакво леко парти, затова и леко се напих.
На другия ден започна едно бясно и безкомпромисно вземане на изпити. Точно на уречената дата се появих в канцеларията на факултета с всички заверени протоколи. Секретарката беше по-изненадана от мен, но се направи на зарадвана.
- Честито! Завършихте семестриално, от утре сте на държавна практика. Обадете се на… – Не бях на себе си от радост.
Практиката не бе нищо особено, събрахме се отново с колегите и възобновихме някой позабравени практики.
Така го бяха измислили, че евентуалното ми дипломиране съвпадаше със световното по футбол. „Целият свят е футбол” – а аз да държавен изпит! Нямаше как да се случи. Отложих го и се дипломирах януари следващата година.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Срещат се две планети. Едната зелена, цветуща, а другата - сива, сдухана..
- Абе какво става с теб? Защо си такава унила?!
- Ох, остави се.. хванах хора!
- Спокойно, те минават от само себе си!