ja_mageia

ЗА ГЛУПОСТТА (вместо за края)

za-glupostaСвърших още две-три неща и си спомних, че имам сайт, всъщност, припомниха ми от SuperHosting.BG. Нали същото това удоволствие трябва да се плаща. Трябва и да се пише, само че аз, все още, смятам списването на блог за рафинирана глупост, която се върши от мъдри хора. Блогърът е човек, който иска да дава все повече и повече на хора, които нищо не искат. Ако това не ви звучи достатъчно глуповато – диалектиката изобщо не съществува. Блогърите са умни хора, не бих си позволил да го оспорвам, но глупостта е измислена от умните, преди да стане приоритет на глупаците, а умните се различават от глупавите само по умението да не демонстрират своята глупост (за себе си съм сигурен, че по-лесно ще се науча да летя).

Факт е, че основата на всяко общество са ценностите, които поддържат функционирането му, а нашето общество, каквото е в момента, може да работи само, ако ценностите ни са базирани на всеотдайната глупост във всичките й превъплъщения, с други думи: Всички ние вършим глупости, при това с апокалиптичен размах и това е в реда на нещата, но отношението към собствените ни глупости, не мога да си обясня като нормално.
Когато извършим нещо изключително глупаво се стараем всячески да го прикрием, до такава степен да го скрием, че чак забравяме за глупостта си и дори започваме да убеждаваме себе си, че изобщо не сме извършили нещо такова. Започваме да търсим извинения и оправдания, и най-често прехвърляме отговорността за собствената си глупост на някой друг, сигурно защото така сме възпитани. Всички усилия в обществото, в културата, в образованието са вложени в опитите ни да бъдем умни и да не бъдем глупаци.
Всички ние с готовност се възприемаме като съвършени умници, ваксинирани от ранно детство против глупостта. Надявам се да не ви разочаровам – такава ваксина няма, а и глупостта не е заразна болест, носим си я вътре в нас, без значение за кои се мислим.
Още от дете човек свиква да се срамува, а често и да похапва бой заради всяка своя видима глупост. Понеже детето не обича се срамува, още по-малко да го бият, започва да хитрее, тъй-като бързо разбира, че страда само тогава, когато глупостта му е явна, започва да прикрива глупостите си и даже се влюбва в тях, както във всичко забранено. С годините става се по-умело в това начинание, след това пораства, става възрастен, но навикът се култивира и остава. Възрастните са ненадминати майстори в изкуството да прикриват глупостта си зад принципи, казуси, дилеми, теории, оправдания... Никой, дори, не се опитва да осмисли и озапти глупостта си, а само да я прикрие, да се оправдае и толкова.
Чиста загуба на време е да се впускаме в морални ценностни отсъждания за глупостта на хората – това по никакъв начин не обогатява нашите разбирания нито за причините, нито за предотвратяването на същата тази глупост, но опитайте се, обаче да обясните на един възрастен, че върши глупости. Колкото по-възрастен е човек толкова по-трудно приема, че е възможно да постъпва глупаво, той цял живот си е намирал оправдания и извинения за глупостите, все другите са му били виновни, така той е станал толкова изкусен и убедителен лъжец, че е убедил и себе си. Той вече си вярва и е престанал да осъзнава глупостта си. Постепенно се сдобива с модел на поведение „глупост след глупост” и искрено се учудва защо всички го смятат за глупак. Опитвайки се да промени статуса си, само влошава нещата, защото не е в състояние да приеме и признае, че върши глупости, които принципно не са нито добри, нито лоши. В действителност не съществуват глупости, които биха били в състояние да намалят или унищожат нашата стойност. Единствено ние самите можем да сторим това.
Глупостта е свръхотносителна. Светът е пълен с разнообразие. Има толкова различни видове хора, които живеят на тази планета. Нещо, което за едни е пълна глупост, за други би изглеждало съвсем разумно. Някои смятат, че е глупаво да четеш книги, да обичаш, да висиш във Фейсбук, има дори хора, които ще ни кажат, че е голяма глупост да пиеш бира с приятели, когато имаш премного работа…
Това, което наричаме глупост е чисто субективно явление – едно и също деяние може да ни се стори и глупаво, и разумно в зависимост от отношението ни към извършителя. Затова сме в състояние да установим, че някой се усмихва глупаво, което е невъзможно.
Глупостта е в основата на прогреса. Всички велики открития са възникнали въз основа на това, което се е смятало за глупост.
И още един аспект на глупостта: тя ни прави свободни, уникални, неповторими. Цялото забавление е глупава постъпка. Свят без глупост, би означавал свят без забавление (за радост, такъв няма да настъпи скоро). Глупаците са самата същност. Те ни подържат весели. Без тях животът би бил абсолютна скука. Постъпвайки винаги разумно ще бъдем само част от тълпата (това не е ли глупаво).
Глупостите съдържат висок потенциал да допринасят за нашата удовлетвореност от живота. Дори, колкото по-голяма е глупостта, толкова по-висок е нейният потенциал. Намаляването на енергията ни да вършим глупости е сигурен предвестник на настъпващата старост.
Мислех да пиша за края, но се оплеснах и се получи нещо съвсем различно (както често ми се случва). Е, за в бъдеще ще се стремя да ограничавам глупостите, иначе сайтът ще продължи да съществува.
Противно на това, което смятах да напиша и това, което мислех до вчера, това не е:


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един човек пристигнал пред Небесните порти и когато го запитали за името, отговорил:
- Жоро Винкела.
- Не мисля, че имаме някакво известие за вашето пристигане – му било казано. – Каква професията упражнявахте на земята?
- Търговец на метални отпадъци – отговорил посетителят.
- Добре – казал ангелът. – Ще отида да проверя.
Когато се върнал, Жоро Винкела бил изчезнал - заедно с Небесните порти.