ja_mageia

ВСИЧКИ ИЗПУСНАТИ ВЛАКОВЕ

vsichki-izpusnati-vlakove.jpgМоите, ако някой можеше да ги композира, щяха да обиколят екватора, като локомотивът би се блъснал в последния вагон. Всъщност, никога не съм изпускал влак, просто ги оставях да тръгнат без мен. Особено тежко бе положението през първата ми година в Кристалния град. Само веднъж успях да се прибера, всичките ми други двадесетина опита се провалиха, докато си тръгвах, ваканциите или почивните дни свършваха и пътуването ми се обезсмисляше. В самия край на учебната година реализирах втори успешен случай, но за него подробно:

Взех си последния изпит от юнската сесия, полях го подобаващо и реших на другия ден да си тръгна.
Само че, имах повече от два часа. Оттогава, мразя да имам толкова много време. Колкото повече време имам до тръгването на някой влак, толкова е по-малка вероятността да го хвана. Помотах се малко и се отправих към гарата. Нещо не ми бе както трябва. Реших да се отбия да видя как се развива Александър. Онзи ден го бяха върнали и днес би трябвало да е бил, отново, на изпит. Засякох го пред квартирата. Връщаше се от изпита.
- Никакви изненади. Втори номер. Оставил съм една ракийка, за да отпразнувам…, но нещо не ми е празнично.
- Каквото мога, ще помогна, имам повече от час до влака. – И заседнахме.
Още след втората чаша ми се стори, че този влак в 15 и 45 е значително по-удобен. После Александър отиде за бира…
Вече бях готов да ставам, когато пристигнаха Зидарите и донесоха две бутилки водка. Александър отиде отново за бира. Влакът в 8 не беше лош вариант, макар че, щях да се прибера малко късно. Да...
Към шест пристигнаха други приятели и се завихри луд купон. Просто нямаше как да си тръгна. Александър, на който вече му бе празнично, лесно ме убеди: на другия ден да пътуваме заедно, на обяд. И без това, бях тръгнал точно за този влак. Вече не бързах за никъде, но бях закъснял, по-точно бях набрал такава скорост, че скоро се озовах в несъзнателното…
На другия ден станах приблизително рано и се чувствах отвратително, а имах толкова много време. Оставих на Александър бележка се отправих към Студентския град. Беше облачно и необичайно прохладно за края на юни. Вече не живеех официално в 8 блок, но портиерката не предполагаше и не ми обърна внимание. Стълбите ме измориха, но след половин час под душа се почувствах чудесно. Запалих цигара и старателно визуализирах предстоящото ми пътешествие до гарата. Усетих невероятен прилив на енергия и решимост. Визуализирах още веднъж. Нямаше как да не успея.
Още не бях затворил входната врата на блока и заваля, и не просто дъжд, а воден кошмар. Върнах се в бившата си стая, какво друго можех да направя. Има едни такива моменти, в които не може да не си помислиш, че съдбата и Бог заговорничат против теб.
На вратата се почука.
- О, не очаквах да намеря някой! – Колежката Гери от съседната стая бе истински изненадана. – Търсим четвърти за бридж.
- Тръгвам си след… три часа.
- Три часа са доста време.
- Добре. Какво друго да се прави в този дъжд.
Преместих се заедно с багажа. Бриджът при смесените двойки е истинско изпитание за нервната система, добре че нямаше да продължи повече от три часа. Не продължи и час, защото се върнаха от изпит съквартирантката на Гери и приятелят й. Дойдоха още три колежки и се заформи нещо като купон. Тъпа история – шест жени и трима мъже, за пиене – вермут и вино. Добре, че не ми се пиеше след вчерашното размазване. Щях да си тръгна с голямо удоволствие, но дъжда продължаваше. Една колежка нещо ме заглеждаше и си спомних, че също съм я заглеждал. Налях си още вино и подхванахме някакъв безсмислен разговор, от който стана ясно, че си мислим за едно и също. Слязохме два етажа по надолу, в нейната стая. Дъждът спря, но вече бях окован. Любов…
Всяка любов заслужава да изпуснеш поне два влака, заради нея. За всеки случай изпуснах три, т. е. всички на следващия ден. От Кристалния град в моята посока, тръгваха три влака: в 12 часа на обяд, 15 и 45, и 20 часа. Разбира се, знаех разписанието по-добре от билетопродавачките на гарата (и още го помня). Имаше и още един, но не го смятах за влак. Тръгваше толкова рано – 7 и 20 сутринта, че никога не съм си го поставял за цел. Реалистично погледнато, трябваше някаква извънземна сила да ме премести от масата или от леглото и да ме постави в купето, за да пътувам с него, а не вярвах в съществуването й.
На по-следващия ден си тръгнах отново. Осъзнавах, че съм попаднал в някакъв порочен кръг и реших да сменя маршрута.
Зидарите седяха в откритата бирария на централния площад и колекционираха празни пластмасови халби. До влака ми оставаха две бири. Когато допивах втората се появи Йото и ми донесе още две. Погледнах изумено, но бях пред свършен факт, така и така нямаше да успея за този влак. Започвах да се настройвам за следобедния, а времето минаваше неусетно. Към нас се присъединиха две колежки. Компанията започна да става забележителна. Стиснах здраво сака и с мъка се отлепих от стола. Хайде! Само три крачки, после ще е лесно. Върви! Направих ги, но в посока на бара и си взех бира. Какво толкова? Ще си тръгна в 8. Има някаква романтика в нощните влакове…
В 8 часа седяхме в „Последна среща” и пиехме джин. Почти си спомням как попаднахме там. После се преместихме в една квартира наблизо и посред нощ, незнайно как се добрахме до квартирата на Йото. Имаше съвсем малко вино за допиване, но напълно достатъчно, за да укрепим позициите си.
Събудихме се към 11 часа. Можех да хвана обедния влак, но не се чувствах в състояние да бързам. С Йото пиехме кафе и правехме разбор на вчерашния ден. Тогава пристигна Червенокосия Пил и каза, че в Студентския град се приемали залози за моето отпътуване, щял да заложи, че няма да хвана влака в 8, но коефицентът бил много нисък – 1, 05 и не си заслужавало. За утре имало прилични коефиценти, но…
- Какъв, влак в 8, аз си тръгвам още в 15 и 45!
- За този влак не се приемат залози.
- Не ме амбицирай, че още сега ще хукна към гарата и три часа ще се мотая там, като скитник.
- Както искаш, ние с Йото ще полеем края на сесията.
Червенокосия извади две бутилки „Джони” от една толкова невзрачна торба, че изобщо не бях я забелязал и ги постави на масата. На всичко друго можех да устоя. Е, какво пък, ще пия една чашка, имах повече от три часа, които минаха неусетно. За малко да си тръгна, но дойде съквартирантът на Йото с две колежки и носеха бира. Разбира се, предположих, че ще хвана влака в 8, но предположенията са функция от недостига ни на готовност да се доверим на непосредствения си опит. Нещата се случваха толкова бързо, че едва успявах да ги регистрирам, после се отказах…
От следващите дни си спомням само, че пиех... И пълна мъгла. Бяхме в „Хайдушка среща”, в някаква квартира, в „Напредък” и в „Зора”, в друга квартира, в Студентския град… Не вярвам да съм продължил да изпускам влакове, би трябвало да са отпаднали, дори, като предположения.
Изглежда съм направил пълен оборот, защото се събудих отново в квартирата на Йото. Възмущението ми бе толкова голямо, че избухнах, докато пиех някакво блудкаво кафе:
- Ама това моето, на нищо не прилича! От сряда съм си затръгвал.
- Голяма работа! – вметна Стареца. – Сряда бе преди два дни.
- Сериозно!?! Значи от по-предишната. Трябва непременно да се омитам.
Погледнах часовника и скочих като ужилен. 11 и 20, само че нямах и най-малка представа, къде ми е багажа…


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един адвокат се разболял тежко и го приели в болница по спешност. Негов приятел разбрал за случилото се и притеснен решил да го посети. Отишъл приятелят в болницата и като влязъл в стаята на адвоката, вместо да го завари на легло да пъшка, той сварил юриста седнал на ръба на леглото да прелиства трескаво Библията.

- Какво правиш, бе? Ти луд ли си? Защо не лежиш? - попитал посетителят.
Адвокатът без да му обръща внимание:
- Търся вратички. Търся вратички.